Русия държи тест за свръхдържава
Русия държи тест за свръхдържава / netinfo

За Русия е далеч по-важно да спечели близкоизточните игри, отколкото правото да бъде домакин на олимпийски игри.

Посещението на палестинския президент Махмуд Абас в Москва бележи нова глава в уреждането на "вечния" палестинско-израелски проблем. Възползвал се от практически пълната международна изолация на своите противници от Хамас, Махмуд Абас успя след дълго прекъсване да възобнови диалога с Израел чрез доста плодотворна среща с премиера Ехуд Олмерт. А президентът на САЩ Джордж Буш предложи международна конференция за израелско-палестинския конфликт, която окончателно да утвърди статута на Фатах като единствен легитимен представител на палестинската автономна власт на световната арена.

Това е втората визита на Махмуд Абас в Москва като глава на палестинската власт. Две посещения в Русия направиха и високопоставени представители на Хамас. Единствената принципна разлика досега е, че Абас неизменно бе приеман от Владимир Путин, който не се престраши да приеме посетителите от Хамас.

В днешния геополитически контекст Русия получава историческия шанс за пръв път след разпадането на Съветския съюз да изиграе реална роля в решаването на истински глобален международен проблем. И то да се ръководи от идеалите на мира и стабилността, а не от търговски интереси, както например стоят нещата с руската позиция по ядрения проблем на Иран.

За Русия това е също и уникална възможност да бъде пълноценен и равноправен партньор, а не конкурент на САЩ в решаването на международна криза. Козовете на Русия, които й осигуряват възможността за тази специална мисия, са продължаващите връзки с Хамас.

Ако Русия не торпилира международната конференция за близкоизточния конфликт само защото е по идея на Джордж Буш, ако успее да убеди Хамас, че конфликтът няма военно решение, че отговорна политика от страна на палестинците по принцип не може да има за цел унищожаването на Израел, ако признае за терористична днешната политика на Хамас - това ще е може би най-големият принос на Москва в световната политика от 20 години насам.

Руските власти често и упорито критикуват САЩ заради опити еднолично да решават глобални международни проблеми, да натрапват на света собствената си воля. Постоянно изтъкват, че "коленичила, Русия вече се изправя на крака" и играе в света "важна геополитическа роля". В случая с близкоизточния конфликт Русия има уникалния шанс да реализира геополитическите си амбиции и да покаже какво е реалното й влияние върху хода на световната история, какви са реалните й възможности да поема ролята на миротворец.

Този "тест за свръхдържава" е далеч по-показателен от еуфорията, обхванала руския политически елит след победата на Сочи в борбата за домакинството на зимната Олимпиада-2014. Общо взето, всички руски политици и длъжностни лица, коментирали тази победа, в един глас твърдяха, че "международната общност е признала заслугите на Русия" и свързваха станалото с нарасналия авторитет на страната в световната политика.

Всъщност става дума за три гласа преднина пред мъничко провинциално градче в Южна Корея, която не претендира за ролята на велика държава. И борбата се водеше за наистина големи спортни състезания - но само толкова. Ако това е показател за могъществото на Русия, можем смело да забравим за всякакви геополитически щения.

Приятно нещо е да получим Олимпиадата, но това съвсем не е доказателство за някаква специална роля на страната ни в света. Много по-важно е конструктивно да участваме в решаването на истински острия близкоизточен проблем, където липсата на решение десетилетия наред взема човешки жертви и трови живота на цял голям регион.

Не е сигурно, че конструктивната позиция на Русия сама по себе си ще помогне да бъде решен този наистина крайно сложен конфликт. Сигурно е обаче, че с подобна позиция Русия ще се представи като важен елемент от новата система за международна сигурност, която все още се изгражда.

Лесно е да критикуваш други страни заради имперски амбиции и опити еднолично да решават глобални конфликти. Много по-трудно е отговорно и резултатно да участваш в тяхното решаване.

Един от постоянните идеологически инструменти на националната пропаганда е нежеланието на Запада да признава значението на Русия, изтласкването й встрани от глобалните процеси. В случая с близкоизточното уреждане никой не "избутва" федерацията от магистралната линия на този безспорно исторически процес, напротив - канят я да вземе активно участие в него. Тъкмо способността на Русия да поеме това предизвикателство на историята и достойно да отговори на него ще определи координатите й на геополитическата карта на света от първата третина на 21-и век.

Коментар