Дали наистина държавата трябва да създаде Катастрофичен пул и заедно с данъците да си плащаме по около 20 евро за застрахователна полица, гарантираща изплащане на щети върху имуществото ни? Застрахователите отчитат ръст в имущественото застраховане само в районите, пострадали от наводненията, и то едва с около15%. Имуществените застраховки не са скъпи и не може да се твърди, че единствено безпаричието е причина да не се сключват. Масово липсва информация за достъпната стойност на тези полици, а по всичко личи, че хората нямат навика да се обаждат по телефона в застрахователните компании и да се интересуват от възможността да застраховат жилището си. Самите застрахователни компании наистина вече започнаха да обръщат внимание на този факт и две от тях започнаха активна кампания по привличане на клиенти.
Все още в България застраховката на дома не е основен елемент от бюджета на всяко семейство и за нея рядко или въобще не се заделят средства. Най-често жилището се застрахова само по необходимост – като обезпечение за отпуснат кредит, а не поради осъзната необходимост. У нас не се познават рисковете, които покрива застраховката, и фактът, че цената й е доста по-ниска в сравнение със застраховката на автомобила. Българинът основно разчита, че най-лошото няма да се случи точно на него, като в това са уверени най-вече собствениците на апартаменти в големите градове, които трудно могат да бъдат наводнени. Сериозни земетресения не е имало скоро в страната ни и дано да няма, но можем ли да бъдем категорични, че никога няма да има, или ако има, всички сгради ще срутят, но не и точно нашата?
Една от застрахователните компании в опита си да популяризира застраховката на имуществото предлага комбинирана застрахователна полица, осигуряваща покритие за дома в комбинация със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” и "Злополука" на лицата в МПС, при това на изплащане без никакво оскъпяване. Интересът от страна на собствениците на имоти отново не е особено сериозен.
Нелогично е и поведението на собствениците на обработваеми земи, които разчитат ежегодно на своята реколта и се молят за хубаво време, защото в противен случай трудът и средствата им могат да загинат от градушка или гризачи. Изглежда много от тях не предполагат, че могат да си гарантират спокоен сън и застрахователно покритие не само срещу евентуалните природни бедствия, а и срещу опасността гризачи да наранят или унищожат посевите им.
