Според допитване на фондация "Томсън Ройтерс", публикувано в сряда и осъществено в 22 арабски страни три години след революциите от Арабската пролет, ситуацията на жените се е влошила силно. В Египет 99 процента от жените казват, че са били жертва на сексуален тормоз, показа допитване на ООН, осъществено през април. Тази цифра е смразяваща и напомня за изнасилванията на жени, по-специално на чужди журналистки, на площад "Тахрир" по време на революцията през 2011 година.
Този ендемичен феномен беше потвърден и от допитването на "Томсън Ройтерс", за целите на което са били анкетирани 336 специалисти от 21 страни членки на Арабската лига и от Сирия в периода август-септември. Около 90 жени са били изнасилени или са станали обект на сексуално посегателство на площад "Тахрир" през юни тази година, когато протестите срещу ислямисткия президент Мохамед Морси се засилиха. Насилието е било извършено насред тълпата, без никой да се притече на помощ на тези жени, предупреждава неправителствената организация Хюман райтс уоч.
Освен тези изблици на насилие жените са жертви на ежедневен тормоз, казва Нура Флинкман, представител на ХарасМап, асоциация за защита на жените. Приемането от страна на обществото на ежедневния сексуален тормоз засяга най-вече всички жени в Египет, независимо от тяхната възраст, семейно положение, начин на обличане или поведение, допълва Флинкман. Това ограничава участието на жените в обществения живот. Това засяга и тяхната безопасност, тяхното здраве и тяхната самоувереност, предупреждава експертката.
Друг бич на Египет след Арабската пролет са принудителните бракове. Захра Радуан, която работи за Глобалния фонд за жените, казва, че поминъкът на цели села, в околностите на Кайро по-специално, е организирана въз основа на търговията с жените и принудителните бракове.
А що се касае до обрязването на гениталиите, то Египет бие също рекордите с печалната статистика, че 91 процента от жените и момичетата са засегнати от тази практика, тоест 27,2 милиона души, сочат данни на УНИЦЕФ.
Сред най-жестоките към жените си страни са Ирак, Саудитска Арабия, Сирия и Йемен. В Ирак правата на жените белязаха отстъпление след свалянето от власт на Саддам Хюсеин и след американската инвазия през 2003 година.
Посегателствата в семействата, проституцията, както и неграмотността бележат силен растеж, според данни на ООН.
По отношение на Саудитска Арабия експертите отбелязват известен напредък, след като крал Абдула започна плахи реформи, но като цяло монархията си остава единствената страна в света, която забранява на жените да шофират. В Сирия, където бушува гражданската война, силите, подкрепящи президента Башар Асад, са обвинявани от правозащитните организации в изнасилвания и изтезаване на жените.
В Йемен жените протестираха редом с мъжете по време на бунта през 2011 година и днес има 30-процентна квота за тях в органа, обсъждащ конституционните реформи. Но това е само лицето на медала. На обратната страна е фактът, че принудителните бракове на малки момичета са често срещано явление. В Йемен всъщност няма минимална възраст за сключване на брак. Там почти всички жени /98,9 процента/ са били жертва на посегателство и тормоз на улицата, показаха неотдавна данни на американския Държавен департамент.
В Тунис, люлката на Арабската пролет, жените разполагат с 27 процента от местата в парламента. Прибягването до противозачатъчни средства е законно. В тази страна от 50-те години на 20 век жените се ползва с по-широки права, но все пак в последно време се забелязва отстъпление в зачитането на правата на жените. От няколко години полигамията е все по-разпространена, а правото за наследяване на имущество е винаги в полза на мъжете.
От арабския свят единствено на Коморските острови жените са в по-добро положение. Те разполагат с 20 процента от министерските постове, а съпругите запазват правото върху земите или къщите си след развод. Допитването на "Томсън Ройтерс" за положението на жените в арабския свят показва, че след Коморските острови "първенци" по спазването на правата на жените са Оман, Кувейт, Йордания и Катар.
Но като цяло резултатите са тъжни. След Арабската пролет жените се нуждаят от двойна революция, казва египетско-американската журналистка Мона Елтахауи. Едната от тези две революции трябва да бъде насочена срещу диктаторите, разорили арабските страни, а другата срещу онази токсична смес от култура и религия, която разрушава живота им, допълва журналистката. (БТА)
