Не е случайно, че Уго Чавес бе първият чуждестранен лидер, който от Виетнам, където бе на официално посещение, пожела бързо възстановяване на Фидел Кастро. Примерът му последва ръководителят на Китайската народна република Ху Цзинтао.
Не е случайно също, че официалната визита на венецуелския президент във Виетнам бе и второто заглавие в "Гранма", вестника на Кубинската комунистическа партия /ККП/, след прокламацията на Кастро, че предава временно властта на брат си Раул заради сложна хирургическа операция. При тези режими няма нищо случайно.
В Куба Фидел Кастро от известно време подготвяше предаването на властта, като осигуряваше все по-голяма публичност на брат си. Генерал Раул Кастро е първи заместник-председател на Държавния съвет и министър на революционните въоръжени сили, които играят основна роля във функционирането на страната. В навечерието на 70-я рожден ден на по-малкия Кастро - 2 юни, Гранма му посвети приложение от осем страници, озаглавено "Раул отблизо" и изпълнено с ласкателства. В него Фидел обясни: "Избрах го не защото ми е брат, а защото смятам, че има необходимите качества да ме замести утре, ако загина в борбата".
В международен план по всичко изглежда, че Фидел Кастро е избрал 52-годишния Уго Чавес, който може да му е син, за свой духовен наследник. В много отношения от две години насам архитектът на "Боливарската революция" замести на международната сцена архитекта на кубинската революция. Разпадането на СССР съсипа кубинската икономика и амбициите на Lider Maximo. Отмина времето, когато кубински войници воюваха в Африка, а от триумфалните пътувания на Кастро по света, за да разпространява своите революционни послания, са останали само пожълтели снимки от времето на Студената война.
Днес пратениците на кубинската революция са лекарите, които Хавана изпраща сами, без техните семейства, за да не избягат, в страни, пострадали от бедствия или пък във Венецуела. Там кубинските лекари служат като разменна монета за петрола, който Куба с кретащата си икономика не може да си позволи да купува на пазарна цена. 20 000 лекари и медицински сестри за гетата в Каракас се разменят за 90 000 барела петрол дневно, което покрива половината от енергийните нужди на Куба.
Поскъпването на черното злато направи много могъщ Уго Чавес, който е начело на петата страна производителка на петрол в света. Превърнал се на свой ред в околосветски пътешественик, той не се церемони: приходите от петрола му позволяват да купува влияние, да лобира успешно за място в Съвета за сигурност на ООН и да плете международна антимериканска мрежа. Последната му обиколка в Минск, Ханой, Москва и Техеран е показателна. В Беларус, последната комунистическа диктатура в Европа, Чавес похвали "социалния модел, подобен на този, който ние започваме да създаваме" и призова за обща борба срещу стремежите за хегемония на капиталистите.
В Москва той не успя да вербува Владимир Путин за антиимпериалисткия фронт, но пък направи поръчка за подновяване на военния си арсенал с 30 изтребителя
Сухой Су-30, 30 хеликоптера и 100 000 автомата АК-103, след като Вашингтон попречи на Испания да му достави желаните оръжия. В Техеран Чавес обеща на президента Ахмадинеджад подкрепата на страната си по всяко и време и при всякакви условия.
Венецуелският президент се очаква да посети Мали и Бенин, след като Северна Корея отпадна от маршрута му.
Венецуелският президент замести Фидел Кастро и като първия човек в редиците на революционното движение на латиноамериканската левица. Постепенно, въпреки миналото си, буйният венецуелски полковник оглави антиимпериалистката борба, обединявайки Ево Моралес в Боливия и антиглобалистите, и измести бащата на кубинската революция, който от 1959 г. не склони глава пред десет американски президенти и устоя на ембаргото на САЩ.
Не друг, а Уго Чавес се превърна в лошото момче на континента, като и в това надмина Кастро. Той принуди застъпниците на умерената левица, като бразилския президент Лула да Силва и чилийката Мишел Бачелет, да направят множество отстъпки, за да маскират различията си на регионалните срещи на върха и провокира дипломатически инциденти с Мексико. Чавес бе този, който се нае да превърне южноамериканската организация Меркосур, към която се присъедини изненадващо преди десет дни покани и Куба, в оръжие срещу САЩ. Трябва да кажем, че Уго Чавес получи добро образование от своя кубински наставник. При първото му посещение в Куба през 1994 г., след като бе излязъл от затвора заради неуспешен опит за преврат, Фидел Кастро го прие като герой. Оттогава Чавес му е признателен. През пролетта той направи петнайсетото си посещение на Острова на свободата и прие кубинския си приятел неведнъж в Каракас. Както Слободан Милошевич бе назначил брат си за посланик в Москва, така и Чавес изпрати брат си Адан за посланик в Хавана. С изключение на съюза със сандинистката революция в Никарагуа, която Кастро лично подкрепяше, в историята на кастризма едва ли може да се открият толкова тесни връзки, като тези с Чавес.
Доставките на петрол от 2000 г. насам без съмнение благоприятстваха сближаването, но идеологическата близост е основата на отношенията Чавес-Кастро, макар че чавизмът допуска плурализъм в медиите и политическите партии, което е немислимо при кастристката система. През декември 2003 г. при частно посещение във Венецуела, което бе оповестено едва при завръщането на Кастро в Хавана, в телевизионно интервю кубинският лидер окачестви Уго Чавес като лидер на третия свят. Венецуелският президент му върна жеста с думите: "С Кастро говорим за всичко. С Фидел сме убедени, че ако не променим системата, със света е свършено. В момента създаваме в нашите страни хуманен модел, който поставя социалното пред икономиката.
Убедени сме, че този модел ще се наложи в Латинска Америка". Според Вашингтон Каракас харчи годишно по два милиарда долара, за да помага на Куба при създаването на този "хуманен модел" на бъдещето. /БТА/
