Малките държави често попадат сред първите, когато става въпрос за реформиране на правителства. През 80-те Великобритания излезе начело благодарение на Тачъризма и приватизацията. Дребният Сингапур отдавна е шаблон за мнозина реформатори. Но днес подобна роля държат скандинавските страни.
Това отчасти се дължи на факта, че Швеция, Дания, Норвегия и Финландия се справят наистина добре. Ако можехте да се родите някъде другаде по света като човек със средни таланти и доходи, то щяхте да изберете да бъдете викинг. Скандинавците държат първите места в класациите за почти всичко - от икономическа конкурентоспособност до социални въпроси и щастие. Те избегнаха както икономическата склероза на Южна Европа, така и свръхнеравенството на Америка. Днес успешната модернизация се нарича "приближаване към Дания". Междувременно регион, който някога бе синоним на мебелите тип направи си сам и "Абба", се превърна в културен рай, дом на Нома и Angry Birds.
Както последният специален доклад на "Икономист" посочи, част от всичко това се дължи на точното време в точното място - скандинавците успяха да се справят със своята дългова криза още през 90-те. На политиците по света, особено на тези в затъналия в дългове Запад, скандинавците често предлагат идеи за реформиране на публичния сектор и повишаване ефективността на държавата.
От "Пипи Дългото чорапче" до частните училища
Идеята за постно, скандинавскоподобно правителство би прозвучала шокиращо на френската левица, която мечтае за социалистическа Скандинавия и би смразила американските консерватори, изпитващи ужас при мисълта, че Обама опитва да "шведизира" страната. Но техните виждания са остарели. През 70-те и 80-те скандинавците наистина налагаха данъци и харчеха прекомерно. Шведските публични разходи достигнаха 67% от БВП през 1993 година. Астрид Линдгрен - авторката на "Пипи Дългото чорапче", бе принудена да плати над 100% от своите приходи под формата на данъци. Но тази система не проработи. Швеция се срина от 4-та най-богата страна в света през 1970 на 14-та през 1993 г.
Оттогава скандинавците промениха курса - предимно вдясно. Делът на правителството от БВП на Швеция, който спадна с близо 18 процента, е по-нисък от френския и може скоро да падне дори под британския. Данъците бяха свалени - корпоративният е 22%, което е много под американския. Скандинавците се фокусираха върху това да балансират бюджетите си. Докато г-н Обама и Конгресът се колебаят за планираните реформи, Швеция промени пенсионната си система. Бюджетният й дефицит е 0,3% от БВП, докато американският е около 7.
Относно обществените услуги скандинавците винаги са били предимно прагматични. Щом услугите работят, страните в региона не се интересуват от това кой ги доставя. Швеция има универсална система от училища - частни, търсещи печалби учебни заведения, които се състезават успешно с държавните. Дания също.
Всички западни политици твърдят, че насърчават прозрачността и развитието на технологиите. Но скандинавците имат далеч по-голямо право да го правят. Представянето на всичките им училища и болници се оценява. Правителствата са принуждавани да работят под лупа - Швеция дава на всеки свой гражданин достъп до официалните документи. Политиците са хулени, ако слязат от своите колела, за да се качат в лимузина. Домът на Скайп и Спотифай е лидер и по отношение на електронното правителство - човек там може да плаща своите данъци дори с SMS.
Всичко това може да звучи като подобрен Тачъризъм. Но скандинавците освен това доказаха, че е възможно да се съчетават конкурентният капитализъм и голямата държава. Те заемат близо 30% от работната си сила в публичния сектор, докато средното равнище в ОИСР е 15%. Те са упорити привърженици на свободната търговия, които устояват на изкушението да се намесват, дори когато се налага да защитават легендарните си компании. Швеция остави Сааб да банкрутира, а Волво днес се притежава от китайската Гийли. Те също се фокусират върху дългосрочните решения. Пример е фондът на стойност 600 млрд. щатски долара, с който Норвегия разполага. И търсят начини, с които да омекотяват неприятните ефекти от капитализма. Дания, например, има система за "гъвкава сигурност", която улеснява работодателите да уволняват хора, но предоставя подкрепа и обучение на безработните.
Горчивата част от миш-маша
Новият скандинавски модел не е съвършен. Публичните разходи като пропорция от БВП в тези държави е все още по-висок, отколкото този вестник би искал да бъде и отколкото би трябвало да е, за да бъде устойчив. Нивата на данъчно облагане продължават да окуражават предприемачите да бягат зад граница - Лондон е пълен с умни, млади шведи. Твърде много хора - особено имигранти, живеят на помощи. Причините, принудили правителствата да свалят разходите, като например растящата световна конкуренция, ще доведат до нови промени.
Въпреки това все повече държави трябва да се обръщат за пример към Скандинавския полуостров. Западните страни ще ударят тавана на големите правителства, както се случи в Швеция. Когато Ангела Меркел се тревожи, че ЕС е дом на 7% от световното население, но е отговорен за половината от социалните разходи на планетата, решението на проблема са скандинавците. Те също доказват, че членките на Евросъюза са способни да бъдат пример за истински икономически успех.
Основният урок в случая не е идеологически, а практически. Държавата е популярна, но не защото е голяма, а защото работи. Един швед плаща данъци по-доброволно от един калифорниец, тъй като получава сносно образование в училищата и достъпно здравеопазване. Скандинавците прокараха през профсъюзите и бизнес лобистите мащабни реформи. Доказателството е тук. Можеш да въвеждаш пазарни механизми в социална държава, за да подобряваш представянето й. Но трябва да си готов да изкорениш корупцията. И да се подготвиш да изоставиш износените ортодоксалности на левицата и десницата в полза на добрите идеи от целия политически спектър. В бъдеще светът несъмнено ще изучава скандинавския модел. (БГНЕС)
