Юлия Тимошенко се отличава от повечето украински политици по това, че нейната воля за власт се базира не само на голия прагматизъм и на желанието за превръщане на властовите пълномощия в собственост, но и на представата за собствената си историческа мисия.
Не по-малко усещане за месианство има и президентът Виктор Юшченко, но при него, изглежда, всичко свършва само с усещането. Докато при "дамата с плитката" става дума за реализирането на голям проект за вземане на властта: в политическо отношение крехката и изящна Тимошенко прилича най-много на танк или булдозер.
Една от главните причини за неуспехите на Виктор Юшченко като президент се корени в това, че той разглеждаше властта като цел на своето съществуване в политиката, а не като средство за осъществяването на някакви мащабни социални и политически проекти.
Юлия Тимошенко, изглежда, си е направила поуки от грешките на своя политически конкурент. Дали е обоснована нейната увереност в собствените сили е сложен въпрос, но Тимошенко е едва ли не единствената в украинската политика, която предлага мащабни градивни идеи. По време на неотдавнашната предизборна кампания тя представи стратегическата си програма от 300 страници под названието "Украинският пробив", чиято основна теза е обединяването на идеите за справедливост и конкурентноспособност на страната. 
Всички политически конкуренти на Тимошенко се страхуват от нейното връщане на премиерския пост - както привържениците на Виктор Янукович, на Ринат Ахметов и Партията на регионите, така и привържениците на Виктор Юшченко и "Наша Украйна". Не само защото тя може да им отнеме най-изгодните активи - металургични заводи, каменовъглени мини или енергийни ресурси, а защото е много по-трудно да се споразумееш с идеократ или фанатик, отколкото с обикновен алчен олигарх.
Сред президентското обкръжение няма хора, които могат да я "надприказват" в публична дискусия. Младият и перспективен юпи Арсений Яценюк, който владее "умните" икономически слова, е един от малцината в това отношение. Затова Яценюк е своеобразна противоотрова срещу Тимошенко като премиер.
Политическата реформа, която влезе в действие през 2006 година, а след това Законът за министерския съвет направиха от ръководителя на правителството силна в политическо отношение фигура. През 2005 година в правителството на Тимошенко нямаше нито един неин съратник. Пак тогава президентът Юшченко твърдо и недвусмислено й забрани да се намесва в някои сфери, например в газовите отношения с Русия.
Сега нещата са съвсем други: най-малко половината от министрите ще бъдат верни нейни последователи, а разширяването на премиерските пълномощия (ако Върховната Рада екстрено не ги ореже) ще й даде възможност да действа осмислено и последователно.
Има ли тя ясен, професионален и дееспособен екип от привърженици, които да заемат министерските постове, е трудно да се отговори. Но това е проблем не само на Тимошенко, а на цялата украинска политика. Политическата и идеологическата ориентация на Юлия Тимошенко също е твърде неясна, ако се съди по нейните изказвания, статии и постъпки. Тя нарича своята идеология "солидаризъм", като използва в значителна степен социалдемократическия политически език, често пъти граничещ с популизма. Винаги е била за президентска (президентско-парламентарна) република и за силна президентска власт. Преди революцията през 2004 година говореше с нескрито възхищение за политиката на Владимир Путин, който успя в разпадаща се Русия да изгради вертикалата на президентската власт.
Всички политически конкуренти на Тимошенко се страхуват от нейното връщане на премиерския пост - както привържениците на Виктор Янукович, на Ринат Ахметов и Партията на регионите, така и привържениците на Виктор Юшченко и "Наша Украйна". Не само защото тя може да им отнеме най-изгодните активи - металургични заводи, каменовъглени мини или енергийни ресурси, а защото е много по-трудно да се споразумееш с идеократ или фанатик, отколкото с обикновен алчен олигарх.
Сред президентското обкръжение няма хора, които могат да я "надприказват" в публична дискусия. Младият и перспективен юпи Арсений Яценюк, който владее "умните" икономически слова, е един от малцината в това отношение. Затова Яценюк е своеобразна противоотрова срещу Тимошенко като премиер.
Политическата реформа, която влезе в действие през 2006 година, а след това Законът за министерския съвет направиха от ръководителя на правителството силна в политическо отношение фигура. През 2005 година в правителството на Тимошенко нямаше нито един неин съратник. Пак тогава президентът Юшченко твърдо и недвусмислено й забрани да се намесва в някои сфери, например в газовите отношения с Русия.
Сега нещата са съвсем други: най-малко половината от министрите ще бъдат верни нейни последователи, а разширяването на премиерските пълномощия (ако Върховната Рада екстрено не ги ореже) ще й даде възможност да действа осмислено и последователно.
Има ли тя ясен, професионален и дееспособен екип от привърженици, които да заемат министерските постове, е трудно да се отговори. Но това е проблем не само на Тимошенко, а на цялата украинска политика. Политическата и идеологическата ориентация на Юлия Тимошенко също е твърде неясна, ако се съди по нейните изказвания, статии и постъпки. Тя нарича своята идеология "солидаризъм", като използва в значителна степен социалдемократическия политически език, често пъти граничещ с популизма. Винаги е била за президентска (президентско-парламентарна) република и за силна президентска власт. Преди революцията през 2004 година говореше с нескрито възхищение за политиката на Владимир Путин, който успя в разпадаща се Русия да изгради вертикалата на президентската власт.
Повечето украински политици нямат цялостна външнополитическа стратегия, за мнозина въпросът за външната политика се свежда до избора: "за" или "против" НАТО.
Също така Юлия Тимошенко не прилича на професор по геополитика, но по някои въпроси има ясна позиция. Например, според нея, интеграцията в НАТО не отговаря на националните интереси на Украйна. В далечна перспектива вижда задачата на страната да стане пълноправен член на Европейския съюз.
Идеалната форма за гарантиране на националната сигурност на Украйна е създаването на общоевропейска система за сигурност в рамките на разширения ЕС, напомняща НАТО, но независима както от САЩ, така и от Русия.
Според нея отношенията с Русия трябва да се градят върху прагматична и взаимноизгодна основа. Със сигурност може да се каже само едно: ако Тимошенко стане премиер, доставчикът на руски и туркменски газ в Украйна ще бъде веднага сменен и дните на "РосУкрЕнерго" ще бъдат преброени. В основата на нейната икономическа политика може да се окаже борбата с едрия финансово-промишлен капитал, най-вече с донецки произход, и със свободните икономически зони, които тя нарича "черните дупки на украинската икономика". Един от проблемите на руско-украинските отношения в последните години е неяснотата на преговарящите от украинска страна, особено от най-близкото обкръжение на Виктор Юшченко. Руските политици са изправени пред въпроса: с кого и за какво трябва да преговарят в Украйна? И къде са гаранциите, че споразуменията ще бъдат изпълнени? Тимошенко е известна като достатъчно твърд, но същевременно ясен преговарящ. Ако в украинската политика не се случи нещо извънредно, следващите пет-десет години ще преминат под знака на Юлия Тимошенко. За Украйна е желателно тези години да станат епоха на национална консолидация и модернизация, а не време на безсмислена политическа борба и интриги, каквито бяха последните години. (БТА)
