Антични медицински инструменти, гърне за навиване на пъп са само една малка частица от любопитните експонати, които представя варненският Музей за история на медицината. Културната институция е една от малкото от този тип в Европа и показва на посетителите уникални предмети, които няма как да бъдат видени на друго място. От есента на миналата година музеят има нов стопанин и днес за пръв път се включва в Нощта на Музеите.
Отговорността на експозицията вече е на сдружение, сформирано между Медицинския университет във Варна, университетската многопрофилна болница "Св. Марина" и Българския червен кръст, разказа за БТА доц. Емануела Мутафова, декан на факултета по обществено здравеопазване. Според нея поддържането на музея е двойна отговорност - към онези, които са го създали и развивали медицината през вековете и към настоящите и бъдещи студенти, които могат да видят нагледно историята на професията си, да се докоснат до предшествениците си и да се поучат от техния опит.
Хипократ и негови следовници са били по българското Черноморие
Академичното ръководство на университета подхожда много отговорно към новите си задачи и вече е разработило амбициозна програма за дейността на музея през това лято, посочи доц. Мутфова.
Освен всички инициативи акцент ще бъде изследователската дейност. Като конкретен пример доц. Мутафова посочи, че в момента специалисти много сериозно проучват достоверността на хипотезата, че Хипократ и негови следовници са били по българското Черноморие и в пътешествията си вероятно са стигнали до днешна Констанца, Румъния.
Музеят ще бъде сериозно ангажиран и с работата с децата. Вече е оформено пространство, където по модерен интерактивен начин те ще имат възможността да се запознават със здравословния начин на живот, полезното хранене, хигиенните навици, устройството на човешкото тяло. Заниманията ще водят висококвалифицирани специалисти от университета и студенти.
Към музея има градина, която бе обновена и изцяло реконструирана, разказа още доц. Мутафова. В нея са засадени всевъзможни лечебни растения, които ще подпомагат обучението на бъдещите фармацевти. Градината е обновена от дарител - лекар, чийто дядо е бил един от най-уважаваните варненски доктори.
В музея витае духът на дарителството, разказа доц. Мутафова. Сградата е дарена от Параскева Николау - виден варненски филантроп, който е давал пари не само за медицина, но и за църкви и училища. В духа на неговия пример през последната една година сбирката на музея се е увеличила рязко. Дарения са правили не само лекари и близки на медици от страната, но и от чужбина. Новите експонати все още не са изложени, но плановете са те да бъдат показвани поетапно в тематични изложби.
Музеят е уникален с това, че разказва за развитието на медицината в различни направления от най-дълбока древност до 50-те години на 20 в., допълни Ивелина Димитрова, уредник на културната институция. Той разполага с изключително богата антропологична колекция.
Костите са намерени при археологически разкопки и разкриват, че древните са умирали доста млади по съвременните критерии - на 30-40 години, и са страдали от заболявания, характерни днес за хората в напреднала възраст.
Близо до античните кости във витрините са подредени и лекарски инструменти от тези далечни времена. Бронзовите и железни медицински чудесии изглеждат доста зловещо и не навяват мисли за медицина. За да стане по-пълна представата за древното здравеопазване редом с тях стои зооморфна фигурка за баене, както и паничка за разтриване на лекарства.
Музеят разполага с впечатляваща колекция от римски инструменти
Музеят разполага с впечатляваща колекция от римски инструменти. По това време вече е имало профилни направления в медицината, посочи Димитрова. По думите й военните лекари са имали и доста добри хирургични умения.
Макар че от съвременна гледна точка дейността им е доста притеснителна с оглед упойките, с които са разполагали. Те са били на растителна основа, казва Димитрова и се съгласява с тезата, че е твърде вероятно по-скоро да са дрогирали пациентите си, отколкото да са ги приспивали, както съвременните им колеги.
В отдела за Средновековието античните лечители вече липсват. Призивът за здрав дух в здраво тяло вече не е валиден, а с лечение се занимават християнските свещеници, които обикновено практикуват в манастирите. За този период е характерно, че лекарите не са били хирурзи, тъй като тялото не е било толкова важно, разказа Димитрова. Болните са лекувани с билки и молитви. За сметка на липсата на нормална медицина избуяват всевъзможни баячки, знахари, врачки.
На преден план излизат леенето на куршум, нагревките, вендузите. Сред експонатите в музея има гърне за навиване на пъп, както и изсушен прилеп, за който повечето от съвременните лекари едва ли знаят за какво точно се е ползвал. Тръпки предизвикват старателно подредените инструменти за пускане на кръв, с която са лекували треска. Точно до тях обаче са подредени лечебна луга и лечебна кал, които също са присъствали в арсенала на народните лечители.
През първата половина на 19 в. в България идват първите дипломирани лекари
През първата половина на 19 в. в България идват първите дипломирани лекари, разказа още Димитрова. Тези хора са били принудени да поведат люта битка за ограмотяване на сънародниците си, тъй като по онова време личната хигиена не е била особено на почит. Всъщност, лекарите играят ролята на просветители и учат съвременниците си дори на елементарните правила като това да си мият редовно ръцете.
Постепенно нещата в страната се развиват. Новостите в медицинската наука обичайно навлизат през морските селища, и най-вече през Варна. Много от лекарите са емигранти от други държави, които по една или друга причина пристигат в града и остават да живеят в него. Така се стига до създаването на първото сдружение на доктори в края на 1883 г. Организацията има свой устав и правила. Нейните основатели са сред организаторите на Българския лекарски съюз, който обаче е структуриран чак през 1901 г.
В този период е поставено началото и на съвременната българска фармация. Работата на аптеките много бързо е била строго регламентирана, обясни Димитрова. За разлика от съвременните, те са били отдавани на концесия, и то само в населени места, където е имало лекар. Всяка аптека е имала свое лого и печат, а отстоянието между тях е било минимум 250 м. Право да смесва прахове и да продава е имал единствено магистър-фармацевт.
Музеят има отделен кът, където е разположена старовремска аптека
Музеят разполага с отделен кът, където е разположена старовремска аптека. Обстановката е направо уютна - голям дървен шкаф с неизброими чекмеджета и хиляди шишета, стриктно подредени по откритите рафтове.
Всъщност, дейността на магистър-фармацевтите си е била направо като свещенодействие, разказа Димитрова. За това свидетелстват строените хаванчета, чинийки, везни и всякакви други уреди, с които са се стривали и внимателно смесвали прахчета и лекарства. До шкафа е поставен и прибор, удивително приличащ на миниатюрен казан за ракия. В него пък са се правели лечебни дестилати.
В средата на шкафа има рафтове, скрити зад голямо огледало. Там са се съхранявали отровните вещества. Когато идвал някой да иска отрова - за мишки, хлебарки, плъхове, магистър-фармацевтът бил длъжен да прецени клиента, обясни Димитрова. Когато се обръщал да отвори шкафа и да извади веществото, огледалото позволявало на аптекаря още веднъж да огледа човека и отново да оцени дали иска отровата наистина, за да мори мишки или за жена си примерно.
В края на 19 в. в България се появяват първите зъболекари. Те разполагат и със специализирано оборудване, добре представено в музея. Дотогава с ваденето на зъби са се занимавали, който може, и най-вече бръснарите, казва Димитрова. Документирано е, че дори е имало сдружение на бръснарите-хирурзи. В музея са представени няколко вида клещи, с които са работили и които биха накарали всеки съвременен пациент с писъци да напусне кабинета на "денталния експерт".
В експозицията на музея фигурират и експонати, които показват историята на морелечението, чийто център става Варна в началото на 20 в. Апарати и лампи за нагревки и физиотерапия, част от които поне външно навяват асоциации за Инквизицията, а не за оздравителни процедури.
Първите микроскопи и предците на съвременната апаратура също са богато представени. Сред експонатите стои и ръчно направен рентгенов апарат. Той е дело на пловдивски занаятчия, а поръчката е направена от варненски лекар. Няма обаче данни как са се чувствали пациентите след мощното облъчване от чудатата машинария.
Отговорността на експозицията вече е на сдружение, сформирано между Медицинския университет във Варна, университетската многопрофилна болница "Св. Марина" и Българския червен кръст, разказа за БТА доц. Емануела Мутафова, декан на факултета по обществено здравеопазване. Според нея поддържането на музея е двойна отговорност - към онези, които са го създали и развивали медицината през вековете и към настоящите и бъдещи студенти, които могат да видят нагледно историята на професията си, да се докоснат до предшествениците си и да се поучат от техния опит.
Хипократ и негови следовници са били по българското Черноморие
Академичното ръководство на университета подхожда много отговорно към новите си задачи и вече е разработило амбициозна програма за дейността на музея през това лято, посочи доц. Мутфова.
Освен всички инициативи акцент ще бъде изследователската дейност. Като конкретен пример доц. Мутафова посочи, че в момента специалисти много сериозно проучват достоверността на хипотезата, че Хипократ и негови следовници са били по българското Черноморие и в пътешествията си вероятно са стигнали до днешна Констанца, Румъния.
Музеят ще бъде сериозно ангажиран и с работата с децата. Вече е оформено пространство, където по модерен интерактивен начин те ще имат възможността да се запознават със здравословния начин на живот, полезното хранене, хигиенните навици, устройството на човешкото тяло. Заниманията ще водят висококвалифицирани специалисти от университета и студенти.
Към музея има градина, която бе обновена и изцяло реконструирана, разказа още доц. Мутафова. В нея са засадени всевъзможни лечебни растения, които ще подпомагат обучението на бъдещите фармацевти. Градината е обновена от дарител - лекар, чийто дядо е бил един от най-уважаваните варненски доктори.
В музея витае духът на дарителството, разказа доц. Мутафова. Сградата е дарена от Параскева Николау - виден варненски филантроп, който е давал пари не само за медицина, но и за църкви и училища. В духа на неговия пример през последната една година сбирката на музея се е увеличила рязко. Дарения са правили не само лекари и близки на медици от страната, но и от чужбина. Новите експонати все още не са изложени, но плановете са те да бъдат показвани поетапно в тематични изложби.
Музеят е уникален с това, че разказва за развитието на медицината в различни направления от най-дълбока древност до 50-те години на 20 в., допълни Ивелина Димитрова, уредник на културната институция. Той разполага с изключително богата антропологична колекция.
Костите са намерени при археологически разкопки и разкриват, че древните са умирали доста млади по съвременните критерии - на 30-40 години, и са страдали от заболявания, характерни днес за хората в напреднала възраст.
Близо до античните кости във витрините са подредени и лекарски инструменти от тези далечни времена. Бронзовите и железни медицински чудесии изглеждат доста зловещо и не навяват мисли за медицина. За да стане по-пълна представата за древното здравеопазване редом с тях стои зооморфна фигурка за баене, както и паничка за разтриване на лекарства.
Музеят разполага с впечатляваща колекция от римски инструменти
Музеят разполага с впечатляваща колекция от римски инструменти. По това време вече е имало профилни направления в медицината, посочи Димитрова. По думите й военните лекари са имали и доста добри хирургични умения.
Макар че от съвременна гледна точка дейността им е доста притеснителна с оглед упойките, с които са разполагали. Те са били на растителна основа, казва Димитрова и се съгласява с тезата, че е твърде вероятно по-скоро да са дрогирали пациентите си, отколкото да са ги приспивали, както съвременните им колеги.
В отдела за Средновековието античните лечители вече липсват. Призивът за здрав дух в здраво тяло вече не е валиден, а с лечение се занимават християнските свещеници, които обикновено практикуват в манастирите. За този период е характерно, че лекарите не са били хирурзи, тъй като тялото не е било толкова важно, разказа Димитрова. Болните са лекувани с билки и молитви. За сметка на липсата на нормална медицина избуяват всевъзможни баячки, знахари, врачки.
На преден план излизат леенето на куршум, нагревките, вендузите. Сред експонатите в музея има гърне за навиване на пъп, както и изсушен прилеп, за който повечето от съвременните лекари едва ли знаят за какво точно се е ползвал. Тръпки предизвикват старателно подредените инструменти за пускане на кръв, с която са лекували треска. Точно до тях обаче са подредени лечебна луга и лечебна кал, които също са присъствали в арсенала на народните лечители.
През първата половина на 19 в. в България идват първите дипломирани лекари
През първата половина на 19 в. в България идват първите дипломирани лекари, разказа още Димитрова. Тези хора са били принудени да поведат люта битка за ограмотяване на сънародниците си, тъй като по онова време личната хигиена не е била особено на почит. Всъщност, лекарите играят ролята на просветители и учат съвременниците си дори на елементарните правила като това да си мият редовно ръцете.
Постепенно нещата в страната се развиват. Новостите в медицинската наука обичайно навлизат през морските селища, и най-вече през Варна. Много от лекарите са емигранти от други държави, които по една или друга причина пристигат в града и остават да живеят в него. Така се стига до създаването на първото сдружение на доктори в края на 1883 г. Организацията има свой устав и правила. Нейните основатели са сред организаторите на Българския лекарски съюз, който обаче е структуриран чак през 1901 г.
В този период е поставено началото и на съвременната българска фармация. Работата на аптеките много бързо е била строго регламентирана, обясни Димитрова. За разлика от съвременните, те са били отдавани на концесия, и то само в населени места, където е имало лекар. Всяка аптека е имала свое лого и печат, а отстоянието между тях е било минимум 250 м. Право да смесва прахове и да продава е имал единствено магистър-фармацевт.
Музеят има отделен кът, където е разположена старовремска аптека
Музеят разполага с отделен кът, където е разположена старовремска аптека. Обстановката е направо уютна - голям дървен шкаф с неизброими чекмеджета и хиляди шишета, стриктно подредени по откритите рафтове.
Всъщност, дейността на магистър-фармацевтите си е била направо като свещенодействие, разказа Димитрова. За това свидетелстват строените хаванчета, чинийки, везни и всякакви други уреди, с които са се стривали и внимателно смесвали прахчета и лекарства. До шкафа е поставен и прибор, удивително приличащ на миниатюрен казан за ракия. В него пък са се правели лечебни дестилати.
В средата на шкафа има рафтове, скрити зад голямо огледало. Там са се съхранявали отровните вещества. Когато идвал някой да иска отрова - за мишки, хлебарки, плъхове, магистър-фармацевтът бил длъжен да прецени клиента, обясни Димитрова. Когато се обръщал да отвори шкафа и да извади веществото, огледалото позволявало на аптекаря още веднъж да огледа човека и отново да оцени дали иска отровата наистина, за да мори мишки или за жена си примерно.
В края на 19 в. в България се появяват първите зъболекари. Те разполагат и със специализирано оборудване, добре представено в музея. Дотогава с ваденето на зъби са се занимавали, който може, и най-вече бръснарите, казва Димитрова. Документирано е, че дори е имало сдружение на бръснарите-хирурзи. В музея са представени няколко вида клещи, с които са работили и които биха накарали всеки съвременен пациент с писъци да напусне кабинета на "денталния експерт".
В експозицията на музея фигурират и експонати, които показват историята на морелечението, чийто център става Варна в началото на 20 в. Апарати и лампи за нагревки и физиотерапия, част от които поне външно навяват асоциации за Инквизицията, а не за оздравителни процедури.
Първите микроскопи и предците на съвременната апаратура също са богато представени. Сред експонатите стои и ръчно направен рентгенов апарат. Той е дело на пловдивски занаятчия, а поръчката е направена от варненски лекар. Няма обаче данни как са се чувствали пациентите след мощното облъчване от чудатата машинария.
