Вторник е денят на изборите в САЩ. Америка изглежда вече е наясно с предпочитанията си и вижда като своя 44-и президент Барак Обама. За Обама смятат да гласуват 49 на сто от избирателите, а за Маккейн - 44 процента. Фаворитът засега не бърза да се обяви за победител. "Изборите още не са приключили", казва той. И е прав - дистанцията между кандидатите се скъсява. Кандидатът на демократите печели симпатии също и далеч извън пределите на САЩ. За някои победата на Обама ще е краят на една епоха, минала под знака на нетолерантна и антиинтелектуална администрация. Други просто са повлияни от медиите, лансирали и излъскали образа на младия чернокож политик. Малцина се замислят как ще действа всъщност Обама, за да измъкне Америка от финансовата криза, а пък американските войници - от Ирак . . .
Симпатизанти на Маккейн са израелците (46 на сто). Обама пък е предпочитан от жителите на Япония, Австралия, Бразилия. На негова страна са абсолютното мнозинство от европейците (близо 84 на сто от французите, 74 на сто от британците, 74 на сто от германците, 72 процента от испанците). В Ирак не са правени подобни анкети. Дебатите в парламента обаче показаха, че почти всички сили се обявяват за възможно най-бързо изтегляне на американците. А тъкмо това обещава Обама. Няма данни и за настроенията сред иранците. При все това председателят на парламента Али Лариджани, бивш главен преговарящ по ядрения проблем, каза, че предпочита Обама. Както се знае, кандидатът на демократите предлага САЩ да седнат на масата за преговори с Техеран.
Колкото до хората в Русия, 60 на сто вярват, че ще спечели Обама, както сочи неотдавнашно проучване на центъра ВЦИОМ. Всеки пети жител на федерацията (18 на сто) очаква затопляне на двустранните отношения, щом в САЩ бъде избран нов държавен глава. Интересно ще е да видим промените в световното обществено мнение, ако неговият "любимец" Обама, след като стане президент, реши да действа различно от очакванията. Съвсем не е сигурно, че гледищата, застъпвани от един кандидат по време на предизборната борба, ще доминират, след като бъде избран. Политиката е нещо променливо. Още повече по време на кризи . . . Както и повечето чуждестранни лидери, официалните лица в Русия не огласяват своите предпочитания. Напълно естествено - властите ще изграждат отношения с всеки нов президент на САЩ, който и да е той. Днес можем само приблизително да си представим подходите на бъдещата американска администрация - виждаме единствено тежкото наследство на Буш и позициите, изразени от кандидатите. Нито Обама, нито Маккейн не представиха ясна концепция във връзка с Русия, но казаха твърде малко добри неща за страната ни. 
Маккейн и Обама призовават към по-широко взаимодействие с Москва и, както личи, изключват възможността студената война да се върне. От друга страна обаче, двамата активно критикуват Русия заради действията й в Грузия и подлагат на съмнение претенциите на федерацията да има "привилегировани интереси". Демократът и републиканецът споделят мнението, че ролята на енергийните ресурси ще е най-важна за бъдещите действия на Русия и ответните стъпки на Запада. По думите на Обама, ако западните държави намалят своята зависимост от чуждестранния газ и петрол, това ще ограничи енергийните печалби на Русия и способността й да нанася щети на други страни. Маккейн пък заяви, че Украйна и Грузия са ключови канали за енергийните потоци към Европа, затова е необходимо САЩ да запазят позициите си в двете държави. И двамата кандидати предвиждат засилване и разширяване на НАТО. Същевременно Обама за разлика от Маккейн се отнася скептично към разполагането на система за ПРО в Източна Европа.
Вместо формиране на "лига на демокрациите", за каквато говори Маккейн, Обама обеща "да преустрои алиансите, партньорствата и институциите, необходими за противодействие срещу общите заплахи". И единият, и другият критикуваха Русия за ограничаването на политическите свободи. За разлика от Маккейн обаче Обама не отправи призиви страната ни да бъде изключена от Голямата осморка. Освен това и двамата апелират за по-нататъшни преговори за съкращаване на ядрените арсенали. Експертите прогнозират, че темите, свързани със сигурността (съкращаването на ядрените въоръжения, ПРО и НАТО), а също и ситуацията в Грузия, ще са основните проблеми в бъдещия диалог между Москва и Вашингтон. Тепърва обаче предстои диалогът да бъде възобновен. /БТА/
Маккейн и Обама призовават към по-широко взаимодействие с Москва и, както личи, изключват възможността студената война да се върне. От друга страна обаче, двамата активно критикуват Русия заради действията й в Грузия и подлагат на съмнение претенциите на федерацията да има "привилегировани интереси". Демократът и републиканецът споделят мнението, че ролята на енергийните ресурси ще е най-важна за бъдещите действия на Русия и ответните стъпки на Запада. По думите на Обама, ако западните държави намалят своята зависимост от чуждестранния газ и петрол, това ще ограничи енергийните печалби на Русия и способността й да нанася щети на други страни. Маккейн пък заяви, че Украйна и Грузия са ключови канали за енергийните потоци към Европа, затова е необходимо САЩ да запазят позициите си в двете държави. И двамата кандидати предвиждат засилване и разширяване на НАТО. Същевременно Обама за разлика от Маккейн се отнася скептично към разполагането на система за ПРО в Източна Европа.
Вместо формиране на "лига на демокрациите", за каквато говори Маккейн, Обама обеща "да преустрои алиансите, партньорствата и институциите, необходими за противодействие срещу общите заплахи". И единият, и другият критикуваха Русия за ограничаването на политическите свободи. За разлика от Маккейн обаче Обама не отправи призиви страната ни да бъде изключена от Голямата осморка. Освен това и двамата апелират за по-нататъшни преговори за съкращаване на ядрените арсенали. Експертите прогнозират, че темите, свързани със сигурността (съкращаването на ядрените въоръжения, ПРО и НАТО), а също и ситуацията в Грузия, ще са основните проблеми в бъдещия диалог между Москва и Вашингтон. Тепърва обаче предстои диалогът да бъде възобновен. /БТА/
