Ремонтът на част от отделението по акушерство и гинекология в общинската болница „Рахила Ангелова“ в Перник току-що е приключил. Плочките на пода все още носят отпечатъци от стъпките на забързани майстори, завършващи последните детайли. Стените са прясно боядисани в бледожълто, в стаите са монтирани чисто нови легла, шкафчетата стоят празни, а столовете – още опаковани в найлон, пише sCOOL Media.
Чисто ново и ремонтирано, отделението очаква своите пациенти. Но вместо бебешки плач, гласове на роднини и шум от стъпките на трескаво препускащи по коридорите медици, в отделението цари тишина. Тя не е знак за покой, а за липса. Пациентите ги няма.
От днес отделението ще затвори врати до края на месеца заради липса на достатъчно медицински персонал. В неделя от Регионалната здравна инспекция в Перник съобщиха, че ражданията в общинската болница спират заради „невъзможност да осигуряват 24-часови медицинско обслужване“ в отделенията по гинекология и неонатология.
Отделението по акушерство и гинекология в общинската болница е единственото място в целия пернишки регион, където бъдещите майки получават специализирана медицинска грижа – преди, по време и след раждането. То обслужва не само жителите на града, но и всички населени места в областта. В градове като Брезник, Трън, Радомир и Земен бременните са лишени от алтернатива. Болницата в Перник е мястото, където децата им поемат първата си глътка въздух.
Липсата на достатъчно акушерки и лекари – проблем, който изпитват много болници в страната – е основна пречка пред продължаването на дейността на отделението в Перник.
България от години страда от липса на лекари специалисти и медицински сестри. Много от медиците и завършилите медицина заминават за чужбина в търсене на по-добро заплащане и възможности за реализация. По данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) броят на акушерките в страната е около 4400 или на 100 000 души население се падат близо 67,7 практикуващи акушерки. Въпреки че това е по-високо от средното за страните от Европейския съюз, трябва да се има предвид тяхното разпределение по региони и факта, че голяма част от тях са на възраст над 60 години, посочват от организацията.
В началото на месеца началникът на отделението д-р Ивайло Лазов предупреди за опасността от затваряне. „Проблемът е същият, който беше преди един месец, и ще продължи докато не се намерят хора, които да работят на постоянен щат“, казва той пред БТА.
През месец май отделението също бе заплашено от затваряне заради недостиг на кадри. Тогава местните власти и ръководството на болницата предприеха спешни действия и акушерки от столични лечебни заведения бяха командировани да дават дежурства в пернишката болница. Мерките обаче се оказват краткосрочни. Миналата седмица кризата се задълбочи, тъй като временно назначените акушерки излизат в летен отпуск, а техни заместнички липсват.
В момента екипът на отделението включва само три акушерки и старши сестри, всички около и над 70-годишна възраст, които дават 24-часови смени.
„На 30 май направих 70 години. Не успях да отпразнувам рождения си ден, защото преждевременно трябваше да поема дежурствата“, казва Ваня Михова, която продължава да работи в болница, въпреки че е отдавна е навършила пенсионна възраст. По думите ѝ са необходими поне девет акушерки в различните направления: обща гинекология, патологична бременност, в родилна зала и операционна.
Затварянето на болницата може да лиши жени от региона, особено онези, живеещи в по-малки и отдалечени населени места, от достъп до медицински грижи по време на бременността и раждането. До края на месеца родилките от региона, потърсили медицинска помощ, ще бъдат пренасочвани и транспортирани до акушеро-гинекологичната болница за активно лечение „Света София“ в столицата.
При спешни ситуации съществуването на отделението по гинекология може да бъде животоспасяващо. Михова разказва за скорошен спешен случай. Късно през нощта в болницата постъпва бременна с остри контракции, заплашена от риска да изгуби бебето си. Лекарите и акушерките установяват, че плацентата е частично отлепена, а бебето – със слаби сърдечни тонове. Медицинският екип трябва да реагира мигновено: „За две минути ние трябваше да се организираме и да влезем в операционната. Не знаех името даже на жената“, разказва за този случай Михова.
Незабавната им намеса спасява и детето, и майката: „Бебето беше 3,700 кг, около 50 см, живи и здрави бяха и майката, и бебето, но за секунди да ги изпуснем. Ти решаваш съдбата на два живота“, допълва тя.
Миналата седмица млада майка от Брезник губи нероденото си дете в шести месец от бременността при спонтанен аборт. Ситуацията е спешна, поради което тя отива в най-близката болница. Ако в този момент отделението беше затворено, семейството ѝ трябваше да шофира още 30 минути до София, което при животозастрашаващи обстоятелства може да бъде решаващо.
Освен за пациентите, болницата е от огромно значение и за хората, които работят в нея.
За Михова, отдала 45 години от живота си на отделението, дежурствата са много повече от работа. „Да дадеш живот, да погледнеш майката с усмивка и да кажеш: „Това е вашето бебе“ – това дава смисъл на живота ми“, казва тя.
Единственото ѝ желание е отделението да отвори врати отново. „Мечтата ми за това отделение е да продължи напред. Да дойдат млади хора, да увеличат заплатите“, споделя тя.
Докато за едни затварянето на отделението е от особено значение, други перничани от години гледат на столичните болници като на по-добра алтернатива. Поради близостта на София и наличието на множество големи болници някои бременни и родилки от града предпочитат да ходят на преглед и да планират ражданията си в столицата.
За перничанката Оля Борисова затварянето на отделението не е проблем. „Тук съм ходила единствено по спешност, и то защото няма кой да ми я пази (посочва дъщеря си), за да отида в София, иначе пак бих тръгнала към София – във всички случаи“, каза тя пред sCOOL Media. „Дали ще работи или няма да работи – не ме засяга“, допълва Борисова.
Кристина Станимирова, 32-годишна майка от Перник, е родила и двете си деца в София. „Половин час е пътят – дали тук ще дойда и ще чакам един час, или там, няма значение.“
Въпреки това тя признава, че по-дългото разстояние до столицата е било повод за тревога. „Притесняваше ме да не ми изтекат водите и да не мога да отида в София,[…] но и двата пъти стигнах в София, всичко беше добре.“
Обратно в отделението, дни преди очакваното затваряне, акушерката Михова кара поредната 24-часова смяна. „Всичко дадох от себе си, но това е – една птичка сама пролет не прави“, споделя с тъга тя. Въпреки временното затваряне, тя се надява, че властите ще намерят трайно решение на проблема с недостига на медицински кадри и е готова да се върне на работа, веднага щом крилото заработи отново, защото е убедена, че в отделението не просто „се слагат инжекции“. „То дава живот“, казва тя.
Тази статия първоначално е публикувана на sCOOL Media, националната платформа за ученическа журналистика на АЕЖ-България. Текстът е създаден по време на тазгодишното издание на летния лагер по журналистика на sCOOL Media от екип от ученици, включващ Антоанета Стойнова, Борислава Попова и Симона Желязкова. Tекстовете са избрани от главния директор "Съдържание" в Нет Инфо Надя Ганчева.
