Българската столица не е най-прекрасният град на света: като градски тип София е в 70-те години на миналия век. При пътуване с кола от летището към центъра се минава по разядени бетонни надлези и през кръстовища, осеяни с възможно най-мрачни жилищни блокове, по които виси съхнещо пране дори при температури под нулата.
В града се усещат силно следите от комунизма, изоставен преди 17 години. Това пише в британският вестник „Дейли телеграф”.
На пръв поглед това е място, където хората трябва да имат твърде силно желание, за да живеят. След 1 януари, когато България ще се присъедини към ЕС заедно с Румъния, двете страни ще имат по-големи възможности. България и Румъния ще бъдат най-бедните страни в ЕС досега. С тях броят на страните-членки ще стане 27, а населението на ЕС ще се увеличи с 30 милиона.
Въпросът колко ще дойдат да търсят работа притеснява много нашето правителство. Когато Полша (с население 40 милиона души) и други седем по-малки източноевропейски страни се присъединиха към ЕС през май 2004 година, те получиха неограничен достъп до британския пазар на труда. Само Ирландия и Швеция имаха същия подход. Тогава прогнозата на Хоум офис за броя на хората, които ще пристигнат по нашите пристанища, летища и автогари се оказа доста неточна.
В рамките на една година 120 000 се регистрираха за работа, а след две години броят на пристигналите започна да варира между 200 000 и 600 000, макар и още да не е ясно колко ще останат за постоянно. Полският водопроводчик и литовската сервитьорка бързо станаха част от националната работна сила, особено в Югоизточна Англия. Те работят здраво, със желание и умение.
Балтийският строител може да е обидчив и намръщен, но той спести хиляди паунда на средната класа, вманиачена да прави подобрения на жилищата си. Дори министърът на вътрешните работи Джон Рийд отчете приноса към обществото на новопристигналите. Той ги нарече "успех" и изтъкна, че са запълнили празнините от квалифицирани кадри в ключови обществени служби, като здравеопазването и социалните грижи и са допринесли за просперитета и икономическия растеж на Великобритания.
Проучвания показват, заяви Рийд, че малко от тях са довели други хора със себе си и по-малко от 1% от тях са предявили претенции да получават помощи като безработни. В същото време обаче, както даваше висока оценка на имигрантите след 2004 година, Рийд оповести ограничения за 22 милиона румънци и близо 8 милиона българи.
Квалифицираните работници от двете нови страни-членки ще трябва да имат разрешителни за работа за места, за които не могат да бъдат намерени британци. Висококвалифицираните работници ще бъдат подлагани на същия точков тест, както досега, което означава допускането само няколко десетки годишно. Общо 20 000 сезонни работници годишно, предимно берачи на ягоди и чистачи на риба, ще бъдат допуснати за работа максимум до шест месеца, без право на жилищно настаняване.
Рийд бе изправен пред дилема преди да вземе решението за ограниченията, които ще важат само за "преходен период". Правителството се прочу навремето като пионер на свободния пазар и свободното движение на трудовата сила в Европа. Промяната на тази политика бе неудобен момент, но очевидно не толкова неприятно, колкото би било, ако отново погрешно прогнозира вълната от имигранти. Българите и румънците естествено са по-скоро обидени.
Въпреки че други големи държави като Германия и Франция наложиха по-строг контрол от британския, точно промяната в Лондон бе болезнена. Не на последно място, защото това не бе жест на благодарност към тези страни, които изпратиха войски в Ирак и Афганистан. Те са наясно за причините за подозрение към тях, което намалява възгласите "Ура!" за приемането на последните две бивши страни-членки на Варшавския договор.
София има големи проблеми с организираната престъпност, неефективното правосъдие и корумпираната полиция. Трафикът на хора и човешки органи, характерен за цяла Югоизточна Европа, не се посрещна добре в пресата. Букурещ бе предупреден от Брюксел за компетентността на правителството, отношението към ромското малцинство и корупцията. ЕС ще продължава да следи положението и заплаши да спре отпускането на средства, ако те не бъдат използвани по предназначение.
Българите твърдят, че със или без ограничения, те няма да пристигнат масово. Повечето хора, които искат да работят в чужбина, вече го направиха, казват те. Да се получи разрешение за работа във Великобритания не се оказа толкова трудно при положение, че двете страни можеха да пътуват без виза до останалите европейски държави, без Великобритания, през последните 5 години.
Румънците, склонни да емигрират, гледат на запад към близките езиково нации като Италия, Испания и Португалия. Преди Рийд да направи съобщението за ограниченията, Институтът за обществено-политически проучвания изчисли, че 56 000 от новоприетите държави ще пристигнат да търсят работа през първата година. Да речем, че са 80 000. Нека дойдат. Все още има недостиг на квалифицирани работници, особено в здравеопазването, където българите имат много добре подготвени кадри.
Според друго проучване все още има места за запълване в транспорта и в някои заводи. Необходими са също чистачи и строители. Натискът върху училищата и жилищното настаняване, причинен от поляците и останалите, бе минимален и няма основания да се смята, че българите и румънците нямат да бъдат същия модел имигранти.
Вземането на работа на хора, които могат свободно да влязат във Великобритания като граждани на ЕС без виза, поражда риска от създаване на възможности за нелегална работа. Така ще се насърчи черният пазар, некоректните работодатели и укриването на данъци. Всеки европеец, който желае да работи тук като самонает, може да го направи и ще трябва само да доказва статута си, ако данъчните служби поискат това.
Рисуваните от таблоидите картини на тълпи от цигани, минаващи с техните катуни на фериботи през Ламанша, едва ли са реалистични. Повече от 1 милион роми станаха граждани на ЕС през 2004 година, но не може да се говори за инвазия. Дори преди членството в ЕС, българската и румънската икономики показват подобрение.
В центъра на София се появяват много хващащи окото места. Баровете и ресторантите са пълни с патриотично настроени млади хора, които казват, че не искат да напуснат домовете си, поне не за дълго. Срещнах човек, който е дошъл като берач на плодове в Англия преди 10 години и по-късно е бил нает като управител на ферма близо до Оксфорд от неговия шеф, който не намерил местен за тази работа. Той обаче ще се върне в България, за да отвори частен пансион. Може би в крайна сметка България не е толкова лошо място. /БГНЕС/
