1683 г. Рене Робер Кавелие дьо ла Сал обявява Луизиана за френска колония. На 9 април френският пътешественик и изследовател на Америка обявява басейна на р. Мисисипи за френска територия и й дава името Луизиана в чест на управляващия тогава френски крал Луи XIV.
Роден през 1643 г. в Руан, Нормандия, той е възпитан от йезуитите и сам става член на ордена, но го напуска през 1667 г., оправдавайки се с „морална слабост”. Загубил наследството на баща си, през 1666 г. той отплава към Америка, за да гради нов живот.
Там получава парче земя в района на Монреал и започва да се готви за проникване във вътрешността на континента. С помощта на индианци от племето ирокези през 1669 г. поема на първата си експедиция, по време на която достига р. Охайо. След връщането си в Монреал надзирава изграждането на Форт Фронтенак на езерото Онтарио, замислен като преден търговски пункт.
През 1679 г. потегля на нова експедиция през Големите езера - Онтарио, Ери, Хурон и Мичиган, и създава още няколко форта. През 1682 г. поема по Мисисипи начело на 23 французи и 18 индианци и именно по време на този поход обявява региона на Мисисипи за френска територия.
Успехът му е признат от Париж и на следващата година той получава кралската благословия, за да основе град при устието на реката. Въпреки проблемите експедицията успява да основе Форт Сен Луи. Ла Сал загива през 1687 г. по време на бунт на колонистите в района на днешен Тексас.
1860 г. фоноавтограф записва звук, но не го възпроизвежда. 7 години преди Томас Едисън да изобрети фонографа и да запише онова, което дълго време се смяташе за първия аудиозапис, парижкият изобретател Едуард Скот дьо Мартинвил създава фоноавтограф, който отпечатвал звуковите вълни върху лист хартия, опушена на маслена лампа.
Нито Скот, нито неговите съвременници обаче откриват начин да превърнат тези визуални фоноавтографи в звук. Така близо век и половина те остават безмълвни. Фоноавтографът бил сложен, първичен и изцяло механичен апарат. В него се откриват всички основни принципни на съвременния звукозапис. Единственото нещо, което му липсвало, било електричеството.
Изобретението на Едуард Скот е използвало фуния за насочване на звуковите вълни към гъвкава диафрагма, разположена в тесния й край. Към диафрагмата е бил закрепен лостов механизъм с острие, което е издълбавало линия върху разположен отдолу въртящ се цилиндър. Цилиндърът бил покрит със сажди, вероятно получени чрез държането му над пламък.
Скот наистина успява да запише звук, просто не е знаел как да го просвири. Възприемал е своите записи за своеобразен автоматичен диктофон, който след време хората са щели да разчитат със собствените си очи.
През 1877 г. Томас Едисън записва и впоследствие успешно възпроизвежда песента „Mary Had a Little Lamb”.
Любопитен факт е, че през 2008 г. американски учени откриват фоноавтографа на Скот в архив в Париж и успешно го възпроизвеждат. Оказва се, че Скот е записа около 10 секунди от френската народна песен „Au Clair de la Lune”.
1865 г. главнокомандващият войските на Конфедерацията генерал Робърт Лий се предава на командващия войските на Севера генерал Юлисис Грант.
Робърт Едуард Лий е най-изтъкнатият генерал на силите на Конфедерацията в Американската гражданска война. Отличник във военната академията Уест Пойнт, Лий се проявява като изключителен войник, служейки в армията на САЩ в продължение на 32 години, включително в Мексиканско-американската война.
В началото на 1861 г. Лий се противопоставя на отцепването на Вирджиния от Съюза, но отхвърля предложението на президента Ейбръхам Линкълн да командва Армията на Съюза. Когато Вирджиния се отцепва през април 1861 г. Лий избира да последва щата си. Той първоначално служи като старши военен съветник на президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис. Първото полево назначение на Лий идва през юни 1862 г., когато поема командването на конфедеративните сили на изток, които той преименува на Армия на Северна Вирджиния.
През пролетта на 1864 г. новият главнокомандващ на армията на Севера генерал-лейтенант Юлисис Грант започва серия от походи целящи да изтощят армията на Лий. В кампанията в Пустошта през 1864 г. и в обсадата на Питърсбърг през 1864-65 г. Лий нанася големи поражения на по-голямата армия на Грант, но не успява да възстанови собствените си загуби. В началото на април 1865 г. обезкръвените сили на Лий, който през януари 1865 г. е повишен на поста главнокомандващ генерал на армиите на Юга, са отблъснати от окопите си около столицата на Конфедерацията Ричмънд, Вирджиния и Лий започва стратегическо отстъпление.
Капитулацията на Лий на 9 април 1865 г. в съдебната зала в Апоматокс представлява предаване само на една от армиите на Юга, но Конфедерацията не може да се възстанови от удара и до юни 1865 г. капитулират и другите армии.
Победите на Лий срещу превъзхождащи го сили му спечелват трайна репутация като дързък и изобретателен полеви командир, но някои от стратегическите му решения като нахлуванията в Севера през 1862 и 1863 г. са критикувани от военни историци. В последните месеци на войната Лий въоръжава желаещи роби да се бият за неговата армия срещу получаване на свобода, но това не допринася за спасяването на Конфедерацията.
След капитулацията Лий отхвърля желанието на някои южняци да започнат партизанска война и призовава за помирение между Севера и Юга.
Юлисис С. Грант е генерал от армията на Съюза по време на Гражданската война в САЩ и е 18-ият (4 март 1869-4 март 1877) президент на САЩ. Грант е описван като „един от най-великите генерали на своето време и най-великият стратег на всички времена”. Той печели множество важни битки, израства до командващ на армиите на Съюза и е признат за една от основните причини за спечелването на войната. Любопитен факт е, че той е считан за един от най-малко успелите президенти на САЩ, тъй като стои начело на администрация пропита със скандали и корупция.
1866 г. В САЩ е приет Закон за гражданските права, който предоставя равни права на всички граждани на САЩ, с изключение на индианците.
Американската гражданска война (1861-1865) е война между добре развитите индустриални северни щати и селскостопанските южни щати на САЩ. Фермите и плантациите в южните щати са обработвани от чернокожи роби - евтина работна ръка, принудена да работи изключително усилено. Ето защо те са много важни за стопанствата на южняците. Избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн се обявява срещу робството, което довежда до отцепването на 11 южни щата. През 1861 г. техните войски нападат Форт Съмтър, с което поставят началото на една изключително жестока и кръвопролитна война.
През 1865 г. войските на Юга капитулират, измъчвани от липса както на оръжия и всякакви боеприпаси, така и на храна и облекло за изтощените войници.
В основата на конфликта, довел до Гражданската война, стоят противоречията между южните щати, в които икономиката до голяма степен се основава на робския труд, и северните щати, в които общественото мнение е настроено срещу робството. През 50-те години в центъра на политическите спорове в страната е въпросът, дали да се разреши робството в новообразуваните територии, където до този момент статутът им не е правно регламентиран. И двете страни са убедени, че спирането на разпространението на робството ще доведе до неговия постепенен упадък и отмиране.
В своите позиции и двете страни в спора се позовават на либералните възгледи на Томас Джеферсън. Докато привържениците на робството се позовават на автономията на щатите, неговите противници настояват, че принципът за равенство на всички хора има предимство пред нея.
1913 г. е прожектиран първият цветен игрален филм. Прожекцията на криминалната драма „Светът, плътта и дяволът” се състои в Лондон. Продуцент на лентата е Чарлз Урбан.
1928 г. в Турция ислямът е обявен за официална религия. Ислямът е основан на Корана, книга, смятана от нейните последователи за буквално слово на единствения Бог (Аллах), както и на Сунна, описания на учението и дейността на пророка Мохамед.
Еволюцията на Турция след 1900 г., е едно от най-озадачаващите събития в Ислямската история. Само за няколко години Османската Империя е сгромолена, лишена от Ислямска история и посветена в нова секуларна държава, наречена Турция. Последиците от тази промяна са ясно доловими за целия Мюсюлмански свят и в днешно време, а най-вече в поляризирана и сегментирана Турция. В центъра на всичко това е Мустафа Кемал, познат като Ататюрк. По време на неговото ръководство между 1920 и 1930-та година, се ражда модерна секуларна Турция, а Исляма остава назад.
Ислямът е преобладаващата религия в Близкия Изток и Северна Африка, както и в големи части от Азия и Субсахарска Африка. Значителни мюсюлмански общности има в Китай и Русия, както и на някои от Антилските острови. Около 13% от всички мюсюлмани живеят в Индонезия, най-голямата предимно мюсюлманска държава, 31% - в Индийския субконтинент, а други 20% - в арабските страни. Със своите около 1,57 милиарда вярващи или 23% от населението на Земята ислямът е втората по разпространение религия след християнството, а според някои оценки най-бързо разрастващата се.
Думата „ислям” е арабско отглаголно съществително име със семитския трибуквен корен „с-л-м” и базирано на глагола „аслама” („приемам”, „подчинявам се”). Така „ислям” означава приемане и подчинение на Бога, а вярващите трябва да демонстрират това, като му се покланят, следват заповедите му и избягват политеизма. В ислямската религиозна философия той е част от триадата ислям, иман и ихсан, в рамките на която включва актовете на поклонение (ибадет) и ислямското право (шариат).
В началото новото Турско правителство изглежда, че наследява ролята на Османската Империя, като привърженик на Исляма. Новата конституция, изготвена от ВНС декларира, че официалната религия в държавата, е Ислям и че всички закони трябва да се проверят от учени, за да е сигурно, че не противоречат на Шариата.
Тази нова система на управление не може да работи, но продължава да съпернични на правителството в Истанбул, водено от Османския султан. В Анкара и Истанбул правителствата твърдят, че са суверенни над Турция и имат откровено противоречащи си цели. Ататюрк елиминира този проблем на 1 ноември 1922 г., когато премахва Османския султанат, съществувал от 1299 г., официално прехвърля пълномощията му към ВНС. Той позволява на Османския халифат да съществува, но без каквито и да е правомощия, само фигуративно - без политическа сила.
Знаейки, че този ход е много непопулярен сред Турския народ, Ататюрк го оправдава с твърдения, че е обикновено връщане към традиционната Ислямска форма на управление.
След всички промени, ВНС през 1928 г. заличава клаузата в конституцията за официалната религия на Турция - Ислямът е заместен от секуларната идеология на Ататюрк.
1937 г. с каценето си в Лондон „Камикадзе” на „Мицубиши” става първият японски самолет, летял до Европа.
Благодарение на войната с Китай от 1937 г. японското командване и особено това на военно-морския флот, бързо разбира, че работата над нов самолет трябва да се започне тогава, когато предхождащия го модел все още се приема на въоръжение. И затова веднага след приемането на въоръжение на Мицубиши A5M (известен и като тип 96) през 1936 г. се формулират новите технически изисквания към новия самолет, които получават обозначението 12-Ши. (2-Ши означава, че изискванията са приети през 12 година от ерата Шьова, т.е. дванайсетата година от управлението на император Хирохито (2597 г. по японския календар или 1937 г. по Григорианския календар).
Новият самолет е създаван с две цели: за прехват на вражеските бомбардировачи и за съпровождане на своите и затова той трябва да превъзхожда всички бойни самолети на евентуалния противник.
Разработката на самолет, който да отговаря на 12-Ши е предложена едновременно на две фирми - Мицубиши Дзукогьо Кабушики Кайся и Накаджима Хикоки К.К. След консултации в Щаба на морската авиация (Кайгун Коку Хомбу) и разбор на изводите от тях, двете фирми получават официална поръчка за разработката и производството на самолета. От Накаджима обаче отказват практически веднага, тъй като конструкторите от фирмата смятат поръчката за неизпълнима.
След отказа на Накаджима, Мицубиши получава монополното право над разработката и строежа на новата машина, но не бързат с тях, тъй като в момента всички сили са хвърлени върху проектирането на нов бомбардировач по спецификацията 11-Ши. След силен натиск от страна на военните, работата върху бомбардировача е изоставена и усилията се насочват към изтребителя.
1940 г. Нацистка Германия започва „Операция Везерюбунг”. „Операция Везерюбунг” е кодовото име на нападението над Дания и Норвегия през Втората световна война и начална операция от Норвежката кампания. Името означава учение Везер или операция Везер, по името на река Везер в Германия.
В ранната сутрин на 9 април Германия напада Дания и Норвегия, под предлог като превантивна мярка срещу планираната (и свободно дискутирана) Френско-Британска окупация на тези страни. При нападението дипломатически пратеници на Германия уведомяват правителствата на двете страни, че Вермахта идва да защити техният неутралитет срещу Френско-Британската агресия. Големите различия в географията, терен и климат между двете страни правят нападенията над двете страни много различни.
В началото на пролетта на 1939 г., британското Адмиралтейство започва да разглежда Скандинавия като потенцилно място за бойни действия в бъдещия конфликт с Германия. Британското правителство не е желаело да се замества в бойни действия на континента, за които са смятали, че ще бъдат повторение на тези от Първата световна война. По тази причина те започват да обмислят стратегия за блокада в опит индиректно да бъде отслабена Германия. Германската индустрия в този момент е силно зависима от вноса на желязна руда от северната шведска миньорска област. През зимата голяма част от тази руда преминава през северното норвежко пристанище Нарвик. Контролът над бреговата линия на Норвегия също така ще послужи за затягане на блокадата над Германия.
През октомври 1939 г., главнокомандващият на германските военноморски сили гросадмирал Ерих Редер, дискутира с Адолф Хитлер опасността, която биха представлявали евентуални британски бази в Норвегия и възможността за овладяване на тези бази от Германия преди Англия. Военноморските сили се аргументират с това, че овладяването на Норвегия би позволило контрол над близките морета и ще служат за база на бъдещи операции на подводния флот срещу Англия. Но през това време другите клонове на Вермахта не проявяват интерес и Хитлер просто издава директива гласяща, че основната кампания ще бъде наземна офанзива през Холандия, Белгия и Люксембург.
Към края на ноември, Уинстън Чърчил, като нов член на британския военен комитет, предлага минирането на норвежките териториални води. Това би принудило транспортиращите руда кораби да преминават през международните води на Северно море, където Британският кралски флот може да им забрани да продължат. Това предложение е отхвърлено от Невил Чембърлейн и лорд Халифакс, поради страха от враждебна реакция от страна на неутралните нации като САЩ. Дипломатическата ситуация се променя с началото на Зимната война между Съветския съюз и Финландия през ноември и Чърчил отново предлага плана за миниране, но отнова получава отказ.
През декември, Англия и Франция започват сериозно да обмислят идеята за изпращане на помощ на Финландия. Техният план включва десант на части в Нарвик в северна Норвегия, основното пристанище за износ на желязна руда, и овладяване на железопътната линия Малмбана от Нарвик до Люлео, Швеция, намиращ се на брега на Ботническия залив. Това би позволило на съюзническите сили да окупират шведския район за добив на желязна руда. Този план получава поддръжката на Чембърлейн и Халифакс. Те разчитат на сътрудничество от страна на Норвегия, което би облекчило някои от юридическите проблеми. Но неприветливите предупреждения изпратени до Норвегия и Швеция пораждат силно негативни реакции и в двете страни. Планирането на тази операция продължава, но оправданието за нея изчезва, когато Финландия моли за мир през март 1940 г.
Убеден, че съюзниците представляват заплаха за доставките на желязна руда, Хитлер нарежда на германското главно командване да започне изготвянето на предварителни планове за нападение на Норвегия на 14 декември, 1939 г. Предварителният план бива наречен Проучване Север и е включвал само една дивизия.
Между 14 и 19 януари военноморският флот разработва разширена версия на този план. Те достигат до две заключения. Изненадата е от решаващо значение, за да се намали опасността от съпротива от страна на Норвегия (и намеса на английските патрулиращи кораби - по първоначални сведения един или два крайцера). Вторият за транспорт на войските да се използват по-бързите германски бойни кораби, вместо по-бавните търговски кораби или въздушен транспорт. Това ще позволи всички цели да бъдат атакувани едновременно, тъй като търговските кораби както и самолетите имат ограничен обсег. Планът също така призовава за бързо пленяване на кралете на Дания и Норвегия с надеждата, че това ще предизвика бързо предаване от тяхна страна.
На 21 февруари, 1940 г. командването на операцията е поверено на генерал Николаус фон Фалкенхорст. Той се бие във Финландия по време на Първата световна война и е запознат с боя в полярни условия. Той е командващ само на наземните войски въпреки желанието на Хитлер за обединено командване.
Крайният вариант на плана получава кодовото име операция Везерюбунг (учение на река Весер) на 27 януари, 1940 г. Тя се провежда под командването на 21-а армейска група и включва 3-а планинска дивизия и пет пехотни дивизии, никоя от които не е участвала в битка до този момент. Първият ешелон се състои от три дивизии за нападението, като останалите ги следват с следващата вълна. Три роти парашутисти са използвани за превземане на летища. Решението да се изпрати и 2-а планинска дивизия е взето по-късно.
Първоначално планът е включвал нападение над Норвегия и окупиране на летищата в Дания посредством дипломатически средства. Но Хитлер издава нова директива на 1 март, която призовава за нападение над Норвегия и Дания. Това е продиктувано от желанието на Луфтвафе за превземане на бази за изтребители и места за пунктове за ранно въздушно предупреждение. 31-и корпус, състоящ се от две пехотни дивизии и 11-а моторизирана бригада, е формиран за нападението над Дания. Цялата операция е щяла да бъде подкрепяна от 10-и военновъздушен корпус, състоящ се от 1000 самолета от различен тип.
През февруари британският ескадрен миноносец Cossack превзема германския кораб Алтмарк и спасява държаните там военнопленници, докато последния се намира в норвежки води. По този начин и двете страни нарушават неутралитета на Норвегия (Алтмарк е бил задължен да ги освободи след като навлиза в неутрална територия). Хитлер приема това като знак, че Англия е склонна да наруши неутралитета на Норвегия, и се ангажира все повече с тази операция.
На 12 март Англия решава да изпрати екпедиционен корпус към Норвегия, малко преди края на Зимната война. Товаренето започва на 13 март, но след това е прекратено, а операцията отменена, с края на Зимната война. Вместо това британският кабинет гласува продължаване на операциите по миниране на норвежките териториални води и впоследствие десант на войски.
Първите германски кораби определени за нападението отплават на 3 април, а на 8 април британски есминец започва поставянето на първите мини в норвежки води. На 9 април започва германското нападение.
От статегическо значение Дания е сравнително маловажна за Германия, освен като поле за действие за операциите в Норвегия и, разбира се, като съседна страна, която трябва да бъде контролирана по някакъв начин. Като страна тя е малка и относително равнинна, идеална територия за операциите на германската армия, и малобройната армия на Дания има малки надежди за успех при въоръжена съпротива. Въпреки това в ранните сутрешни часове няколко военни части влизат в бой с германската армия, претърпявайки загуби от няколко десетки войника.
След като хиляда германски пехотинци дебаркират в ранната сутрин в пристанището на Копенхаген, части на кралската гвардия влизат в бой с тях. След като са разменени няколко изстрела няколко формации от бомбардировачи Heinkel He 111 и Dornier Do 17 прелитат над града. Изправени пред опасността Луфтвафе да бомбардира цивилното население на Копенхаген, датското правителство капитулира в замяна на запазване на политическа независимост по отношение на вътрешната политика. Това води до забележително леката окупация на Дания, особено до лятото на 1943 г., а също така и отлагането на ареста и депортирането на датските евреи докато почти всички от тях са предупредени и са на път към Швеция. От приблизително 8000 преди началото на войната в крайна сметка по-малко от 500 датски евреи са депортирани и 52-ма от тях загубват живота си.
Въпреки че Дания има малко военно значение, тя има стратегическо и до известна степен икономическо значение. Липсата на военно значение се илюстрира от факта, че първоначално германците планират да превземат само Ютландия по техния път към Норвегия.
Норвегия е важна за Германия по две основни причини: първо, като база за военноморски части, включително подводници за нападенията над търговския флот на съюзниците в северният Атлантически океан, и охрана на доставките с желязна руда от Швеция през пристанището на Нарвик. Дългата северна брегова линия е идеално място за предприемане на операции в северния Атлантик с цел атаки над британския търговски флот. Германия е силно зависима от доставките на желязна руда от Швеция и с право е притеснена, че съюзниците ще се опитат да прекъснат тези доставки, 90 процента от които преминават през Нарвик.
Нападението над Норвегия е поверено на 21-и армейски корпус, под командването на генерал Николаус фон Фалкенхорст. Първоначалната ударна група е транспортирана от няколко групи кораби на германския военноморски флот.
1945 г. Заради участието си в заговор срещу Хитлер е екзекутиран германският адмирал Вилхелм Канарис. Канарис бил началник на Абвера - службата за военно разузнаване и военно контраразузнаване на Нацистка Германия.
В периода 1942-43 г. Канарис установява добри връзки с разузнавателните служби на съюзниците от антихитлеристката коалиция и през лятото на 1943 г. се среща в Сантандер (Испания) с ръководители на английската и американската разузнавателни служби. Пред тях той представя план за примирие със западните държави и продължаване на военните действия на Изток.
През 1942 г. положението на Канарис се разклаща заради провала на организираното от него въстание в Южна Африка, операция „Тигър” (афгано-индийски конфликт), „Шамил” (въстание в Кавказ) и др. В началото на 1943 г. няколко сътрудници на Абвера са арестувани от Гестапо, тъй като са заподозрени, че организират покушение срещу Хитлер. Започва и разследване на дейността на цялата разузнавателна служба на Канарис. След поредицата провалени операции, ръководени от Канарис, през февруари 1944 г. Хитлер иска отстраняването му от длъжност, както и преподчиняването на голяма част от Абвера на СС.
След оставката на Канарис, той е изпратен в замъка Лауенщайн, като му е забранено да го напуска. От юни 1944 г. е уволнен в запаса, а от юли същата година е назначен за адмирал за специални задачи и началник-щаб на ОКВ по въпросите на търговската и икономическата война. В средата на 1944 г. бивши сътрудници на Абвера уведомяват Канарис, че се готви покушение срещу фюрера.
През юли 1944 г. по заповед на началника на Гестапо Хенрих Мюлер Канарис е арестуван от Валтер Шеленберг. Следствието обаче не успява да докаже съучастието на Канарис в заговора.
От началото на февруари 1945 г. заедно с други подследствени е изпратен в концлагера Флосенбюрг. Няколко дни по-късно двама войника намират личния дневник на Канарис, в който той се изказва отрицателно за Хитлер. Самият Хитлер изисква „незабавното унищожаване на предателя”.
На 8 април специален съд във Флосенбюрг (с председател Гупенкотен) го осъжда на смърт и на 9 април той е обесен. Един от палачите-есесовци дава показания пред съда, че Канарис бил обесен с железен нашийник и умрял в мъки половин час след обесването. Телата на осъдените били изгорени в двора на концлагера.
1963 г. Уинстън Чърчил става първият чужденец, получил званието почетен гражданин на САЩ.
1967 г. Първият Боинг 737 извършва първия си полет. Самолетът е конструиран за полети по къси до средни дистанции, конструиран от американската компания Боинг. Първият полет се осъществява на 9 април 1967 г. и от тогава той става най-разпространеният и продаван аероплан на света. Произведени са над 6500 екземпляра, като около 4500 от тях са във всекидневна експлоатация в 190 държави и повече от 541 авиокомпании.
Боинг 737-100 е първият и най-малкият модел Боинг 737. Първият клиент на този модел е Луфтханза, като самолетът постъпва в редовна летателна експлоатация през 1968 г. Боинг 737-200 е удължена версия на Боинг 737-100. Първият клиент на Б737-200 е Юнайтед еърлайнз и постъпва в летателна експлоатация през 1968 г.
Проектът Боинг 737-300 стартира през 1981 г. с начални клиенти USAir и Southwest Airlines. Този модел става първият „класически” Боинг 737. Самолетът има стандартна конфигурация от 128 до 148 пътника, разпределени в две класи.
Боинг 737-400 е удължен вариант на модел -300, първоначално създаден с цел да удовлетвори чартърните авиокомпании. Стартовите клиенти са Piedmont Airlines и Pace Airlines. Самолетът е създаден през 1985 г., а влиза в употреба през 1988 г. Проектът Боинг 737-500 е стартиран през 1987 г. от американската авиокомпания Southwest Airlines. Моделът влиза в експлоатация през 1990 г.
През ноември 1993 г. бордът на директорите на Боинг взима решение за създаването на ново поколение Боинг 737, които да заменят класическите модели. Още в началото на 90-те става ясно, че Боинг започва бързо да губи пазарен дял, поради масовото навлизане на самолети Еърбъс A320 дори при лоялни клиенти на Боинг като Луфтханза. Затова е одобрена концепцията за ново поколение Боинг 737.
Боинг 737-600 изпълнява първия си полет на 22 януари 1998 г. Стартовият клиент е скандинавската авиокомпания SAS. Серията 737-600 е проектирана да замени остаряващите Боинг 737-500.
Боинг 737-700 е първият Боинг 737 от ново поколение. Той изпълнява първи полет на 9 февруари 1997 г. Стартовият клиент е Southwest Airlines. Този вариант е проектиран да замени широко разпространения Боинг 737-300.
Боинг 737-800 е най- популярният вариант на модела Боинг 737. Произведени са общо над 2060 екземпляра с поръчки за още над 1500. Първият полет е осъществен на 31 юли 1997 г., а стартовият клиент е Hapag Lloyd. Самолетът побира между 162 и 189 места, а далечината на полета достига 5765 км.
На 3 Август 2000 г. Боинг представя последния вариант от семейството - Боинг 737-900. На 1 септември 2006 г. Боинг представя и варианта с увеличена дължина на полета - Боинг 737-900ЕР. Той е конструиран да се конкурира с „Еърбъс А321” на пазара за самолети с къс до среден обхват.
1970 г. Пол Маккартни обявява официално разпадането на легендарната група Бийтълс. Юридически групата престава да съществува на 31 декември 1970 г. Раздялата е обявена едва няколко месеца преди излизането на техния последен и най-успешен албум „Let it be”.
През 1969 г. напрежението и неразбирателствата в групата се засилват. Все по-ясно започват са се открояват индивидуалните вкусове и стилове на отделните членове. По това време Джон Ленън формира романтично и професионално партньорство с Йоко Оно.
През септември 1969 г. Джон заявява на групата, че напуска. Останалите успяват да го убедят да не го обявява публично докато не излезе последният албум на групата. Разпадането на Бийтълс е обявявено през април 1970 г., един месец преди да излезе последният им, може би най-успешен албум Let It Be и документалният филм със същото заглавие. Пол Маккартни не е доволен от много от песните, счита ги за незавършени и се опитва да спре албума, но неуспешно. Официално, със съдебни документи групата престава да съществува на 31 декември 1970 г.
1991 г. Грузия обявява независимостта си от Съветския съюз и става втората република, откъснала се от управлението на Москва. Още на 26 май 1918 г. след октоврийската революция Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 г. червената армия окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР - република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992-1993 г. Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент, след обявяването на независимостта. През 1992 г. той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившия председател на КП и външен министър на СССР Едуард Шеварднадзе. По негово ръководство е Грузия се извършват демократични реформи. Икономическата проблеми, свързани с широко разспостранена корупция и изборни манипулации водят до недоволство сред грузинския народ.
2005 г. Принц Чарлз - принцът на Уелс сключва брак с дългогодишната си любовница Камила Паркър-Боулс.
Връзката между Камила и принца на Уелс започва през 1970 г., когато те се срещат по време на поло мач. Въпреки че тя е поредната от приятелките му и се твърди, че той има желание да се ожени за нея, дворът я намира за изключително неподходяща съпруга за бъдещия крал.
През 1970-те години сестрата на Камила - Анабел, работи като художник в Ню Йорк. По същото време Чарлз Филип Артър Джордж Маунтбатън-Уиндзор е полковник в кралския полк на Уелс и всяка година посещава полка в Ню Йорк, където се запознава с Анабел. Камила също посещава сестра си по това време. Поради това се твърди, че това е моментът, в който двойката подновява връзката си и че тя продължава дори по време на годежа на принца и принцесата на Уелс. Говори се дори за интимна среща между тях в нощта преди сватбата на Чарлз. Въпреки това, макар че времето по което тези срещи са се случили се обсъжда много пъти, официални доклади сочат, че те са подновили романтичните си взаимоотношения в началото на 80-те.
Аферата става публична едва десетилетие по-късно с публикуването на книгата „Даяна: Нейната истинската история”, последвано от скандала Камилагейт - тайно записан интимен разговор между Камила и Чарлз, който по-късно е предоставен на таблоидите. Когато извънбрачната връзка излиза наяве, Даяна дава интервю за BBC, в което заявява, че връзката между Камила и принца на Уелс е причината за разпадането на нейния собствен брак, казвайки: „Е, в този брак бяхме трима, така че беше малко пренаселено”.
Въпреки че Камила се опитва да остане незабелязана през този период, тези разкрития я правят изключително непопулярна. Слуховете са отричани от нейните приятели, които твърдят че всичко е медийна измислица, превърната в градска легенда. Чарлз обаче потвърждава в интервю пред Джонатан Дъмбълби, че двамата са възстановили връзката помежду си, след като вече са били сключили бракове. След това семейство Паркър Боулс съобщава за собствения си развод през 1995 г.
На 10 февруари 2005, от Кларънс Хаус излизат с изявление, че Камила и принцът на Уелс са се сгодили. Камила е получила годежния пръстен, принадлежал на Елизабет, кралицата-майка. Бракът трябва да се състои на 8 април, същата година, с гражданска церемония в замъка Уиндзор, и църковна благословия в църквата „Св. Джордж”. Но тъй като провеждането на гражданска церемония в замъка Уиндзор означава, че след това мястото е достъпно за всеки, който иска да сключи брак там, мястото е променено на Уиндзор Гилдхол.
На 4 април е съобщено, че сватбата ще се отложи с един ден, тъй като принцът на Уелс трябва да присъства на погребението на папа Йоан Павел II. Свидетели на брака са децата на Камила, тъй като родителите и на двамата младоженци отказват да присъстват. Кралицата и херцогът на Единбург се появяват на църковната благословия и организират прием за младоженците в замъка Уиндзор. След сватбата двойката заминава за провинциалното имение на принца Бъркхол и изпълнява първите си обществени задължения като двойка по време на медения си месец.
След брака си с принца на Уелс, Камила по закон носи титлата принцеса на Уелс, но използва една от другите си титли - херцогиня на Корнуол - във всички части на Обединеното кралство, освен в Шотландия, където се нарича херцогиня на Ротеси. Тази необичайна употреба на титли е възприета, тъй като официално титлата принцеса на Уелс се свързва с Даяна Спенсър, първа съпруга на принца и известна публична личност.
Преди да се свърже официално с Чарлз Камила има зад гърба си един брак и две деца. Тя се появява в публичното пространство по време на т.нар. „Война на Уелс” (разпадът на брака на Чарлз и Даяна), когато е набедена за любовница на принца. След развода му с изключително популярната Даяна, администрацията в Кларънс Хаус (домът на Чарлз) работи много усърдно върху обществения имидж на Камила и тя постепенно се превръща в част от кралския живот.
Любопитен факт е, че през март 2013 г. се появиха информации, че Принц Чарлз и Камила Паркър Боулс са подали документи за развод. Според информацията Кралица Елизабет Втора е основният инициатор на раздялата, след като с Камила се скарали публично и тя нагрубила кралицата. Слуховете обаче не намериха реално и потвърждение и е факт, че кралският живот... си върви по вода.
