Езикът на глухонемите един и същ ли е по света?

Езикът на глухонемите един и същ ли е по света?
Езикът на глухонемите един и същ ли е по света? / Thinkstock/Getty Images

Езикът на глухонемите един и същ ли е по света или за всяка част на земното кълбо е индивидуален? На какъв език мислят глухите, при положение, че никога не са чували реч?

Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК

По света съществуват над 300 различни езика на глухонемите. Това „над" е, защото трудно се прави точна статистика, непрекъснато се появяват нови. Освен това различните училища, в различните страни, могат да развият свои системи за комуникация и те да нямат почти нищо общо една с друга, но пък е възможно и да са една и съща система, но под различни форми. Да не говорим, че езикът, като форма на общуване, възниква и извън училищните системи. Така че има и достатъчно, напълно автономни, уникални самобитни езици на глухонеми. И понякога трудностите за разбиране са точно такива, както и при вербалните езици. Прибавете към това и особената амалгама между говорими и жестомимични езици, които съществуват в различни краища, най-малкото заради регионалните особености и темперамента на хората, и това прави многообразието още по-сериозно.

Има школи, разбира се, които позволяват групиране. В Европа та са: британска, немска, старофренска и лионска. Има още американска, южноамериканските са няколко. В Азия почти всяка страна е развила своя - японска, китайска, тайландска. Има няколко вида африкански, индийска. Има и такива, които привидно са в една група, но нарочно развиват различия по политически причини. Например испанският и каталунският жестомимичен език са различни. Швейцарският държи пък да се различава от немския. Така че и жестомимичните езици са като останалите-има прилики, има и огромни различия.

Българският жестомимичен език е въведен като вариация на руския, той пък е по австро- унгарска линия. А там пък е по френска. Българският формира една група с чешкия, словашкия, полския, унгарския и румънския, което означава на практика, че комуникацията с представители на тези страни не би трябвало да е проблем. А в по общ план и с другите централноевропейски държави, които все пак имат сходно развитие. С азиатските групи нещата са на коренно противоположния полюс и там ще е необходимо специално обучение. Изразът „ говориш ми на китайски" важи и за жестомимичния език.

Сега за мисленето. Ние мислим в сферата на речта, така че извън емоции и усещания, рационалните ни настроики са на конкретен език. Хората, които никога не са го чували, мислят в езика, който познават, а това е жестомимичния. Трудно е да си представите как се мисли на жестомимичен език, но това е факт. Правени са изследвания на хора, родени със слухово увреждане и неучени на никакъв жестомимичен език. При тях има известно забавяне в мозъчното развитие, което обаче може лесно да се преодолее при научаването на жестомимичен език. Дори когато глухи хора научават формално езика на страната, в която живеят, той не се превръща във вътрешния им глас, езикът на който мислят. Жестомимичният си остава основен. И това, че ние го възприемаме като радикално различен, си е наш проблем.

Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук

Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате