Коментар

Точно в един

25 януари 2007 13:15

България, казват, била облагодетелствана, защото ни подминаха революции и се спасихме от кървави етнически сблъсъци. Преходът към демокрация стана мирно и тихо, и кой където се беше окопал – там си и остана. Най-вече скритите агенти и явните офицери на бившата Държавна сигурност.

Здраво държат, ето на – и досиетата не пускат на бял свят вече 17 години. И никакви закони, комисии по досиетата и европейски натиск не могат да ги уплашат. Е, наложи се съвсем на прага на Европа да пропуснат все пак едно законче – за ново отваряне на досиетата. Само че преди това ще се наложи да се избере нова комисия по досиетата, а още преди това депутатите да се разберат кой кого ще вкара в нея.

Пък след това тази комисия да се пребори с двата мастодонта, наречени цивилно и военно разузнаване, и без бой, защото не е цивилизовано, не е демократично и съвсем не е европейско, да им вземе всичките архивни документи.

После да седне на тротоара и да чака Министерският съвет да й даде сграда, където да си ги прибере. И най-накрая, някъде след година-две, да започне най-после да вади на показ досие след досие. И който дочакал – дочакал.

Защото първото спъване се случва още преди избора на тези деветима брадати мъдреци на България, които ще държат в ръцете си съдбата на цялата Държавна сигурност, истината за прехода, за милионите, източени от България, за задграничните фирми и хората, прибрали парите, и за истинските владетели на задкулисната икономическа власт на България.

Е, кажете ми – как да пуснеш кой да е да рови там? Та затова твърде лесно се намери повод за първото протакане – как да се състави комисията от брадати мъдреци, кой да влезе в нея, или по-точно коя политическа партия кого да вкара там. Депутатите веднага забравиха, че са си гласували един месец срок за това, и вече с две дни го просрочиха.

А все още се карат – на квотен принцип ли да изберат членовете на комисията, или не. От една страна, квотният принцип е показал отдавна порочния си и отживял смисъл. Пък и като си представиш, че най-настървено искат да вкарат там свои хора всичките опозиционни партийки, които отдавна вече са тежки маргинали, едва дишат и нямат никакъв шанс на живот по-нататък в общественото пространство, и ти става ясно как в следващите пет години, колкото е мандатът на брадатите мъдреци, част от тях ще са заложници на отдавна несъществуващи политически субекти.

От друга страна обаче, ако принципът не е квотен, то управляващите ще наложат тези имена, които само те искат, а всички ние пак няма да имаме гаранция, че те няма да са скрити лимонки на бившата Държавна сигурност и че няма да са пратени там по-скоро да крият и замитат следи, отколкото да огласяват.

Законът казва, че никоя от представените в Народното събрание партии и коалиции не може да има мнозинство в комисията. Това обаче лесно се заобикаля, защото управляващата тристранна коалиция не е регистрирана като такава. А и този точно законов текст слага третия подводен камък: ако партиите изберат представителите си на паритетен принцип, то този паритет ще блокира вътрешно работата на комисията и тя на практика няма да може да вземе нито едно важно решение.

Пък и дори парламентът да намери изход от законовата каша, която сам създаде, то след две години ще има нов парламент, за който най-лесната работа ще е да промени закона и избере нова комисия. И дори и да е потръгнала, работата твърде лесно може да се върне в началната си точка.

И с тези финтове дълбоко окопаните лимонки на тоталитарната Държавна сигурност ще продължават да дърпат задкулисно конците и на политиката, и на икономиката.

А на мен ми е интересно: колко от държавните чиновници, които издържам с моите пари на данъкоплатец, работят не в моя полза, а в полза на тези задкулисни и съвсем не обществени интереси. И ще продължавам да се чудя дали някой ден изобщо ще го разбера.

Един точно