САЩ: Седем години без надежда за победа
САЩ: Седем години без надежда за победа / netinfo

Ира Коган от МИГнюз

Тази седмица светът отново си припомня трагичната дата 11 септември. Ден, променил много неща за САЩ - от стратегията за национална отбрана до самоусещането на обикновените хора. От момента, в който рухнаха кулите близнаци на Световния търговски център, води началото си новата политическа доктрина на Америка, основана върху борбата срещу международния тероризъм. В името на тази благородна мисия бяха предприети военните действия срещу движението на талибаните и организацията Ал Каида в Афганистан, а по-късно - кампанията в Ирак. Нито една от тези войни не е приключила до ден днешен и никъде терорът не е унищожен - въпреки старанията на американските военни и съюзниците им. Властите в САЩ не очакваха подобно развитие на събитията. Те си поставяха за цел не продължителна война, а стремителна и убедителна победа. Победа, която да върне на американците чувството за сигурност, вярата във всемогъществото на армията им и в правотата на тяхното правителство.

Победа обаче не бе постигната, нещо повече - почти не останаха надежди за това. Междувременно раната от трагедията на 11 септември хвана кора в народната памет, а в Ирак и в Афганистан загинаха повече американци, отколкото при атентата. Днес, седем години по-късно, мнозина в Щатите наричат антитерористичните войни грешка и национален позор, настояват военнослужещите да бъдат върнати в родината им.

След 11 септември 2001 г. жителите на Израел разчитаха, че хората в САЩ вече ще ги разбират по-добре. Американците наистина разбраха какво означава постоянно да живееш, заплашван от атентати. По-късно американските лидери схванаха още една истина - невъзможно е тероризмът да бъде победен с една внезапна атака, с един удар на меча, носещ възмездие. Дори съсипан и на прах обърнат, той възкръсва от прахта. Войната срещу терора е дълга, изтощителна война, която изглежда понякога безкрайна и безсмислена.

Америка бе заварена неподготвена за такава война - фактор, който се налага да вземат предвид днешните кандидати за поста президент на САЩ, на първо място Джон Маккейн. "Ястребът" Маккейн пръв заяви още през 2001 г., че следващата цел на кръстоносния поход срещу терора след Афганистан ще е Багдад. Навремето той остро критикуваше Белия дом заради неправилни действия в Ирак и настояваше там да бъдат изпратени попълнения, за да се организира операция "Натиск". Терминът "натиск" е сред лозунгите в предизборната кампания на Маккейн. В борбата за гласовете на електората обаче той е принуден да изтъква, че е различен от Джордж Буш, за да преодолее влиянието на отрицателния имидж на своя предшественик. Затова Маккейн старателно разяснява своята позиция и обещава усърдно да търси разбиране и подкрепа за намеренията си от световната общност. Малко са обаче шансовете светът и народът на САЩ да проявят разбиране и да подкрепят стратегията на "натиска", която предвижда войната в Ирак и в Афганистан да продължи, набелязва и нов плацдарм на борбата срещу тероризма - Пакистан.

Дори да спечели, Маккейн ще трябва да се съобразява с идеята за "нов световен ред", активно отстоявана от неговия съперник Барак Обама. Този ред означава един многополюсен свят, в който държавите бранят на първо място собствените си геополитически и национални интереси, а на идеали като свободата, човешките права и демокрацията са противопоставени ценности, не по-маловажни за хората - стабилността, благосъстоянието, сигурността. Тъкмо тези ценности са опора за днешните автокрации, които набират все повече сили в света - Русия, Китай, арабските петролни държави.

Войната срещу ислямския тероризъм, която не може да се води "с бели ръкавици" (още едно закъсняло откритие на САЩ), подронва правотата на американските идеолози и в спора с тези автокрации, и в очите на техните сънародници. Трудно е да говориш за човешки права от името на една държава, обвинявана в изтезания и убийства на мирни жители. За Америка би било къде по-лесно да защитава влиянието си в различни региони, ако я нямаше "ахилесовата й пета" - Ирак и Афганистан.

Въпреки всичко, САЩ не се отказват засега от своята доктрина. Новата национална стратегия, с чието изложение наскоро се сдобиха американски журналисти, предвижда борбата срещу тероризма да продължи и въвежда нов термин - "дълга война" (формулиран от бившия шеф на Пентагона Доналд Ръмсфелд). Експертите обаче посочиха вече един важен момент (интуитивно усетен и от обикновените американци) - Щатите не могат да водят едновременно повече от две малки войни, особено пък "дълги".

И докато ситуацията в Ирак донейде се стабилизира, което позволява постепенно изтегляне на войските, вместо нея пред американската армия се очертава нова цел - Пакистан. След оставката на Мушараф, смятан за съюзник на американците, възможността Пакистан да бъде използван като база за борба срещу афганистанските талибани става далеч по-проблематична. Талибаните и Ал Каида се радват на много по-големи симпатии сред пакистанците от американските военни. Нищо чудно, че Бин Ладен е готов да премести там седалището на своята организация и според слухове вече се укрива на пакистанска територия. Освен това Белият дом има опасения във връзка с ядрения потенциал на Исламабад, който за разлика от иранския атом вече не е само проект, а нещо реално. Затова мнозина експерти сериозно разглеждат възможността за военна операция на САЩ в Пакистан.

Както личи, от една страна Америка е принудена да се съобразява с факта, че силовите решения по принцип са непопулярни, а от друга - заплашва я нова "дълга малка война". Съответно интересите на САЩ в зоната на палестинско-израелското противопоставяне минават на заден план. Независимо кой ще управлява, Вашингтон ще се стреми да приключи този конфликт по мирен път - с този същия мир, скроен на бърза ръка и неизгоден за израелците, за който вдъхновено говори Джордж Буш. Колкото до иранската заплаха, отдавна вече е ясно, че няма да й дойде редът - американците нямат възможност да се заловят и с нея. Те са готови да се ограничат с икономически санкции, а най-вероятно ще се откажат и от тях, като отстъпят пред натиска на Русия и Китай. Израел също е схванал това и знае, че ще се наложи да остане сам в битката с Иран.

Дори след кървавия атентат от 11 септември американците не си представяха колко силен и коварен е врагът, срещу когото смятаха да се борят, не познаваха умението му да сменя своя облик, да нанася удари в гръб. През изтеклите седем години те се убедиха, че мисията за тотално и окончателно унищожаване на тероризма надали е изпълнима, че нито една страна, включително САЩ, не е готова да жертва за нея живота на свои синове. Колкото и да са благородни намеренията на всички, всеки се бори срещу тероризма сам. Кратката илюзия на Израел, че Западът ще го подкрепи в тази борба не само на думи, но и с дела, изглежда е погребана окончателно.

След като монтират на мястото на разрушените "близнаци" един внушителен обелиск, американците най-вероятно ще сметнат, че са изпълнили дълга си. Идеята за тотална война срещу терора надали ще има дълъг живот. Освен ако в света не се разгърнат нови драматични събития, които да променят представите на милиони хора за добро и зло.

Според законите на диалектиката този преврат в съзнанието може да дойде и от само себе си. Американските "ястреби", нежелаещи да се примирят с факта, че съществуват терористи, разполагат с нужното време, за да изчакат този момент. Израел обаче не може да чака - ислямският терор е твърде актуална опасност за него. Затова еврейската държава ще трябва да брани своята сигурност в атмосфера на всеобщо порицание и без надежда за помощ отникъде. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар