Съединените американски щати подцениха трудностите на войната в Ирак, а авторитетът на страната пострада от ужасните длъжностни престъпления, извършени от определени американски военнослужещи.
Това заявява пред "Дарик" посланикът на САЩ у нас Негово превъзходителство Джон Байърли. Международната терористична организация "Ал Каида" не беше обезсилена след убийството на нейния лидер Абу Мусат ал Заркауи, но не бива да забравяме, че битката продължава и че силата на историята е на наша страна, а не на страната на терористите, допълва американският посланик.
За войната в Ирак, мрачната слава на затвора "Гуантанамо", иранската ядрена криза и руското енергийно господство в деня на националния празник на Съединените американски щати с посланик Джон Байърли разговаря Жени Марчева.
Г-н посланик, да поговорим за Ирак. Вярвате ли на тези проучвания на общественото мнение, които твърдят, че заради войната в Ирак Америка загуби своя имидж на световен лидер.
Ами вярно е, че войната в Ирак е непопулярна в много части от света и дори сред много американци. Бих казал, че една от причините е лошият имидж, който се създаде след тези ужасни длъжностни престъпления, извършени от отделни американски военнослужещи. Сигурно, без съмнение репутацията и авторитетът на САЩ пострадаха от това. Ние правим грешки понякога, както казват. Бих казал, че подценихме колко трудна ще се окаже тази война. Но не може да се прави външна политика въз основа на социологически проучвания. И аз мисля, че дори критиците на войната в Ирак са съгласни, че провалът там не е решение. Ние трябва да успеем с установяването на едно стабилно, демократично правителство в Ирак.
Ние не можем, нямаме право да позволим Ирак да затъне в анархия или гражданска война. Не можем да позволим на нацията да се саморазруши. Народът на Ирак не иска хаос, не иска терор. Той иска мир и стабилност, те са нормални хора. И ние сме отговорни да им помогнем да ги постигнат.
Много хора по света си задават този въпрос - кога американските войски ще се изтеглят от Ирак?
Невъзможно е да се каже точно кога иракското правителство ще бъде в състояние да поеме пълната отговорност за сигурността в Ирак. Това зависи от конкретната ситуация. Но трябва да кажа, че ние не искаме да оставаме там по-дълго от необходимото. И когато иракското правителство е готово да поеме отговорността, и когато ни помоли да напуснем страната, тогава американските войници ще се завърнат у дома си.
Преди няколко седмици американските войски убиха лидера на терористичната организация "Ал Каида" Заркауи, в същото време обаче неговият наследник моментално заяви, че денят на отмъщението приближава. Не се ли опасявате, г-н посланик, че с елиминирането на лидера на "Ал Каида" ще последва широко по мащабите си противодействие, ще има много кървави атентати, в които ще загинат стотици невинни хора.
Не, не вярвам в това. Ръцете на Заркауи бяха опръскани с много невинна кръв и неговата смърт е победа за тези, които искат мир и човечност в Ирак. Но за голямо съжаление има хора, чиято омраза и бруталност са също толкова ужасяващи, както и тези на Заркауи, така че за съжаление битката срещу тези хора трябва да се продължи.
Смятате ли, че "Ал Каида" беше обезсилена, като беше елиминиран нейният лидер Заркауи?
Не, обезсилена - не, защото сигурно все още има достатъчно хора, които са готови да предприемат тези брутални мерки. Но все пак не трябва да се забравя, че тези хора не са мнозинство. Аз съм убеден, че силите на историята са на нашата страна и не на страната на терористите.
Все по-многобройни стават призивите на европейските лидери да бъде закрит затворът "Гуантанамо" в Куба, защото особено през последните месеци "Гуантанамо" се превърна по някакъв начин в символ на нарушаването на човешките права. Ще откликне ли Америка на този призив на европейските лидери?
Наистина ние се вслушахме в тревогите на европейските правителства, в нашите европейски партньори. Правителството на САЩ също иска "Гуантанамо" да бъде затворен възможно най-скоро. Но факт е, че за съжаление нямаме друго място, където да държим някои от най-опасните, най-злите терористи от света. Но мога да ви уверя, че сега във Вашингтон много хора работят по този въпрос, и аз мисля, че ще станете свидетели на решение на въпроса "Гуантанамо" в скоро време.
Мнозина се шегуват, доколкото това е уместно, че по време на световно по футбол войните спират и някак иранският ядрен проблем беше изместен. Но така или иначе каква е вашата прогноза - как иранската ядрена криза може да бъде решена? Вярвате ли по-скоро, че тя може да бъде решена единствено и само с пътя на дипломацията и на преговорите?
Ние много ясно говорихме, че има много място и много време за дипломация по този въпрос. И наистина Америка вече е направила един голям компромис - за първи път за 25 години, ние изобщо нямахме диалог с Иран, за този период, но заявихме много ясно наскоро, че сме готови да открием с Иран диалог, ако Иран ще се откаже от своите ядрени амбиции. Досега чакаме отговор от Иран, но аз си мисля, че самият факт, че сме готови да открием диалог пряко с Иран, показва, че нашите намерения са да търсим и да намерим дипломатическо решение на този голям проблем.
В началото на годината, г-н посланик, Русия буквално наказа Украйна заради нейната проамериканска политика, като прекрати доставките на газ. Това, разбира се, предизвика и газова криза, и много тревога в Европейския съюз. Смятате ли, че газовата криза от началото на годината рано или късно ще се повтори?
И в САЩ, и в Европейския съюз бяхме много изненадани и разтревожени от това внезапно увеличение на цените на газта в Украйна, защото изглеждаше ни, че е предизвикано, колкото от икономически, толкова от политически причините. Ние не възразяваме да се налагат пазарни цени на енергията, но смятаме,че това трябва дастава по един прозрачен и честен начин.
И нашата дългосрочна цел е доставките на енергия за Европа да са надеждни и предсказуеми и на справедлива пазарна цена. Аз мисля, че и в Русия много добре разбират това сега, особено след дискусията между Москва и Европейския съюз наскоро.
Как мислите, че Европа ще може да се откъсне от своята много силна в момента енергийна зависимост от Русия?
Сигурно Русия има огромни запаси от природен газ. В продължение на много години е била доставчик на енергия за Европа и това няма да се промени. От друга страна, и САЩ, и Европа търсят начин да разнообразят нашите източници на енергия, например от Каспийско море или от други части на света, да използват втечнен газ, да развиват нови технологии и да подобряват енергийната си ефективност.
Колкото повече източници имаме, толкова по-добре. Ще ви дам един конкретен пример, защото нашата позиция не е антирасистка. Ние имаме нужда от диверсификации в нашите източници, в Америка, и това означава, че искаме да купим повече природен газ от Русия и по-малко от Близкия изток. За вас, в България, вие сте може би сте твърде, прекалено зависими от Русия сега. Това означава, че вашите алтернативни източници трябва да идват от друго място. Но за нас по-голяма независимост в енергийната сфера означава, парадоксално но повече зависимост от Русия. Това не е лошо.
Като говорим на тази тема, кажете откровено имат ли американските компании интерес да инвестират в изграждането на новата атомна централа "Белене" у нас?
Имат, имат. Има заинтересовани американски фирми. Всъщност софийският офис на американската инженерна компания "Парсънс" в момента работи с вашето правителство като консултант по разработване на проекта "Белене". Американската компания "Уестингхаус" също има интерес да достави в "Белене" същото супермодерно американско оборудване и контролни системи, които сега имате в "Козлодуй" - пет и шест. Американската "Ексимбанк" и други американски банки са готови да помогнат с финансирането на "Белене" така, както успешно направиха това за модернизирането на пети и шести реактори в "Козлодуй".
Дали има политически елемент или политически момент в оттеглянето на американската енергийна компания "Ентерджи" от проекта "Марица-изток 3"?
Не, оттеглянето на "Ентерджи" от "Марица-изток 3" няма нищо общо нито с политиката, нито даже и с България. Това беше едно корпоративно решение за изтегляне изобщо от международни проекти и това беше взето от централата на компанията и доведе до продажбата на проекта на "Марица-изток 3" на италианската компания "Енел", но няма в това нищо общо с политика.
Ваше превъзходителство, бихте ли казали кои са идеалите и кои са ценностите, които сега обединяват американците?
Както подсказва въпросът ви, Америка не е само едно географско място на картата, а това е съвкупност от идеали, от идеи, които се споделят от, надявам се, почти всички американци, и аз мисля, че почти всички американци вярват в три-четири основни неща. Първо, вярваме, че правата на индивида са по-важни от властта на държавата. Също вярваме, че всеки трябва да има възможност да определя сам своето бъдеще. Трето, вярваме, че всеки трябва да може сам да избира своята религия и да изразява своите убеждения, дори ако тези убеждения не са много популярни и дори управляващите да не са съгласни с тях.
И може би четвърто, че правителството трябва да третира всички граждани еднакво честно независимо от тяхната раса, тяхната националност, доходи, религия, пол и т.н. Аз бих добавил още нещо - че ние, американците, сме оптимисти по характер и вярваме, че всеки проблем има решение, и че ако работим достатъчно упорито, ще можем да намерим това решение в крайна сметка.
Г-н посланик, смятате ли, че както българите, смея да твърдя, така и американците все по-малко и по-малко се интересуват от политиката, от политическия живот и наистина предпочитат да живеят своя живот в тесния семеен кръг, в кръга на приятелите?
Да, маже би има нещо общо тук между американците и българите. Много американци също са скептични по отношение на политиката и може би не се доверяват достатъчно много на политиците. Те се фокусират главно върху своите семейства, работа, приятели и т.н. Но все пак аз мисля, че хората се интересуват много от политика, когато тя засяга техния собствен живот или когато тя засяга сигурността им или икономическото им добруване. И въпреки че американците като цяло имат това слабо доверие в политиците изобщо, те определено имат доверие в законите, в съда, в съдебната ни система. Тук аз виждам доста голяма разлика между американците и българите.
Кажете как изглежда американската мечта сега, на 4 юли 2006 година?
Американската мечта, как изглежда сега? Америка все пак е страна на възможностите, не само за американците, но и за хората от целия свят. Опашките, които виждаме всеки ден пред нашето посолство за американска виза, показват, че американската мечта, идеалите на Америка важат.
