Едва през есента ще се реши окончателно дали двете момичета в Професионалната гимназия по икономика „Карл Маркс” в Смолян – Фатме Кехайова и Михаела Величкова, ще бъдат задължени да свалят забрадките си на входа на училището. До края на учебната година остават три дни, а в гимназията очакват становището на образователното министерство и решението дали такава стъпка би била дискриминация.
Още през май в репортаж на Дарик радио стана ясно, че въпреки вътрешния правилник на смолянското училище, двете момичета продължават да ходят със шамии на училище – едната повече от две години, а другата от година. Случаят придоби по-голяма публичност след като местната неправителствена организация в Смолян „Обединение за ислямско развитие и култура” внесе жалба в Комисията за защита от дискриминация. Жалбата е срещу училището, което според организацията е въвело задължителна униформа за възпитаниците си, за да се забрани на ученички от мюсюлманското вериозповедание да носят задължителното облекло, установено от Корана.
За Дарик радио директорът на смолянската гимназия по икономика Мария Томова уточни, че задължителната униформа е въведена преди повече от две години, а тя е отправила питане до министъра на образованието във връзка със забрадените момичета през октомври 2005 г. Сега преди решаването на въпроса директорката чака официалното становище на образователния министър Даниел Вълчев, който публично се обяви срещу това ученици да носят в клас фереджета и други религиозни атрибути. Мария Томова ще изчака и становището на Комисията за защита от дискриминация, която беше сезирана по случая. Единствената ни цел е да всички близо 700 ученици да спазват вътрешния правилник на гимназията, коментира тя.
До 15 юли може да се окачва решението на комисията, каза за Дарик председателят й Кемал Еюп. В момента се прави проучване – имало е посещение в училището, получени са становища на Дирекцията по вероизповеданията и главния мюфтия, при когото е проучено как стои този въпрос по каноните на Корана, вече има и становището на министъра на образованието, обясни Еюп. Той добави, че в най-скоро време се очаква да бъде насрочено открито заседание на комисията по тази жалба.
Кемал Еюп не изключи възможността освен решение по конкретния случая, комисията да излезе с предписание за принципното решаване на този въпрос от страна на изпълнителната власт – например учениците да не носят отличителни значи за принадлежност към някаква религия и вяра.
Едва ли е необходимо да има специална разпоредба, която да забранява или разрешава забрадки в училище – коментира за Дарик председателят на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията проф. Огнян Герджиков. Тези неща според него могат да се решават на основата на общите принципи – и след като образованието е светско било нормално облеклото и поведението на учениците да отговарят на това. Не смятам, че случаят е от такова голямо обществено значение - две ученички проявяват някакъв фанатичен каприз, който няма място в българското светско образование, каза проф. Герджиков. И уточни, че комисията не е сезирана и няма намерение да се самосезира по случая.
Решена съм да се боря докрай за правата си – на никого не преча със забрадката си - тя е моят религиозен символ, както кръстчетата, които носят съучениците ми. Това каза в интервю за Дарик радио едно от момичетата - 17-годишната Михаела Величкова. Тя съобщи, че през 2003 г. след запитването до тогавашния министър на образованието е получила разрешение да посещава училище със забрадка. Не мисля, че сега трябва да ми се забранява това мое право, редовно ходя с униформа в училище и кърпата не пречи на униформата, каза Михаела. Тя отрече родителите й да са получавали пари от ислямски организации за това момичето да носи забрадка в час. И добави, че държи на светското образование.
<!--Citat-->
Ако момичетата подадат жалба в Комитета по правата на човека на ООН по този случай, тя ще бъде решена против България. Прогнозата е на председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Според него ако на Фатме и Михаела им бъде забранено да ходят на училище със забрадки, това би нарушило правото им да изповядват религия. Защото забрадките били съществен елемент от начина, по който мюсюлманските жени изповядват своята религия.