Интервю с министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров
Давате ли си сметка какво означава признанието Ви от тази седмица, че около 10 процента от ползвателите на топлоенергия ще получат огромни изравнителни сметки за парно, след като тези сметки дори не могат да бъдат протестирани?
Не знам какво значи давам ли си сметка, при положение че съм го казал, и то достатъчно отговорно. Иначе аз имах и други ходове, доста по-приятни за самия мен. Можеше да кажа примерно: софийската топлофикация е собственост на общината, нека г-н кметът, след като свърши да брои дъвките и близалките, да се заеме и с този сериозен въпрос. Можеше чисто формално да кажа: да, ще въведем регистрационен режим за фирмите за дялово разпределение, но за съжаление с това нямаше да решим проблемите на столичани, и то особено на една част от тях, които ще бъдат натоварени с доста разминаващи се с реалното им потребление сметки.
Добре де, след като министърът на енергетиката заявява пред парламентарната енергийна комисия, че сметките за парно излизат извън контрол, как потребителите да са сигурни, че системата не е оставена на автопилот? Ние плащаме едни сметки, за които знаем, че са манипулирани, топлофикациите се оправдават, че много хора са си изключили и свалили радиаторите и от това търпят загуби. Обяснете какъв е полезният ход в тази ситуация?
Полезният ход според мен е точно този, който се опитваме да предприемем. Иначе можем да оставим нещата да си вървят така, както са вървели досега. Една част от гражданите ще продължават да виждат несъответствията между потреблението и цените в сметките си, другата, по-голямата, ще бъдат доволни, трета съвсем пък доволно ще потриват ръце, защото техните сметки ще ги плащат други, и в крайна сметка ще се окаже, че ако не през следващия отоплителен сезон, то най-късно след една година цялата тази добре аргументирана система за разпределение и заплащане на принципа всеки плаща това, което потребява, ще се окаже компрометирана в България. Аз мисля, че е редно да се опитаме да намерим разумното решение и решението, което ще върне и доверието на потребителите, а и ще направи самите топлофикационни дружества достатъчно отговорни към този процес - нещо, което в момента не е съвсем така.
Всъщност проблемът с парното стига и до националния омбудсман. Вие на едно мнение ли сте за това, трябва ли да отпадне такса мощност?
Такса мощност е само един от проблемите в цялата ситуация. По-сериозният проблем е какво правим и по какъв начин ще върнем доверието на потребителите и по какъв начин ще направим сметките наистина реалистични и отговарящи на реалното потребление. Това, което екипът в министерството предлага и иска да дискутираме публично, и ние предложихме тази дискусия, една част от нея се проведе вчера, ще има такива и следващата седмица, е този въпрос. Очевидно е, че в много от жилищата поради големия брой изключени потребители системата за дялово разпределение не действа достатъчно точно. Вторият проблем е, че на много места фирмите за дялово разпределение не си вършат коректно работата. Третият проблем е, че голяма част от потребителите на услугата топлофикация просто консумират енергия, без да я плащат.
Въпросът е, как да се намери балансът. Това, което предлага екипът на министерството, е да се въведе един по-директен контрол от страна на топлофикационните дружества върху фирмите за дялово разпределение, да се даде възможност на част от тези фирми, които искат да извършват услугата търговец на топлоенергия, т.е. да купуват електроенергия от топлофикация и да я продават на съответните потребители, и също така заедно с гражданите да помислим какво правим по отношение на тези жилища и на тези блокове, където изключените потребители са повече от 20 процента, което вече води и до тези тежки изкривявания. Чисто формално погледнато, ние можем да продължим по тази логика, която е заложена в закона. Инкриминираме дейността кражба на топлоенергия, даваме права на фирмите за дялово разпределение на топлофикационните дружества да влизат в домовете на гражданите, за да правят проверки, но разбирате, че с такива силови административни действия без подкрепата на обществеността едва ли ще успеем да решим този проблем. Затова и ние искаме да чуем и мнението на потребителите и те да кажат по какъв начин да решим този проблем.
Добре, сега, защото през седмицата хората много се вълнуваха от възможността да отпадне такса мощност, в този смисъл ще бъдат ли защитени интересите на хората с изключените радиатори, но те ще продължат да ползват топлината от инсталацията, която обслужва другите абонати в сградата. Справедливо ли е според вас сметките на коректните платци да се увеличат с 25 процента и те да стоплят останалите? Такава прогноза беше направена през седмицата.
Прекалено големи числа се размахват наляво и надясно. Всъщност ситуацията е много проста. В момента действа така наречената двукомпонентна цена. Едната й част е такса за енергия, която включва енергия за общи части и енергия за индивидуално потребление, и втората й част е такса мощност. Какъв е смисълът на такса мощност? Смисълът на такса мощност е, че един потребител в даден момент може да увеличи потреблението си на топлоенергия в своето жилище и за този случай съответното топлофикационно дружество трябва да е заангажирало определен капацитет, с който да покрие това изненадващо за него непланирано потребление. Това е смисълът на такса мощност. При положение че ти като потребител си се отказал от ползването на подобна услуга от страна на топлофикационното дружество, изключил си радиаторите, свалил си радиаторите си, има ли смисъл да твърдим или топлофикационните дружества да твърдят, че в определен момент изведнъж ще се увеличи потреблението, и то точно от тези с изключени и снети радиатори граждани. Това е едната част от въпроса. Чисто морално погледнато, не би следвало да се искат пари от хора, които нямат намерение да увеличават потреблението си и да държат топлофикационните дружества в режим на готовност. Вторият въпрос, който вие поставяте, обаче е вече малко по-друг. За съжаление системите за топлофикация в голяма част от българските жилища са изграждани така, че топлоенергията се потребява в дадените апартаменти независимо от това дали има там радиатори, или няма радиатори. Това, което предлагаме в момента, е на базата на вече достатъчно систематичния анализ, който правят и фирмите за дялово разпределение, и топлофикационните дружества за всяка една сграда, за всяка една абонатна станция, да го кажа по-конкретно, да се види каква е частта, която е за общо ползване, и тази част, която влиза така или иначе във всички апартаменти, си остава частта за общо ползване, а оттам нататък вече всеки плаща според показанията на собствените си прибори.
Появиха се идеи след отпадане на такса мощност всеки, който не ползва парно, ако реши отново да се включи, да плати определена такса за връщането, така да кажем, в системата. Спорното в тази идея е на кого да бъде изплатена въпросната такса - на топлофикационното дружество или на съседите, които през това време коректно са плащали такса мощност и с преминаващите през апартамента на човека със свалените радиатори тръби са го топлили?
Не, вижте, и сега в момента съществуват плащанията за общата част от топлоенергията, така че не можем да говорим, че ще има някакви драстични промени. Става дума за това наистина да уточним и да бъде ясно каква е общата част и какво е индивидуалното потребление. Въпросът обаче, по-големият и по-сложният въпрос според мен е именно този: какво ще стане и по какъв начин ще ангажираме и обществеността, и гражданите в отговорност за разпределението на топлоенергията вътре в самите жилищни сгради.
Дали регистрацията на фирмите за дялово разпределение ще бъде достатъчна, за да бъдат ефективно контролирани? Няма да ви питам дали вие плащате парно и разбирате ли нещо от сметката си, но хилядите ни слушатели всеки път, когато правим тази тема, казват, че как е възможно, когато получават сметката си за ток, да разбират, как когато говорят за БТК им е ясно. . .
Ето това ще бъде избегнато и това ще бъде премахнато със сегашните промени в закона. Фирмите за дялово разпределение не само ще бъдат регистрирани. Аз вече казах, самата регистрация сама по себе си тя няма да реши проблема, но самите фирми ще станат подизпълнители на топлофикационните дружества, така че гражданинът, когато отива да си плаща сметката в касата на топлофикацията, да може на едно място да види както единиците, които са му начетени, така и тяхната стойност в съответните парични знаци и така, ако има някакви претенции, директно на място да може да търси справедливост, а не да бяга по инстанциите - дали в министерство, дали в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, дали във фирмата за дялово разпределение, дали в топлофикация, т.е. точно този аргумент или точно тази опасност вече няма да съществува и ще бъде избегната.
Втора седмица вече се занимаваме с джакузито и солариума в столичната топлофикация. Обяснете защо, когато вие извършвахте проверка, не бяха открити нарушения, а когато влезе там проверката от столичния кмет Бойко Борисов, бяха открити чудесни неща, които са си сътворили хората в топлофикация - асансьори с чип-карти за ползване, солариуми, масажни вани, джакузита?
Нали разбирате, че няма да можете да ме вкарате в тази дискусия? Аз мога да имам много недостатъци и като политик, и като ръководител, но със сигурност няма да се занимавам с елементарен PR и хвърляне на прах в очите на хората. Но има няколко неща, които трябва да бъдат много ясно казани, за да не се спекулира прекалено много с тях.
Първо, проверката, която извършвахме през февруари месец, я извършихме заедно със Столичната община. Аз бях достатъчно коректен и се обърнах към г-н кмета да направим един състав на комисията, който заедно да извърши проверката. Проверката беше извършена, тя беше ефективна. Тя показа къде разходите, които столична топлофикация беше използвала, за да аргументира едно повишение на цените, са били надвишени и съответно последното предложение вече беше почти с 6 процента по-ниско от това, което беше предварително направено през месец февруари.
Така че проверката тогава си свърши работата. А що се отнася до всичките тези джакузита, асансьори специални и т.н., вижте, не е моя работа да се занимавам с тях. Още повече когато се окаже, че това джакузи, което уж беше в кабинета, се оказа три етажа и половина по-надолу и не в кабинет, а в рехабилитационен център, а пък личният асансьор се оказа нещо, което е трябвало да ползват чуждестранните управляващи на фирмата, които така и не са дошли.
Но това е един перфектен начин да се освободиш от личност, която очевидно не ти харесва. Г-н кметът реши, че явно поради някакви нарушени интереси Валентин Димитров не му харесва, затова реши да го отстрани по този начин. Искам обаче ясно да кажа - Валентин Димитров е човек, който дойде в столична топлофикация, назначен от Стефан Софиянски. Той винаги е бил чужд на енергетиката, аз съм го казал това още през 1996 г. Но проблемите на столичната топлофикация съвсем не са в броенето на близалките и на дъвките, и на всякакви други подобни неща, които са много ефектни. Проблемите са в несъбраните сметки, несъбраните пари от гражданите и най-вече в неизплатените задължения към дружеството "Булгаргаз".
И вместо да се занимаваме с тези неща и да мислим заедно по тези въпроси, ние се опитваме да. . . Да, набирането и рейтингът е нещо изключително важно, но не мисля, че то е най-важното, когато става дума за свършване на определена работа. Аз вече го казах, ще го кажа и тук, пред слушателите. Следващата седмица ще съгласувам с г-н кмета удобно време, в което ще трябва да седнем и да помислим какво правим със столичната топлофикация. Помолих също така колегите да свикат общото събрание на акционерите, което е легитимният орган, на който могат да бъдат вземани решения, включително и за, така, запориране на сметки, ограничаване на разходи, иначе другото са отново чисто медийни ефекти, които нямат никаква реална стойност. Поне така пише в Търговския закон и е добре, преди да се говорят тези неща, от време на време да се попрочита и той.
Приватизацията решение ли е на сериозните проблеми на столичната топлофикация, като се има предвид, че вече има интерес от страна на "Газпром" и ЧЕС?
Има интерес и от други фирми. Общо взето, столичната топлофикация е едно от, един от примерите, който показва, че общините не могат да се справят добре с подобни проблеми. Столичната топлофикация беше предадена от държавата на Столичната община още преди петнайсетина години и както виждате, постепенно тя все повече и повече отново се връща в собственост на държавата. Капиталът на дружеството е около 110 милиона, ако не ме лъже паметта. Сега задълженията на дружеството към "Булгаргаз" са 111, стари и нови задължения, т.е., ако решим да го фалираме, нещо, което, разбира се, ние няма да направим, то дружеството вече е на практика в несъстоятелност, ако имаме предвид и другите му задължения.
Затова трябва да се мисли много сериозно, именно за тези истински проблеми на столичната топлофикация. Дали ще е "Газпром", дали ще е ЧЕС, дали ще е "Далкия", дали ще бъде някой друг инвеститор, но очевидно е, че тук са необходими, са необходими намесата на един друг мениджмънт, на. . . очевидно на частно ръководство, защото иначе се страхувам, че отново ще стигнем до тежки проблеми в топлофикационното дружество.
Кажете за тока сега, другата тема, която вълнува хората, може би наравно с цената на парното и досиетата през тази седмица. НЕК вече заявиха намерението си за повишение на цените с 15 процента. Като се има предвид, че и електроразпределителните дружества ще си сложат няколко процента отгоре, може ли министърът на енергетиката да каже на потребителите какви сметки да очакват от 1 октомври?
Нито може, нито ще го каже. И е вече време да разберем, че не е нито министърът на икономиката, нито правителството този, който определя цените на което и да било, който и да било енергиен ресурс в България.
Правителството има една-единствена задача - да създаде максимално добри политически условия за доставка на енергийни ресурси в страната и да създаде максимално добре действаща схема за регулиране на енергийните дружества, казвам го много общо, тъй като голяма част от тях са и монополисти. Аз мисля, че българското правителство и аз в качеството си на министър изпълняваме задачата си. България продължава да получава енергийни ресурси на възможно най-ниските цени, най-ниските в целия Европейски съюз.
Оттук нататък как ще се променят тези цени е задача преди всичко на разчети на самите дружества. Тези разчети естествено ще бъдат проверени и прегледани, и оценени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и в зависимост от това кои разходи и разчети тя приема или не съответно ще бъдат коригиран определени цени в една или в друга посока.
Вие сте прав да казвате, че не е работа на държавата, обаче сега, докато ми отговаряхте, се сетих как след среща с шефа на "Лукойл" в България бяха зарадвани потребителите на горива със задържане на цената и сега хората си казват - добре де, ама министър Овчаров, щом може след едно ръкостискане да замрази цената на горивата за кратко, защо зимата да нямаме по-ниски цени на тока и парното, при все че НЕК е държавно дружество?
Нека все пак да сме наясно за какво точно става дума. Разговорът с "Лукойл" беше точно едно от тези политически действия, за които говорих, които правителството и аз лично съм предприемал с оглед в България да създадем максимално добри политически условия за реализация на енергийни ресурси в страната на максимално ниски цени.
Това, което се договорихме с "Лукойл", е те просто да лимитират печалбата си в рамките на повишенията на енергийните ресурси и под това ниво, за да не натоварваме прекалено много българските граждани. Аз трябва да благодаря на компанията "Лукойл". Те задържаха обещанието си, шест месеца в България повишенията на цените са по-ниски от увеличението на енергийните ресурси на световните пазари.
Но нали разбирате, че не можем да проведем подобни разговори с всички останали? Макар че се опитваме и да го правим. Самият факт, че цените примерно на природния газ в България остават най-ниските в цяла Европа, също според мен е нещо, което си струва да бъде подчертавано. А и на електроенергията са също. . .
Накрая два сценария, които занимават вестниците и българската преса. Правилно ли са ви цитирали от вчера, че до края на годината започва демонтажът на първи и втори блок на АЕЦ "Козлодуй", след като според предварителните разчети демонтажът трябвало да започне най-рано през 2009?
Сега, тази тема за съжаление не е за накрая и хич не е за една минута. Но ще се опитам да бъда много кратък. Сигурно не е тайна за никой от слушателите, пък и за вас, че аз бях един от големите противници на предсрочното затваряне специално на трети и четвърти блок и даже преди година и аз, и Българската социалистическа партия поискахме референдум по отношение на присъединяването ни към Европейския съюз. Една от причините беше резолюцията, която беше гласувана тогава от Европейския парламент и която изискваше едно по-гъвкаво отношение от страна на Европейската комисия по отношение на трети и четвърти блок.
И тогава и аз, и Сергей Станишев, и всички ние поискахме правителството да проведе референдум в България за присъединяването към Европейския съюз, за да могат всички български граждани да знаят къде се присъединяваме, защо, какво получаваме, какво губим - нещо, което между другото беше направено във всички европейски държави с изключение на островните преди присъединяването им. Става дума за проведен референдум. Като идеята беше в периода, докато готвим референдума, българското правителство да проведе консултации със страните от Европейския съюз и да види има ли у тях нагласа за такова по-гъвкаво отношение за трети и четвърти блок.
С чисто предизборна цел правителството на г-н Сакскобургготски тогава отхвърли това наше предложение и на 15 или 17 май 2005 г. договорът беше ратифициран в българския парламент. Сега той вече е ратифициран от още 17 държави. И когато аз, ставайки министър, един от първите месеци заявих, че България ще изпълни ангажиментите си, и помолих малко по-късно да не се занимават хора с празно говорене за спасяването на трети и четвърти блок, за отлагане на спирането на блоковете и т.н., и т.н., имах точно това предвид - че с подобни действия и приказки на част от ръководството на атомната електроцентрала, с подобни призиви на част от политиците от софийско, така, значение, имам предвид кмета Бойко Борисов, за референдум, с много закъсняла дата, ние доведохме до това недоверие и сега в последния доклад е записано, че трябва да докажем ривърсъбъл, което значи, как, като е ривърсъбъл, необратимо затваряне на първи и втори блок, т.е. поставени сме в ситуация, която е не просто обидна, тя е унизителна. Да си спрем четирите реактора и въпреки това да се окаже, че, така, сме виновни, защото не сме доказали, че искаме да ги спрем наистина, а защото сме създали впечатлението в колегите от Европейската комисия, че ние хитруваме, че ние пак играем на дребно, че имаме пак някакви задни сметчици.
Ето това е нещото, което ме кара да мисля, че в определени моменти популизмът и празното говорене не само са вредни, те са даже опасни за България. И сега, и вчера стана ясно, и Джефри ван Орден го каза, България трябва да го докаже. Е, как да го докажем? Ами, ще го докажем, като започнем демонтаж на определено оборудване, което не е свързано с обезпечаването на ядрената безопасност и радиационната безопасност на отработилото ядрено гориво, което все още се намира в басейна около реактора.
И на мен ми е болно, сигурно. . . вие може би не знаете, но аз съм един от хората, които са го пускали трети блок. Всяка една от тези системи е минавала през ръцете ми. Но реалностите са такива.
Един конспиративен сценарий около трети и четвърти блок, за който така емоционално говорите, се прокрадна, докато Вие откривахте конференцията "Булатом" - имало възможност, твърди се, да не затваряме двата реактора на централата, ако станем член на съюза 2007, като разиграем на европейците драмата България с режим на тока през февруари и нарушени доставки за Балканите заради липса на потенциал от наша страна за износ.
Никакви сценарии, никакви схеми и нищо подобно не може да бъде обсъждано или разглеждано сериозно в този момент. В този момент България има една-единствена задача - покриване на всички изисквания на Европейската комисия и присъединяване на страната към Европейския съюз. Всеки сценарий, който може да постави под съмнение изпълняването на нашите ангажименти, за мен е вреден за България, той е, той е срещу националния ни интерес.
