Усвояваме почти 100% публичните мерки по САПАРД
Усвояваме почти 100% публичните мерки по САПАРД / netinfo

Гинка Чавдарова, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България, в интервю за предаването „Портфейл” на Дарик.

Г-жо Чавдарова, каква е оценката ви за проектобюджет 2007, европейския бюджет на България? Нека по десетобалната система да ви помоля да го оцените.

Ние винаги избягваме да даваме оценки, защото. .. особено когато се касае за макрорамка и макроусловия, но намираме някои европейски елементи в частта за общините, що се касае до условията за финансова подкрепа на общините за успешно усвояване на структурните фондове, това за нас е много важно. Намираме подкрепа в това, че има заделени ресурси, включително и за подготовка на технически проекти на общините, че има заделени ресурси, които да създадат така дългоочаквания от нас фонд, в който ще се подкрепят мостовото финансиране или поемането на ДДС за общински проекти при по-благоприятни кредитни условия. Разбира се, и много важното за нас, че за по-бедните общини ще бъде. .. има осигурена възможност и за поемане на общинската част на съфинансирането, което не е маловажно. Това са нашите оправдани надежди, които се надяваме, че ще съумеем да се възползваме от тях.

Какъв ресурс е заделен, какъв ресурс вие очаквате да получите и дали ще може да бъде усвоен от общините капацитетът?

Всъщност знаете, че що се касае за общинския капацитет има много митове. Най-често се повтаря, че ние нямаме капацитет да усвоим средствата, въпреки че фактите по предприсъединителните инструменти показват друго. Слава богу, ние публичните мерки по САПАРД усвояваме почти 100 процента. Естествено имаме неща, на които се учим. Естествено имаме проблеми в изпълнението на проектите, в отчитането на проектите, в признаването на легитимността на извършените разходи - неща, които извличаме от практиката на общините или залагаме в нашите учебни модули за споделяне предварително и навреме, избягване на същите грешки. Защото, що се касае до тръжни процедури, до отчитане, финансово отчитане и други неща, изискванията са аналогични и в някои случаи естествено и по-тежки.

Това ще спечелите от този бюджет. А какво ще загубите? Все пак горе-долу, цифрата, която очаквате да усвоите, не чух.

Най-голямото ми разочарование дотук, защото се надяваме, че ще намерим подкрепа в Народното събрание, са малките неща, които самата програма за децентрализация беше предвидила да се реализират със Закона за държавния бюджет за 2007 г. най-вече по инвестиционните трансфери за общините. И мисля, че е разбираемо за хората защо все по-остро поставяме въпроса за инвестициите и инвестиционния ресурс за общините. Самата програма беше предвидила да се извърши едно консолидиране на инвестиционните трансфери, т. е. пари, разпилявани досега, общински пари, разпилявани досега по бюджети на отделни министерства, да се консолидират, НС по обективни критерии да ги разпредели и да се предоставят в самите общински бюджети, за да има смисъл по-нататък още от началото на годината в обсъжданията публичните по общинския бюджет, да се усети нагласата, желанието, потребностите, приоритетите, които местната общност поставя, защото това са. . .

За колко пари става дума?

Значи, най-радостното е, че ние не претендираме за повече пари по инвестиционните трансфери от тези, които са предвидени в Закона за. . . в проектозакона, извинете ме, за следващата година.

А те колко са?

Става въпрос, че има предвидени бруто 55 милиона за общинска пътна мрежа. Ние не претендираме за повече. Претендираме те да бъдат дадени по обективния критерий директно в общинските бюджети, а не по обектно в течение на годината да се разпределят чрез Министерство на регионалното развитие. И втората ни голяма претенция е за една под 20 процента част от инвестициите за общинската училищна мрежа да бъдат прехвърлени от бюджета на Министерството на образованието директно към бюджета на общините. Това са 35 милиона лева. Там има предвидени много по. .. както казах, много по-голяма сума. Ние претендираме главно

за средствата за ремонт на общински училища, свързани с енергийна ефективност, която практиката досега показа колко е неефективна като дейност, като цени, като качество, централизираната поръчка в тази сфера. Претендираме за ремонтите за достъп до училищата, т. е. за подобряване на . . .

Инфраструктурата.

На архитектурната среда и, разбира се, за спортната база, защото е много остър този проблем при нас и се надявам, че ще срещнем подкрепа в този аспект, защото не претендираме за повече ресурси, има заделени, колкото е могла държавата, толкова искаме, просто те да се използват по-добре, по-ефективно, по-гъвкаво спрямо това, което хората в съответната община искат и очакват от общинските ръководства. Това е първата ни, така. . . надяваме се по-лесно, не претендиращо, не разрушаващо рамката на. . . макрорамката за общините. Средства предвидени за общински дейности, за общинска инфраструктура да си отидат към. . . директно да се включат в общинския бюджет. Втората ни. . .

Така, друга страна. . . Да. Кажете, кажете, другата страна всъщност е данъците, местните данъци и такси.

Да, последно, преди да мина към местните данъци и такси, второто ни предложение касае известно преразпределение на допълнителни средства, но те са в рамките на 15-20 милиона, не повече, в частта за актуализация на стандартите за делегирани дейности в сферата на образование, социални услуги и култура, които стандарти като средства за издръжка, а не за трудови възнаграждения, са оставени на равнището от 2006 година. Това са ни двете, така, най-сериозни, имаме редица и много други предложения естествено, по които търсим разбиране, търсим подкрепа, но тези две. . .

Разбира се. . . Тези две са изключително важни и показват, че. . .

И първото лесно, сравнително лесно изпълними.

Така, това от една страна, от друга страна, разбира се, трябва да оправдаете онези негативни моменти с рискови сделки, свързани с управлението и разпореждането на собствеността на общините, които съвсем наскоро Сметната палата отчете. Но в този контекст искам да ви попитам и за вдигането например на данъчната оценка на имотите с 20 процента, това са друг. . . по друг начин финансиране на общините. Доколко това увеличаване ще рефлектира върху увеличаването на данък сгради, с колко процента предвиждате?

Да. Всъщност вие знаете, че икономическото влияние на приходите от данък сгради не е голямо поради умерения размер на тези данъци, които ние получаваме. Така че предвидената на национално равнище актуализация на данъчни оценки, и то в тези райони и в тези общини, където има ръст на пазарните цени много по-голям от 20 процента, такова е условието на Закона за местните данъци и такси, съществен ръст на очакваните приходи едва ли ще ни повлияе. Разбира се, ще има увеличение на собствените ни приходи, но местните данъци специално и този данък - данък сгради, общо в общинските ни приходи, знаете, че се движи от 5 да 8 процента. Така че 20 процента увеличение на тези 5-8 процента. . .

Двадесет процента ще бъде. . .

Да.

Така, мога ли. . .

Не е голямо, да. За нас като приход естествено. . .

А за хората?

. .. за самите хора, които ще трябва да платят, оставяме този въпрос на преценката, защото. . . на преценката на парламента, защото вие знаете, че цялата система на изчисляване, на определяне на данъчно напрежение, на натоварване на данъкоплатците това е въпрос на националната данъчна политика.

Г-жо Чавдарова, ето един интересен модел. Когато говорим за

европейски бюджет, първият европейски бюджет на България, някак си общините не са ни толкова европейски.

Да, много ви благодаря за това, че давате гласност на опита на Италия. Трябва да кажа, че ние имахме среща с представителите на тази фирма повече от четири часа, в която подробно се запознахме с техния опит и с техния модел, който безспорно има много силни страни. И това, което искам да кажа, че всъщност ето това е нашата истинска, смислена дейност. В момента, слава богу, вече идва на дневен ред нашата възможност, това, което правят всички европейски общини да се събират и управляват добре приходите от местните данъци и такси, да можем вече и ние по най-добрия за нашите условия начин, ползвайки опита на другите страни, да го организираме.

Колко време още ще. . .

Между другото. . .

. . . трябва за това?

Моля?

Колко време ще ни трябва още за това?

Значи, първо, ако трябва да започнем при нас, знаете, че още не е факт конституционната програма. . .

Именно.

. . . надяваме се, че тя ще стане действителност до края или в началото на следващата година. Ние вече работим по проект незабавно след това за нов закон за местните данъци и такси, който нов закон ще трябва да позволи да се използват ето такива модели. Защото сегашният ни закон не позволява използването на такива модели. И последното, което искам да кажа, т.е. в рамките на една година е възможно да бъде подготвено и прието такова съвременно европейско данъчно законодателство за местните данъци и такси и. . .

Благодаря ви. Да, благодарим ви, нека спрем дотук този разговор. До година, година и половина, бихме могли да следваме европейския модел за публично частно партньорство за събиране на местните данъци и такси.