Въздушният коридор от 1948 г. играе важна роля в референдума за летище Темпелхоф
Въздушният коридор от 1948 г. играе важна роля в референдума за летище Темпелхоф / снимка: БГНЕС

Летище Темпелхоф е могъщ символ за берлинчани, независимо че икономическото му значение спадна почти до нула. Летището, което бе гордостта на Хитлер, все още е място, превъзнасяно за своята архитектура.

Мястото, което летището заема в сърцата на много от по-възрастните граждани обаче, е свързано по-скоро с неговата роля при спасяването на Западен Берлин от обръча на съветските сили скоро след смъртта на нацисткия диктатор.

В неделя стотици хиляди берлинчани ще гласуват на референдум дали летище Темпелхоф да бъде запазено в разрез с няколкото политически и съдебни решения за затварянето му. И двете страни се борят яростно. Въпросът се сведе до състезание между управляващите леви, водени от социалдемократическия кмет Клаус Воверайт, които искат да затворят летището, и лидера на християндемократите Фридберт Пфлюгер, който се стреми да го запази.

Големият дъговиден комплекс - проектиран да изобразява разперените крила на германския орел - някога беше най-голямата сграда в света, а сега се смята, че е на трето място в класацията.

Джон Ф. Кенеди кацна тук през юни 1963 г., преди да произнесе прочутата фраза "Аз съм берлинчанин". Други американски президенти, използвали летището, са Ричард Никсън, Роналд Рейгън и Бил Клинтън.

Пистите на Темпелхоф са прекалено къси за граждански полети, а хората, живеещи в предградията край летището, повече не желаят да понасят шума.

До средата на 70-те разположеното на север летище Тегел се превърна в главната аерогара на Западен Берлин, а след падането на Стената през 1989 г. Шьонефелд, построено извън границите на града от бившето комунистическо правителство, зае неговото място.

Сега Берлин строи ново основно летище на мястото на Шьонефелд, но одобрението за него зависи от затварянето едновременно на Тегел и Темпелхоф, както Воверайт изясни неколкократно.

Въпреки това лишеният от харизма Пфлюгер и неговите християндемократи, които са далеч зад лявата коалиция на кмета в проучванията, вярват, че ще спечелят вота.

Пфлюгер има поддръжник в лицето на американския милионер Роналд С. Лодър, който планира да превърне летището и прилежащите му сгради в рентабилен здравен център за богати чужденци, които идват в Германия за висококачествено медицинско обслужване.

За разлика от него Воверайт не е казал ясно какво смята да прави с огромното открито пространство след затварянето на летището през октомври.

Канцлер Ангела Меркел се притече на помощ на своя съпартиец Пфлюгер и призова Темпелхоф да бъде запазен.

"Летището и въздушният мост са исторически символи на нашия град", каза тя, имайки предвид прочутата следвоенна операция, благодарение на която Западен Берлин остана извън ръцете на комунистите.

След като СССР прекъсва достъпа по суша до града през юни 1948 г., американски и британски самолети пренесоха над 2,3 милиона тона храна и други припаси, като кацаха на Темпелхоф.

Продължилата петнадесет месеца операция спасява 2 милиона обсадени граждани на Западен Берлин през тежката зима и ясно демонстрира политическата ангажираност на САЩ в началото на Студената война.

В разгара на операцията самолети се приземяват буквално на всеки 30 секунди -общият им брой е 277 хиляди, - което удивлява Съветите и изненадва дори съюзниците.

Жителите на Западен Берлин кръщават самолетите - предимно американски С54 Скаймастър - Rosinenbomber ("хранителни бомбардировачи") и започват да възприемат съюзниците като защитници, а не окупатори.

Именно тези спомени, далеч преди бизнес сметките, са в основата на желанието Темпелхоф да се запази.

Воверайт обаче е непреклонен, че летището, на което все още кацат предимно малки самолети от други германски градове, трябва да бъде затворено до 31 октомври.

Той предупреди, че ще пренебрегне резултата от неделното гласуване, ако, както се очаква, гражданите се обявят в подкрепа на Темпелхоф. (БТА)