Лидерите на правителствата на 27-те държави от ЕС подписаха вчера договор, откриващ в Европа нова ера на мир, благоденствие и глобално влияние.
Такъв поне беше планът.
Но ако има нещо, за което всички учени, анализатори и политически експерти в ЕС ще се съгласят, то е, че нещата в 27-членния съюз никога не са толкова прости.
Да вземем Великобритания, например. "Островът скриптоносец" на Шекспир е редовно описван като най-невъодушевената държава-членка, която някога поиска парите си обратно от централата на ЕС в Брюксел, и често е в обвиняван, че действа като скелет на празника на ЕС, ако изобщо си направи труда да се появи.
Последният път, когато лидерите на ЕС подписваха договор, замислен да промени коренно вътрешните правила на блока - в Рим през 2004 г., тогавашният британски премиер Тони Блеър го подписа, но после си тръгна преди празничния обяд с обяснението, че има по-важни дела.
Твърди се, че неговото отсъствие предизвикало сериозно оскърбление в Европа - не на последно място, защото изглежда внушавало, че другите правителствени ръководители на ЕС нямат собствена важна работа.
Характерното поведение на Блеър беше повторено в четвъртък от неговия приемник Гордън Браун, който отказа да дойде на церемонията в Лисабон, защото бил насрочил първа среща с британската парламентарна комисия, чиято основна задача е да уведомява британското правителство каква работа вършат останалите комисии.
Според говорител на британското правителство, Браун се надявал да пристигне
в Лисабон поне за част от официалния обяд, преди собствената му мини-церемония, на която да подпише договора следобед.
Но желанието да сподели кафето и десерта със своите европейски колеги изглежда не направи по-добро впечатление от пълното отсъствие на Блеър. Осведомен източник в Брюксел заяви, че Браун "е ядосал всички и не е постигнал нищо".
Каквито и грешки да прави в очите на европейците обаче, Браун поне е лидер на функциониращ и редовно избран национален парламент. Същото не може да се каже за двама други подписващи - изпълняващия длъжността премиер на Белгия Ги Верхофстат и изпълняващия длъжността премиер на Латвия Айгарс Калвитис.
Технически погледнато, Верхофстат престана да бъде министър-председател на Белгия на 10 юни, когато на парламентарните избори неговата коалиция, водена от либералите, беше свалена от власт в полза на консервативните му противници.
Но победилите политически партии прекараха следващите шест месеца в спорове за поделяне на властта и богатствата, оставяйки кралството в неловкото положение да е представяно в Лисабон от човек, когото мнозинството от собствените му избирали вече не искат за премиер.
Дор
и този номер бледнее пред извършения от Латвия. Преди три години, когато лидерите на ЕС се събраха, за да подпишат договора в Рим, тогавашният министър-председател Индулис Емсис си миеше зъбите преди церемонията, когато му се обадиха по телефона да му кажат, че правителството му е паднало в негово отсъствие.
Падането на правителството беше предизвикано от по-малкия коалиционен партньор - Народната партия. Тя свали кабинета, блокирайки проектобюджет, за изготвянето на който беше помогнал един от собствените й министри.
След това Народната партия състави правителство начело с Калвитис, но при обрат на съдбата, с който Шекспир би се гордял, то падна само седмица преди церемонията в Лисабон, след като опит да бъде уволнен главният борец срещу корупцията в Латвия предизвика масови протести.
Последния път, когато лидерите на ЕС подписаха важен договор в Рим през 2004 г., документът /бел. прев. проектът за европейска конституция/ претърпя пълен провал седем месеца по-късно, след като избирателите във Франция и Холандия го отхвърлиха на референдуми.
Представителите на ЕС казват, че мъчителният момент от историята няма да се повтори и всички страни-членки изглеждат решени да ратифицират Договора от Лисабон за една година.
Но предвид, че след напрежението на церемонията в Рим неудобно ехо отеква и вече нарушава европейската хармония, суеверни длъжностни лица вероятно се чудят дали са постъпили правилно, като са насрочили церемонията по подписването на носещия нещастие 13 ден от месеца. (БТА)
в Лисабон поне за част от официалния обяд, преди собствената му мини-церемония, на която да подпише договора следобед.
Но желанието да сподели кафето и десерта със своите европейски колеги изглежда не направи по-добро впечатление от пълното отсъствие на Блеър. Осведомен източник в Брюксел заяви, че Браун "е ядосал всички и не е постигнал нищо".
Каквито и грешки да прави в очите на европейците обаче, Браун поне е лидер на функциониращ и редовно избран национален парламент. Същото не може да се каже за двама други подписващи - изпълняващия длъжността премиер на Белгия Ги Верхофстат и изпълняващия длъжността премиер на Латвия Айгарс Калвитис.
Технически погледнато, Верхофстат престана да бъде министър-председател на Белгия на 10 юни, когато на парламентарните избори неговата коалиция, водена от либералите, беше свалена от власт в полза на консервативните му противници.
Но победилите политически партии прекараха следващите шест месеца в спорове за поделяне на властта и богатствата, оставяйки кралството в неловкото положение да е представяно в Лисабон от човек, когото мнозинството от собствените му избирали вече не искат за премиер.
Дори този номер бледнее пред извършения от Латвия. Преди три години, когато лидерите на ЕС се събраха, за да подпишат договора в Рим, тогавашният министър-председател Индулис Емсис си миеше зъбите преди церемонията, когато му се обадиха по телефона да му кажат, че правителството му е паднало в негово отсъствие.
Падането на правителството беше предизвикано от по-малкия коалиционен партньор - Народната партия. Тя свали кабинета, блокирайки проектобюджет, за изготвянето на който беше помогнал един от собствените й министри.
След това Народната партия състави правителство начело с Калвитис, но при обрат на съдбата, с който Шекспир би се гордял, то падна само седмица преди церемонията в Лисабон, след като опит да бъде уволнен главният борец срещу корупцията в Латвия предизвика масови протести.
Последния път, когато лидерите на ЕС подписаха важен договор в Рим през 2004 г., документът /бел. прев. проектът за европейска конституция/ претърпя пълен провал седем месеца по-късно, след като избирателите във Франция и Холандия го отхвърлиха на референдуми.
Представителите на ЕС казват, че мъчителният момент от историята няма да се повтори и всички страни-членки изглеждат решени да ратифицират Договора от Лисабон за една година.
Но предвид, че след напрежението на церемонията в Рим неудобно ехо отеква и вече нарушава европейската хармония, суеверни длъжностни лица вероятно се чудят дали са постъпили правилно, като са насрочили церемонията по подписването на носещия нещастие 13 ден от месеца. (БТА)
