Смъртта на Туркменбаши ще предизвика буря в Централна Азия

2 февруари 2007 13:14

Много е вероятно 2007-а да стане година на трусове в Централна Азия и ожесточена борба за контрол върху Туркменистан.

Тишината в печата и политическите среди на Изтока и Запада издава объркване и липса на какъвто и да било план за влияние върху режима в Ашхабад след смъртта на Сапармурат Ниязов. Туркменбаши май бе внушил на всички, че ще живее вечно - и на сънародниците си, и на световната общност.

Внезапната смърт на първия туркменистански президент осуети стратегиите в отношенията с неговия режим, а още първият месец без Ниязов показа, че разработката на нов курс е неосъществима.

Вътрешната несигурност поражда безпокойство, гледана отвън. Щом една глутница остане без водач, няма вече организация, няма дисциплина - започват битки със зъби и нокти. По-добре е тогава да стоиш настрана.

Борбата за власт в Ашхабад започна веднага. Конституцията в миг бе преобърната в полза на един от роднините на Ниязов - Гурбангули Бердимухамедов. Според закона и. д. президент трябваше да стане председателят на парламента Атаев, но вместо него бе назначен здравният министър, човек от "школата на Туркменбаши". Срещу Атаев бе образувано наказателно дело, което автоматично го елиминира от схватката.

Нестабилност в обществото сочи и прибързаното насрочване на президентски избори. Страната още не се е съвзела от шока, а на 11 февруари предстои хората да направят нещо, забравено от години - да изберат приемник на "бащата на нацията".

Имената на претендентите за поста будят подозрения за безалтернативни избори. Временният лидер ще се изправи срещу хора, известни явно само в собствените им провинции.

Дали днешните управляващи ще успеят да запазят властта си? Доста слаба е надеждата да проработи "колективният разум" в стил Ниязов. Ориентът, освен че е тънка работа, генетично отхвърля всякаква колегиалност. Стремежът е да се формира пирамида само с един човек на върха, недостъпен за критики и конкуренция. Той разбира, че може да бъде свален и друг да заеме мястото му - не би търпял обаче никого до себе си.

В близките месеци ще стане ясно дали потенциалният президент Бердимухамедов ще може да обедини интересите на бившите приближени на Ниязов, всеки от тях със собствени виждания за бъдещето на страната. Ако не успее, претендентите за властта, подпомогнати от съответните кланове, ще организират политическа криза. Ще последват междукланови конфликти, които плавно ще прераснат в гражданска война.

Тъкмо тогава ще излезе наяве реалната политика на страните, домогващи се до влияние върху Туркменистан. Интересите им са преплетени, антагонистични и ще се проявяват не само пряко, но и по косвен път.

На първо място вероятно ще предизвикат нарастване на ислямския радикализъм и поява на екстремистки ислямски организации в Туркменистан. Щом съзре, че властта е слаба, реална политическа опозиция няма, а само битки по върховете, народът скоро ще схване, че единствено правотата на исляма може да спре разрухата, и ще отвори врати за своите талибани. Такъв е най-вероятният сценарий.

В този случай обаче ще се наложи и съседните страни, и Западът да коригират своите действия. Първи ще го усетят НАТО и САЩ в Афганистан. Притиснати между два фронта, малобройните съюзнически войски надали биха се задържали трайно в региона.

При това положение европейците спешно ще изтеглят войските си. Един пряк сблъсък с Туркменистан, както и да го наречеш - ислямски, светски, демократичен - ще означава удар върху енергийната сигурност на Европа. Коя страна ще иска да дава човешки жертви, при това и да мръзне?

Радикализацията на Туркменистан силно ще се отрази върху ситуацията в Каспийския регион. Надменността на Туркменбаши бе голяма пречка за засилване на връзките с Иран; сега обаче Ашхабад ще търси нови ислямски съюзници и алианс между двете богати на газ държави. Нещо, което дава на Техеран сериозен коз в неговия спор със Запада.

Освен това навремето Туркменбаши доста енергично изтласка от страната западните газодобивни компании, които след смъртта му искат да се завърнат. Днес това изглежда реално, но ако държавното кормило бъде поето от радикали, съюзени с Иран, шансовете за печалби от туркменистанския газ ще бъдат равни на нула.

Отношенията с Азербайджан може да се изострят заради газовите находища в центъра на Каспийско море. Възможно е отдавнашният спор да бъде решен с участието на Техеран, който ще използва положението, за да засили влиянието си в региона и да се утвърди като арбитър и регионален лидер.

Евентуалните промени ще поставят нови задачи и пред Русия. Благополучието на Туркменистан впрочем ще зависи от федерацията и за нея не се очертават никакви драматични варианти.

Всеки режим трябва да изхранва страната си. Туркменистан използва за целта своя газ, който продава главно на Запада, а доставките минават през руски тръбопровод.

Плановете на Туркменбаши да преориентира газовите потоци в южна и източна посока ще бъдат отложени. Никой нормален инвеститор няма да си закопава парите в размирни територии.

Радикализмът на Туркменистан надали ще стимулира екстремистките настроения в Русия. Това би било неизгодно за Иран и той ще се стреми да контролира ислямизацията на Ашхабад.

Туркменистан все още не привлича особено вниманието - интересен е само за експерти, политици и дипломати. Това обаче е затишие пред буря. Буря, чиято сила ще стъписа мнозина, дори най-сведущите и компетентните. Но отсега се знае, че газът ще поскъпва. (БТА)