Стени разделят съседи по целия свят

Бернд Дебъсман, специален кореспондент на агенция Ройтерс

Какво е общото между Тихуана, Багдад и Ерусалим?

И трите града имат стени, които разделят съседи, създават противоречия и представляват част от списъка с изкуствени прегради по света, пред които бледнее Желязната завеса /за която никой не тъгува/.

Има стени, огради, окопи и диги. Някои са подсилени с детектори за движение, камери с топлинни сензори, рентгенови системи, оборудване за нощно виждане, хеликоптери, безпилотни самолети и друга апаратура. Някои са в процес на изграждане, други все още се планират.

Веднъж завършени, преградите ще се простират на хиляди километри в места, отдалечени едно от друго, като Мексико и Индия, Афганистан и Испания, Мароко и Тайланд, Малайзия и Саудитска Арабия, Ирак.

Целта им е да спират гладните за работа имигранти, терористите и контрабандистите, да пречат на нашествениците и да държат разделени противниците.

Поддръжниците им цитират поговорката "Добрите огради правят добрите съседи", но според противниците им те са парадоксален резултат от глобализацията, дотолкова доколкото стоките и капиталите могат да се движат свободно, но не и хората.

По ирония на съдбата, Съединените щати - страната, която ускори падането на Берлинската стена през 1989 година, се превърна в най-големия привърженик на издигането на стени.

Най-новата стена, разделящата квартали на един и същи град, беше издигната през април в Багдад от американски войници с помощта на четириметрови сиви бетонни плочи, всяка от които тежи повече от 6 тона. Дългата няколко километра конструкция разделя район, населен със сунити, от шиитски квартал. Тя предизвика протестите и на двете общности, а шиитският духовник Муктада Садр я определи като "расистка".

Стената, която се вие като змия през Ерусалим, разделяйки източната /арабска/ част на древния град от Западния бряг, е сходна конструкция и предизвиква същите обвинения.

Съвсем различно е положението в мексиканския граничен град Тихуана, където хората са се примирили с оградата от дебела, ръждясала ламарина, която се простира от вълните на тихоокеанския бряг нагоре и надолу по хълмовете на Калифорния, разделяйки ги от американския град Сан Диего. /Официалната граница е най-оживената в целия свят - около 17 милиона автомобили и 50 милиона души я преминават всяка година/.

По-нататък във вътрешността, стената се превръща в петметрова ограда от метална мрежа, толкова фина, че решилите да се катерят по нея да не могат да си промушат пръстите, и висяща част, която да затрудни още повече катеренето. Тя се простира цели 14 км на изток.

Съединените щати планират да построят двойна ограда с дължина 1100 км по протежение на част от границата с Мексико, дълга 3000 км, съгласно закона, приет през 2006 година /Secure Fence Act/. Поддръжниците на тази идея дават за пример Тихуана и твърдят, че физическите прегради ефективно спират достъпа на нежеланите чужденци.

След атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година, антиимигрантски организации в САЩ свързват нелегалната имиграция със сигурността, и политическият натиск за по-стриктен граничен контрол нарасна с главоломнa бързина.

Стената при Тихуана е сложила край на т.нар. "банзай набези", при които групи от около 50 имигранти се втурват покрай граничната охрана с надеждата, че поне някои ще успеят да преминат. Преди построяването на стената арестите наброявали половин милион годишно, след което постепенно намалели до около 130 000 миналата година.

Но противниците на ограждането на САЩ със стени изтъкват неочакваните последици: процъфтяващият бизнес с изкопаването на тунели под стената /най-дългият засега, близо половин километър дълъг, беше открит в Сан Диего миналата година/ и фалшифицирането на документи за самоличност. А тъй като много от желаещите да преминат нелегално границата започнаха да заобикалят оградата и да предприемат мъчителен преход през пустинята на Аризона, броят на смъртните случаи постоянно се повишава, достигайки средно девет души на седмица.

Латиноамериканските политици като цяло и мексиканските в частност възприемат граничната стена като публична обида и отклонение от идеите, които накараха тогавашният президент Роналд Рейгън, застанал пред Бранденбургската врата в Берлин, да предизвика съветския си колега с думите: "Отворете тази врата, разрушете тази стена!"

Две години по-късно Берлинската стена падна, а скоро след това се сринаха и останките от Желязната завеса - смъртоносната система от стени, огради и минни полета, дълга 4000 км, която преминаваше през цяла Европа, разделяйки страните под комунистическо управление от капиталистическите демокрации.

Много от хитрините, използвани по времето, когато Желязната завеса все още съществуваше - тайници в автомобили, тунели, стълби с куки, се използват и сега. Тогава успелите да преминат бяха посрещани като борци за свобода Сега ги смятат за заплаха или бреме.

Въпреки че сигурността и контролът на имиграцията са най-често споменаваните причини за построяването на гранични стени, политическите съображения играят ключова роля в някои страни. В други, укрепленията служат за превръщането на териториални претенции в конкретни факти.

Това важи за една от най-малко известните, но най-дългата гранична бариера на съвременността, издигната от Мароко през 80-те години на миналия век, за да ограничи нападенията на движението Полисарио за независимост на Западна Сахара, срещу територията, за която претендира. Тя е скрита зад комплекс от стени от пръст, камъни и пясък с обща дължина 2700 км и височина 3 м, построени през 80-те.

Стената се охранява от хиляди марокански войници и е укрепена с бункери и огради, бодлива тел и противопехотни мини - между 200 000 и половин милион, в зависимост от това кой ги брои.

Ако съдите по думите на палестинците и служителите от ООН, сивата бетонна стена, която изолира Ерусалим от Западния бряг, както и оградите и окопите по протежение на Западния бряг, се дължат повече на израелския експанзионизъм, отколкото на официално обявената /и общо взето успешно постигната/ цел - спирането на достъпа на атентатори самоубийци до Израел.

Дигите, бариерите и оградите на Западния бряг са почти два пъти по-дълги от международно признатите граници на Израел и са прокарани така че важни еврейски селища на Западния бряг да станат част от Израел.

Израелците, които са против окупацията на Западния бряг, както и чуждестранни критици, като бившият американски президент Джими Картър, говорят за "стени на апартейда".

Израелската стена е обект на постоянни арабски критики, но и арабските държави са строили или строят свои стени.

Саудитска Арабия тихомълком събира оферти за 885-километрова високотехнологична стена, снабдена със сензори, камери за нощно виждане, софтуер за разпознаване на лица и бодлива тел, за да затвори границата си с Ирак.

Според доставчици на американското министерство на отбраната, проектът ще струва няколко милиарда долара и е предизвикан от страха, че нарастващата анархия и безредиците в Ирак ще се прехвърлят и в Саудитска Арабия.

Саудитците спряха строежа по бариера по границата си с Йемен, състояща се главно от огромни тръбопроводи, запълнени с бетон, след оплакванията на йеменската страна преди три години.

Според кувейтски дипломат във Вашингтон, друг съсед на Ирак - Кувейт, вече е запечатал с електрически огради, диги и двуметров окоп границата си по протежение на дългата 217 км разделителна линия. Линията, през която иракските танкове нахлуха в Кувейт през 2001 година, е под постоянно въздушно наблюдение.

На изток от Арабския полуостров са в процес на реализиране амбициозни проекти за контролиране на движението на хора между Индия и Пакистан, Индия и Бангладеш, Пакистан и Афганистан.

Почти неизменно, правителствата, които решават да заложат на физическо разделяне от даден съсед, предвиждат, че то ще намали напрежението, но в някои случаи това си остава само пожелание.

През април, например, избухна престрелка между афганистански и пакистански войски, след като афганистанците се опитаха да разрушат части от ограда, преминаваща през племенна територия.

Пакистан започна изграждането на ограда по протежение на част от 2500 километровата граница под натиска на САЩ, за да затвори пътищата на талибанските бойци, отиващи в Афганистан, за да се включат във войната срещу американските и многонационалните сили.

В Европа, две от най-печално известните стени - останките от Берлинската стена и "Стената на мира" в Белфаст, се превърнаха в туристически атракции. Но Испания построи двойна ограда с височина от 3 до 6 м, с бодлива тел отгоре, около своите богати анклави Сеута и Мелиля в Мароко, за да спира имигрантите.

Оградите имаха същия ефект като тези по границата между САЩ и Мексико - кандидат имигрантите от бедните страни търсят други начини да достигнат богатата страна.

Засилената испанска брегова охрана и модерните системи за наблюдение принудиха африканските имигранти да предприемат много по-рисковани пътешествия до Канарските острови, владение на Испания. Стотици се удавиха.

Ако вярваме на историята, никакви гранични укрепления не могат да изолират напълно една страна. Дори "майката на всички стени" - Великата китайска стена, най-дългата построявана някога /6500 км/, не е успяла да спре варварите от север, срещу които е била построена. /БТА/