Мохамед Али. Касиус Клей. Имена, изпълнени с толкова много съдържание, говорещи така силно за себе си, че нито едно описание не би било достатъчно. Всичко започва от олимпийския златен медал през 1960 година. След това следва непретенциозно и достойно величие. Първият световен шампион в тежка категория на мъжкия бокс три пъти. Железен юмрук, но и доблестно сърце, винаги отворено за добра дума на всеки. Десетки успехи, на ринга и извън него. Носител на най-високото отличие в САЩ - медал за свобода. Спортист на века според множество класации. Непреходен символ на борбата не само в спорта, но и за граждански права и социална справедливост. Не просто голям шампион, а велик човек. Боец, но и хуманитарист. Обичал живота и хората, и винаги приканвал към мир и смирение. За същото призовава и сина му, който носи неговото име и следва неговия завет - обичайте се и живейте в хармония, защото сърцето на света трябва да бие като едно цяло. А битките оставете за ринга, предава NOVA.
Здравейте! Официално Ви приветствам от България. Голямо удоволствие е да се запознаем. За първи път, предполагам, давате интервю за българска медия.
Ричард Блум: Да, мисля, че географски най-близо до България сме били в Англия и във Франция.
За мен е удоволствие да бъда първият журналист от България, който се свърза с Вас, и мисля, че даже сме закъснели. 00:40 Започвам с първия въпрос. Когато чуете името Мохамед Али, какво първо изниква в съзнанието Ви?
Татко. Все се оглеждам дали е около мен. Винаги усещам, че баща ми е до мен.
Имало ли е момент в живота Ви, в който сте си казал, че трябва да намерите собствения си глас и себе си, извън сянката на баща Ви?
О, да, определено имаше момент, в който осъзнах, че имам свой собствен глас, но, както всички знаете, баща ми изгради уважавано и обичано по целия свят име. Ето защо ми каза да продължа паметта му и аз се опитвам да го направя. Той беше най-великият хуманист на всички времена.
A как представата Ви за Мохамед Али Ви промени през годините? Какво видяхте Вие в него, а светът не успя?
Гледах на баща си като на баща на всички. Не само като наш родител – мой и на сестрите ми, а като на баща на човечеството.
Кои ценности, в които е вярвал баща Ви, Ви помогнаха да останете здраво стъпил на земята и верен на себе си?
Да, определено той ме научи на няколко неща, с които живея и до днес. Първото е да бъдеш верен на себе си. Второто е да бъдеш честен с другите. И третото е да осъзнаеш истината за себе си и да прозреш какви са другите около теб, защото само ако не забравяш откъде произхождаш, ще знаеш по кой път да поемеш.
Вие сте избрали път извън бокса, как решихте, че тъкмо този избор е правилният за Вас?
Всъщност ислямът ми помогна да приема изборите си. За себе си реших просто да правя това, което Бог иска от мен, и да се отнасям към хората така, както той е повелил. И да обичам всичките му творения, защото той ги е създал. Ето така живея аз. Освен това съм човек, който държи на думата си.
А какво означава за Вас успешен живот, когато оставите настрана очакванията, свързани с Вашето фамилно име?
Едно от най-важните неща е семейството. Това е най-важното за мен. Но ако нямаш семейство, тогава имаш Бог. Никога не бива да забравяме, че той всъщност е на първо място и трябва да го поставяме преди всичко останало. А когато се ожениш, трябва да поставяш партньора си преди себе си, а впоследствие, щом се сдобиеш с деца, те стават твой абсолютен приоритет. Освен всичко това обаче трябва да се грижиш и за себе си, защото ако не го правиш, не можеш да се погрижиш за никой друг. Така че самосъхранението е в основата на всичко.
А каква е голямата Ви цел в днешни дни, не като син на легенда, а като човек със свой собствен път?
Просто да бъда смирен, да се боя от Бога и единствено да живея скромно, правейки правилните неща в живота си. По принцип това е, което ме движи напред. Знам, че всеки живот има своята цел, така че ако умреш в суета, ще умреш за нищо. Винаги трябва да следваш целта в живота, която Бог ти е дал.
Ако можеше легендарният Мохамед Али да бъде тук пред Вас сега, какво бихте му казали без публика, без камери?
Липсваш ми, татко. Обичам те. Какво друго да му кажа…
Да, толкова просто и трогателно. Кой беше баща Ви в моменти на спокойствие и тишина, далеч от славата и светлините на прожекторите?
Спомням си, когато през летните ваканции просто се събирахме с братята и сестрите ми, забавлявахме се и ходехме в Лас Вегас, например, в Калифорния, в Мичиган. Много се забавлявахме. В Калифорния, ходехме за сладолед, играехме си на различни игри, често и с момчето, което продаваше вестници. Ей такива малки, прости неща. Но точно те са ми много ценни.
Имате ли спомен с него, към който се връщате, когато имате нужда от сила или посока?
Да, спомням си веднъж, когато баща ми ме накара да седна и ми каза: „Мохамед, имаш проблеми, нали?“. „Да“, казах аз. Той каза: „Просто помисли за това, че някой може да има далеч по-големи проблеми от теб. Замисли се, може би това, през което преминаваш, е нищо в сравнение с това, което преживява някой друг“.
А как бихте искали светът да гледа на Мохамед Али?
Искам светът да знае, че баща ми обичаше всички хора по света. Той мразеше войната. Той обича мира. И искаше всички да живеят в мир и щастие, заедно в хармония на тази земя.
Какво Ви накара да разкажете неговата история, и то по този личен начин, чрез документалния филм „Баща ми, Мохамед Али“?
Ами, да, реших да разкажа историята си, но всъщност не е цялата, а само очертах повърхността. По принцип причината, поради която пожелах да разкрия от първо лице историята, е да извадя истината наяве, защото много хора имат разпространяват различни версии, но те не отговарят на истината. А хората трябва да знаят истината за баща ми, децата му, наследството и живота му. И точно това възнамерявам да правя.
А имаше ли момент по време на създаването на филма, който промени начина, по който гледате на миналото си?
Да, миналото ми ми послужи за урок, защото определено мога да кажа, че сега, след като се поучих от грешките, мога да вземам по-добри решения за бъдещето си. Баща ми преди да почине ми каза: „Искам да вземаш по-добри решения в живота си от моите“. Така че знам точно какво трябва да направя, просто ми е нужна помощ, за да го сторя.
Не го правя, за да направя моя живот по-добър, аз искам да направя животите на всички хора по-добър. Имам видеоклип на баща ми, който казва: „Това е Мохамед Али“. Когато татко почина, аз поех контрола, а това означава, че трябва да продължа достойно наследството му. Аз съм единственият, който може да го направи. Баща ми каза, че се върне чрез мен. И аз наистина се стремя да продължавам делото му. Помагам на бездомните, на гладните, на хората, които наистина се нуждаят от това. По света има нуждаещи се от помощ хора с всякакъв вид заболявания.
Знаете ли, работя и с деца. Татко страдаше от болестта на Паркинсон, която се прояви години след края на кариерата му, затова и аз се боря да помогна на страдащи от нея, защото има много неща, които хората не знаят. Много хора имат лошо мнение за изследванията за Паркинсон - мислят си, че ще бъдат опитни зайчета, а това не е така. Ако не дадете ДНК, не могат да създадат лекарството. Без вашата ДНК, не мога да ви лекуват за Паркинсон. Така че трябва да се престрашите и бъдете тествани. Така може би ще могат да го открият рано и да се отървете от болестта или да лекувате я по-успешно. Но трябва да участвате и се изследвате, за да получите адекватно лечение. Никой не говори за това колко е тежка болестта. Дори докторите понякога бъркат диагнозата. Мислят, че е старост, а не е. Хората не са информирани, не се подлагат на изследвания, така че трябва да започнем да говорим за това, да обсъждаме преживяванията си, за да можем да открием причината и да открием лечение.
Ричард Блум: Тази година ще направим и документален филм. Най-вероятно ще се казва „Мохамед Али срещу Паркинсон“. Мохамед Али-младши ще бъде тестван за Паркинсон в Англия за снимките на филма.
Мохамед Али-младши: Да, защото много хора от различни части не са света все още не се подлагат на тестовете и затова Болестта на Паркинсон ни поразява толкова сериозно, така че трябва да се заемем с превенцията, да се активизираме и да се подложим на тестове. Знайте, че това може само да ви спаси живота. Няма да ви навреди.
Ричард Блум Майкъл Джей Фокс например, който страда от Паркинсон, е живял по-голямата част от живота си с компютър в тялото си, който е казвал на мозъка му да регулира допамина. Но трябва да осъзнаете, че има много начетени хора по света, които се страхуват да се тестват, защото не искат да чуят диагнозата. Никой не иска да чуе, че е болен, но трябва да покажем на хората, че изследването не е вредно. Няма да ви навреди. Ще ви бъде от полза, защото ако го направите, ще могат да ви лекуват. Да, и се надяваме един ден да имаме лек, след откриването на който никой никога повече няма да трябва да страда толкова от Паркинсон. И работим именно върху това. Ето защо се нуждаем от хора от цял свят, които да работят с нас и да ни помагат, защото това не е само въпрос на Съединените щати или Европа, или Русия и Китай. Това е въпрос, касаещ всички ни.
Мохамед Али-младши Да, знаете ли, че има хиляди хора във Великобритания, които страдат от Паркинсон? В Съединените щати има над 1 милион души, които са диагностицирани с това заболяване. И никой не знае причината за това. А това е най-бързо разпространяващото се неврологично заболяване в световен мащаб днес.
Ричард Блум Да, Болестта на Паркинсон е много сериозен проблем в момента. Кръстена е на откривателя си - Джеймс Паркинсон. Също като Болестта на Лу Гериг, която е кръстена на Хенри Луис Гериг.
Така че причината, поради която Мохамед Али, аз, Амал Александър и Матаб Азиз ще правим този документален филм, е няколко души от семейството му са страдали от заболяването - бащата на Мохамед, дядо му по майчина линия и чичо му Рахаман Али, който почина на 1 август тази година именно от Паркинсон. Ето защо е възможно и Мохамед Али-младши да го има. Не знаем дали е така, но може да е наследствено. Ще го тестваме и ще разберем. Всички трябва да знаят, че Паркинсон не е нещо, с което трябва да си играем. Реагирайте навреме, тествайте се всяка година, дори да нямате симптоми, защото може да го носите.
Разбира се, надявам се резултатите да са добри и кампанията да помага на повече хора да се изследват, защото предполагам, че и в България много хора може би страдат от нея, без да подозират. Паркинсон е сериозно заболяване. Това е много важна кампания.
О, да! Много хора я бъркат с Алцхаймер, например.
На много хора поставят грешни диагнози. Ще се опитаме да покажем на хората важността и да им помогнем да подобрят живота и здравето си, като им предоставим необходимата информация с този документален филм. Взаимодействаме си с различни изследователски центрове и професионалисти в медицината. Някои се занимават с акупунктура. Чувал съм, че тя наистина помага при Паркинсон и много хора я изучават като метод за лечение. В контакт сме и с много други хора, които провеждат проучвания в момента за лекарство за Паркинсон. Всички те са на различни етапи в момента. Но се надяваме на един ден да можем да излекуваме света.
Освен това се правят и изследвания със стволови клетки, учени постоянно изучават генезиса на това заболяване, за да ни помогнат. Така че има много неща, които могат да се направят по въпроса.
Аз ще променя малко насоката на интервюто, и се ще обърна към Ричард Блум. Вие сте мениджър и продуцент на Мохамед Али - младши. Разкажете какво Ви свързва със семейството на легендата и какво означава това име за Вас?
Ричард Блум: О, семейство Али мога да опиша като една красива група хора. Те имат добри сърца, добри хора са. В семейството им има много любов, много се обичат. Не познавам всички, но ще Ви разкажа една любопитна история. Историята е за Мохамед и аз, когато отидохме в Луисвил, Кентъки, за да посетим татко, нали така беше? А после отидохме да посетим чичо Рахаман, братът на татко. Аз съм от италиански, немски, английски произход и съм целуван по бузата броени пъти. Но не съм от типа хора, които харесват това, това не е за мен. Тогава обаче чичо Рахаман дойде, посочи ръката си и ми каза: „Знаеш ли какво? Искам само да ти кажа едно нещо. Нищо друго няма значение – най-важното е сърцето ти. Сърцето е единственото нещо, което има значение“. И след това той буквално ме ухапа по бузата, а и по другата буза, а аз казах: „Какво, правиш, човече?“. Той казва: „Обичам те“. Отвърнах му: „И аз те обичам, но не е нужно да ме хапеш толкова силно“.
Липсва ми чичо Рахаман. Но да, мама Али е причината да съм част от семейството, защото тя е страхотен човек. Тя е хуманист. Опитва се да помага на хората и да ги кара да се чувстват по-добре в кожата си. Тя е прекрасна жена и аз се гордея, че съм част от нейното семейство. Ако не я бях срещал, нямаше да познавам и Мохамед.
Мохамед Али-младши: Бях вече в училище и още не знаех колко известно е името на баща ми всъщност и съответно колко известно е моето име, впрочем. Докато не отидох в библиотеката. Взех си енциклопедия Британика. Отворих я. Търсех „пророк Мохамед“ и попаднах на „Баща ми Мохамед Али“. Казах си: „Гледай ти, името на баща ми е в енциклопедията. Това е нещо голямо. Той е там редом до пророк Мохамед, до Исус, до Елвис. Еха!“
Ричард Блум Чакай малко, той знаменитост ли е или политик? Защото сега е на небето редом до Исус, а той е политик. Бог е политик. И е до пророка Мохамед, а нали той е политик. Да, и той е горе с всички тези други хора, които са политици. Излиза, че и той е политик!
Да, Той е политик. Но е от добрите. Той е красивата промяна. Искаше нещата да се променят към по-добро за цялото човечество .
Мохамед Али-младши: О, ще ти кажа и нещо друго, но първо трябва да направиш нещо за мен. Искам нужда да затвориш очи и да слушаш.
Сега ли? Добре, ще затворя очи.
Дръж ги затворени и слушай.
Аз съм мюсюлманин. Това е моята религия. Името ми вече не е Касиус Клей. Превръщаш се в това, в което вярваш. Лети като пеперуда, жили като пчела! Ръцете не могат да ударят това, което очите не виждат! Аз съм най-великият боец, от нищо не се страхувам.
Това беше като сън, върнахте ме назад във времето. Благодаря Ви. Беше много красиво преживяване. Аз съм истински фен на бокса. Тренирах преди години. По какво си приличате с баща Ви и по какво се различавате?
Ами, в много отношения имам сърце като неговото. Освен това съм смирен като него. Но и в много отношения съм различен. На 53 години съм, но той вече не е тук до мен, макар че през цялото време усещам присъствието му. Той завладя света. А аз просто се опитвам да го разтърся малко. Знаеш ли, той направи нещо, което никой никога не е смятал за възможно. Не обичаше войните, беше много вярващ мюсюлманин. Отстояваше това, в което вярваше, дори това да означава да се изправи срещу огъня. Той беше готов да умре. Никой друг човек на света не е го е правил заради убежденията си. Не е искал да умре в името на това, в което не вярва. Никой друг не е правил това. А баща ми е единственият цветнокож, когото познавам, който би могъл да спре война за няколко минути и след това да започне война отново.
И колко различен според Вас е боксът сега в сравнение с времето на баща Ви? Кой е най-великият боксьор сега?
Има много боксьори, които слагам редом до баща ми. Всъщност наум ми идва един човек, който не е от нашето време, но мога да нарека Мохамед Али на Чили - казва се Мартин Варгас. Той е добър мой приятел, но и ми е като втори баща. Той определено е най-великият в Чили. За мен беше чест да прекарам известно време с него. Беше страхотно.
Последният ми въпрос е: за какво мечтае днес Мохамед Али-младши?
Мечтая за свят без расизъм. Свят, в който всички живеем в мир и хармония пред Божиите очи, да се обичаме, да се уважаваме и просто сме добри един към друг. Това искам. Това е най-голямата ми мечта.
Толкова голямо послание в толкова малко думи. Благодаря ви. Отделихте ми половин час. Беше голяма чест, незабравими моменти.
И аз ти благодаря. Искам да кажа още нещо на света. Искам светът да спре да се мрази, да спре да се избива, да започне да се обича, да започне да се уважава, да започне да си помага. Всички могат да живеят заедно в този свят в мир и хармония. Не е нужно да се бием. Можем да се разбираме и да постигаме резултати. Можем да направим света по-добро място, ако цели нации решат да се обединят заедно.
Ричард Блум: Нужно е да помним само едно нещо. Трябва да живеем в мир, да работим в мир и да се обичаме в мир. Винаги да се обичаме, защото Бог не ни учи да мразим никого.
