Астрономи от Франция, Холандия, Великобритания, РЮА, Австралия и Русия откриха необичаен пулсар, чийто период на завъртане е 23,5 секунди, съобщава сайтът arXiv.org. Това го прави най-бавният идентифициран от учените подобен обект. Освен това по-рано се смяташе, че пулсари с толкова дълъг период на завъртане е невъзможно да съществуват.
Досега периодите на завъртане на всички известни пулсари бяха в диапазона между 1,4 милисекунди (за най-бързите от тях) и 12,1 секунди (за най-бавните). Сред инструментите за търсене на тези обекти е гигантският радиотелескоп "Аресибо", но откриването на бавни пулсари е затруднено поради наличието на нискочестотен "червен" шум.
Астрономи засякоха най-силната светлина във Вселената
Алгоритми, използвани за премахване на шума, намаляват чувствителността към дългопериодични пулсари, а продължителността на наблюденията на даден обект често не е повече от няколко минути. Бавно завъртащи се пулсари често са откривани по високоенергийното им излъчване.
Пулсарът PSR JO250+5854 е открит с помощта на мрежата от антени LOFAR (LOw Frequency ARray) и е наблюдаван посредством телескопи, сред които радиотелескопът "Грийн Банк" и космическата обсерватория "Суифт". Учените установили, че пулсарът се намира на разстояние около 1,6 килопарсека (над 5000 светлинни години).
Учени откриха най-ярката галактика във Вселената
Зависимостта между периода на завъртане на пулсара и забавянето на скоростта му показва, че PSR JO250+5854 се намира зад т.нар. линия на смъртта, когато радиоизлъчването на неутронна звезда би трябвало да е преустановено. Един от хипотетичните механизми, свързани с възникване на радиовълни, е появата на частици и античастици в полюсите на пулсара, във вакуум, където електричното и магнитното поле не са ортогонални и могат да поддържат голяма разлика между електричните потенциали. Но при дълъг период на завъртане разликата между електричните потенциали вече е недостатъчна за поява на радиовълни.
Астрономи засякоха облаци газ, изригващи от черна дупка
Според друг модел, част от енергията, изразходвана за забавяне на завъртането на пулсара, може много ефикасно да бъде използвана за поява на радиоизлъчване. Така се създава долина на смъртта, в която обекти като PSR JO250+5854 могат да съществуват, преминавайки традиционната линия на смъртта. Следователно е възможно да съществуват и други пулсари с изключително бавен период на завъртане.
Досега периодите на завъртане на всички известни пулсари бяха в диапазона между 1,4 милисекунди (за най-бързите от тях) и 12,1 секунди (за най-бавните). Сред инструментите за търсене на тези обекти е гигантският радиотелескоп "Аресибо", но откриването на бавни пулсари е затруднено поради наличието на нискочестотен "червен" шум.
Астрономи засякоха най-силната светлина във Вселената
Алгоритми, използвани за премахване на шума, намаляват чувствителността към дългопериодични пулсари, а продължителността на наблюденията на даден обект често не е повече от няколко минути. Бавно завъртащи се пулсари често са откривани по високоенергийното им излъчване.
Пулсарът PSR JO250+5854 е открит с помощта на мрежата от антени LOFAR (LOw Frequency ARray) и е наблюдаван посредством телескопи, сред които радиотелескопът "Грийн Банк" и космическата обсерватория "Суифт". Учените установили, че пулсарът се намира на разстояние около 1,6 килопарсека (над 5000 светлинни години).
Учени откриха най-ярката галактика във Вселената
Зависимостта между периода на завъртане на пулсара и забавянето на скоростта му показва, че PSR JO250+5854 се намира зад т.нар. линия на смъртта, когато радиоизлъчването на неутронна звезда би трябвало да е преустановено. Един от хипотетичните механизми, свързани с възникване на радиовълни, е появата на частици и античастици в полюсите на пулсара, във вакуум, където електричното и магнитното поле не са ортогонални и могат да поддържат голяма разлика между електричните потенциали. Но при дълъг период на завъртане разликата между електричните потенциали вече е недостатъчна за поява на радиовълни.
Астрономи засякоха облаци газ, изригващи от черна дупка
Според друг модел, част от енергията, изразходвана за забавяне на завъртането на пулсара, може много ефикасно да бъде използвана за поява на радиоизлъчване. Така се създава долина на смъртта, в която обекти като PSR JO250+5854 могат да съществуват, преминавайки традиционната линия на смъртта. Следователно е възможно да съществуват и други пулсари с изключително бавен период на завъртане.
