Израел обяви, че ще започне сухопътна офанзива срещу Хизбула, която може да продължи 30 дни. Това бе зрелищен шамар за всички опити в ООН да бъде договорен мир.
Значи ли това, че ООН се е провалила? Нещо повече - че е безсилна и излишна в световните конфликти?
Това са неизбежни обвинения. ООН е лесна мишена, още повече, че упреците често са оправдани. При тази криза секретариатът на ООН, начело с генералния секретар Кофи Анан, можеха да сторят повече.
Кризата е резултат и от пренебрегването от ООН на стари проблеми, преди всичко разоръжаването на Хизбула. Силите на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ) и Съветът за сигурност прекалено често избираха лесния изход.
Но тази криза се оказа трудна за решаване поради фактори, за които ООН не може да бъде обвинявана: новата сила на Хизбула, подкрепата за нея от непокорен Иран и агресивният американски подход към войнственият ислям след 11 септември.
Четириседмичният конфликт в Ливан разтревожи света, за разлика от други изблици на насилие, защото започна да прилича на война между марионетки на тези съперничещи си страни, напомняйки за Централна Америка през Студената война. Парализата в Ню Йорк е признак за това основно напрежение, не за недостатъците на самата организация. Най-малкото ООН осигурява място, където те могат да се срещат и да се карат. Както обича да казва министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд: "И това е нещо!"
Сега сякаш цялата структура, която Франция, САЩ и Великобритания така старателно кърпеха през последните дни, се разпадна. САЩ и Израел не дават признаци, че ще отстъпят от искането си израелските войски да останат в Южен Ливан до пристигането на многонационалните сили. Това е неприемливо за ливанското правителство и за Франция.
Русия предлагаше "план Б"- пауза във военните действия, за да може да се вкара помощ за населението, но това не отговаряше на израелските искания Хизбула да няма шанс да се превъоръжи. Когато френският президент Жак Ширак заяви, че би било неморално да не се настоява за незабавно прекратяване на огъня и той започна игра на взаимни обвинения и прехвърляне на вината, се стопиха и последните илюзии за добра воля.
Доколко ООН можеше да избегне тази парализа? Някои арабски критици смятат, че секретариатът е заел американската позиция, въздържайки се да призове за прекратяване на огъня. Според тях ООН е можела да направи повече за установането на контакти със Сирия, Иран и Хизбула, за да представи техните виждания.
От друга страна автоматичната реакция на Анан беше да обвини Израел, че явно умишлено е избрал целта си, когато при израелски въздушни удари загинаха наблюдатели на ООН. След това той даде заден ход и общо взето секретариатът изглежда безпристрастен.
Хроничното пренебрегване е по-малкото обвинение срещу ООН и ЮНИФИЛ. Силите на ООН нямаха мандат да наложат разоръжаването на Хизбула съгласно резолюция 1559 от 2004 г. Но можеха да направят много повече, за да предупредят страните членки на ООН за превъоръжаването на Хизбула.
Ами самият Съвет за сигурност? Той е висшият световен форум за уреждане на конфликти, така че, поне на пръв поглед, той се е провалил. И все пак на фона на настоящата криза това лесно обвинение е несправедливо.
Франция и САЩ - и двете постоянни членове на Съвета за сигурност - успяха да постигнат доста допирни точки. И САЩ, и Израел, и Франция, и ливанското правителство (с очевидното изключение на представителите на Хизбула), всички искат разоръжаването на ливанската групировка да бъде част от решението.
Основната разлика е, че САЩ, които не отстъпват във войната с тероризма, смятат това за по-важно от незабавното прекратяване на "горещата война". (По тази тема Анан навреди и още повече обърка нещата, като призова за прекратяване на огъня и едновременно с това каза, че статуквото отпреди конфликта, включително военният капацитет на Хизбула, е недопустимо).
Но същината на проблема е в това, че Хизбула, насърчена от възхищението на арабския свят, може би вече е прекалено силна, за да бъде разоръжена, освен ако сама не се съгласи това да стане. Нито едно дипломатическо решение няма да бъде лесно. Това е по-скоро отражение на новата сила на Иран, отколкото на слабостта на ООН. /БТА/
