Българската ракията да стане традиционен за страната ни продукт, за това ще настояваме пред Европейския съюз. Признатият за традиционен продукт може да се облага с наполовина по-нисък акциз. Така акцизът за литър ракия може да спадне с около 2 лева както за промишлените производители, така и за онези, които си варят ракия в домашни условия. Кабинетът натовари земеделския министър Мирослав Найденов със задача да накара ЕС да признае българската ракия за традиционен по нашите ширини продукт само десетина дни след изказването на ресорния министър, че „не всичката ракия, която се произвежда в България и се предлага на пазара, е от грозде". Направи ли си политически PR кабинета с тази крачка, закъсняхме ли с претенциите си пред ЕС и кой ще спечели от начинанието?
В началото на годината служители на агенцията по лозата и виното и икономическа полиция започнаха масирани проверки за качеството на спиртните напитки у нас. Малко след това земеделският министър Мирослав Найденов изказа тезата, че не всичко, което се продава за ракия е ракия: „Аз съм казвал от тази трибуна и бях обвинен от самите големи производители, че по някакъв начин уронвам техния авторитет, но един от големите проблеми е, че не всичката ракия, която се продава в България като гроздова, е от грозде. Ако ги хванем, санкциите спрямо тях ще бъдат такива, че просто няма да си помислят да го направят повече."
Този извод на земеделския министър възмути лидера на РСЗ Янев Янев. „Потресаваща информация, че едва ли не ракията не била от грозде. Ами тогава ние как ще я защитим пред компетентните европейски институции", попита той. Янев попита и дали в министерството на земеделието има информация, че има лоши проби от магазинната мрежа и то не само за една бутилка, а за много проби и кой крие тази информация. „Проверките, които правите, имат само и единствено медиен шум", допълни той.
Като медиен шум определи всичките изказвания на Мирослав Найденов и депутатът и член на комисията по земеделие и гори Димчо Михалевски.
„Наблюдавам този процес и по-скоро пак като че ли се използва една такава тема в момента, за да се направи PR на правителството как защитава интереса на българските граждани по две причини: първо, ако забелязахте в съобщенията от сряда след гръмката обява как ние ще защитим ракията като традиционно историческо питие и така нататък с всички условности за това кое е историческо питие за района на Балканите, срамежливо се спомена накрая, че процедурата ще бъде много тежка, много бавна и с неясен резултат. Надявам се това да сте го забелязали. И си мисля, че е доста цинично, когато в момента цената на хляба не можеш да я предвидиш кога и с колко ще скочи - сутринта една цена, следобед - друга, ти да пренасочваш вниманието към ракията. Разбира се, българските граждани са традиционни консуматори на ракия, но с това да изместваш дневния ред, а ракията все пак не е продукт от първа необходимост за цялото население според мен е доста циничен подход", каза той.
Цинична или не, тази крачка на правителството е обречена на неуспех според бишият земеделски министър от кабинета Костов и настоящ депутат от Синята коалиция Венцислав Върбанов. „Моето мнение е, че вече нищо не може да се направи по този въпрос. Подкрепям усилията на министър Найденов, но лично аз не съм оптимист, защото моментът беше изтърван, когато това можеше да се направи. Според него моментът е бил преди няколко години", каза Върбанов.
Че сме закъснели с претенциите ракията да стане традиционен за страната ни продукт пред Европейския съюз призна и Стоил Атанасов, председател на пловдивското сдружение "Радостта на народа".
Според него това е трябвало да залегне още в договора за присъединяването ни към Евросъюза. „Въпреки всичко се радвам, че правителството успя да намери сили и да се опита да наложи в Европа, че българската ракия, която ние се борим толкова време да кажем, че си е българска национална, най-после да излезе на дневен ред. Дано да успеят. Вярвам, че ще успеят, защото както в Гърция са успели да регистрират узото, така предполагам, че нямат нищо против. Просто имаме козове да кажем, че други държави са регистрирали определен вид напитки, така че ние също ще можем да си регистрираме нашата ракия. Плюс това има исторически данни, че ракията е българска", коментира Атанасов.
Че ракията не е българска, не е! Историческата справка сочи, че огнената напитка е внесена у нас през 13 век от арабските народи, обясни директора на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев.
„Ракията е с произход от арабските страни. „Арак" е арабска дума и по нашите земи е докарана като напитка и като начин на приготвяне през 13 век. Ние не претендираме за патент върху името, нито за патент върху името за целия Балкански полуостров. Ние искаме затова, че тя се произвежда от няколко века по българските земи и, както се казва, и децата знаят какво е ракия, национална напитка и затова искаме по националното ни законодателство да ни се признае 50 процента намаление на акцизната ставка. Ние не събираме акцизите на Балканския полуостров, че да искаме патентни права. Ние искаме само за България. Ако в Сърбия и Македония също се произвежда такъв вид напитка, нямам нищо против, те не са еврочленки, като станат такива, ако искат и те могат да поискат намаляване на акцизната ставка и при тях", обясни Коев.
Намаляването на акцизната ставка на ракията за домашно и промишлено производство е най-сериозният политически и икономически плюс на идеята ЕС да признае напитката като традиционен български продукт. Кой, колко и как ще спечели от това , обясни Красимир Коев:
„По цялата верига ще има намаление, от което всички ще спечелят. Първо, потребителят. При намаляване на акциза с 50 процента, тоест от 4,40 лв. за литър алкохол, ако ползваме намалената ставка, акцизът става 2,20 лв. и на една бутилка от 700 милитира, които са масово предлагани в търговската мрежа, с 1,50 лв. ще поевтинее продуктът. Съответно след като клиентът я купува с намаление 50 процента на акциза 1,50 или 2,20 лв. ще спечели и производителят, защото той, когато заявява бандероли, един вид да плати акциз на нещо, което ще произведе по заявка, тоест алкохола в брой бутилки, ще плати по-малко акциз. Оттам и той ще плати по-малко акциз. От гледна точка на лозарите търсенето на грозде при тях ще се увеличи многократно и няма да остава неприбрано грозде по лозята и по този начин затваряме кръга. Абсолютно всички ще спечелят".
Според предварителните планове на земеделското министерство признанието, че ракията е традиционен български продукт, ще стане в рамките на една година. Трябва първо да убедим ЕС, че имаме достатъчно исторически и технологични доказателства за това, че ракията е традиционен за страната ни продукт.
