Амбициозният проект за реформиране на ООН, предложен от генералния секретар Кофи Анан, позволи постигането на известен напредък, но година след лансирането му на срещата на върха през 2005 г. остава недовършен.
Несъмнено ООН успя да се отърве от Комисията за правата на човека, която се бе дискредитирала с превръщането си в свърталище на явните нарушители на тази права. Тя беше заместена от Съвета за правата на човека, чиито критерии за достъп и начин на функциониране са по-строги като изисквания, но ефективността му може да бъде преценена след голям отрязък от време.
ООН се сдоби и с Комисия по мироопазването, за да подпомага излизащите от конфликт държави и да бъде избегнато повторното им връщане към насилието. За нейни първи бенефициенти бяха посочени Сиера Леоне и Бурунди.
Миналия петък Общото събрание прие стратегия за борба срещу тероризма, основана върху спазването на правата на човека и правовата държава. Но заради разногласията между страните текстът не съдържа универсална дефиниция на тероризма, което забавя одобряването на Глобалната конвенция срещу тероризма - една от целите на срещата на върха през 2005 г.
Положителният резултат от тази среща на най-високо равнище беше изразената за първи път от държавите воля да действат чрез Съвета за сигурност, включително и със сила, при провал на средствата на дипломацията, ако дадена страна е "видимо неспособна" да защити своето население от геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството или етническо прочистване.
Но сегашната ситуация в Дарфур например, показва, че разминаването между добрите намерения и реалността е често явление.
Някои реформи бяха осъществени от страна на администрацията – свързани с по-голяма прозрачност при набирането на кадри, по-строгото спазване на етичните правила, за да бъдат избегнати нови скандали като този с програмата за Ирак "Петрол срещу храна".
Но Анан беше обещал повече, по-конкретно - подсилване на Секретариата на институцията и бързо преразглеждане на всички постове в ООН, с цел рационализиране на дейността й и връщането към старите практики, свързани с бюджета, по-доброто използване на човешки ресурси, както и на контрол върху стила на управление.
За подобряване на дейността й се настояваше, включително от Съединените щати, които дават 22% от бюджета на ООН. Впрочем тези клапи на реформата бяха блокирани, заради разногласията между богатите и развиващите се страни, тъй като последните се страхуват от азводняване на прерогативите на Общото събрание на ООН.
Другият основен недоразрешен проблем е разоръжаването и съживяването на Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Що се отнася до разширяването на Съвета за сигурност, днес този въпрос изглежда погребан. Въпреки съществуващия консенсус, че в сегашния си състав, който почти не е променян от създаването на ООН през 1945 г., когато организацията обединява 50 държави, Съветът за сигурност вече не отразява световната действителност, тъй като в ООН вече членуват 192 държави.
Съветът има 15 члена, 5 от които постоянни и с право на вето: Китай, САЩ, Франция, Великобритания и Русия. Много страни призовават за разширяването му, за да влязат в него държави със силни икономики и значителни донори като Япония и Германия, както и изразители на интересите на Третия свят.
Обединените усилия на т. нар. Г-4 (Германия, Бразилия, Индия, Япония) всяка да получи постоянно място в Съвета, се провалиха миналата година преди всичко заради противопоставянето на Китай - най-силния азиатски съперник на Япония, който упреква Токио, че не се е издължил в достатъчна степен за нанесените от него щети преди и по време на Втората световна война.
"Големият взрив" - цялостното преустройство на Обединените нации, се отлага, но свалянето на старата мазилка е на път", обобщава Жан-Марк дьо ла Саблиер - посланик на Франция, който е убеден, че "един ден" реформата на Съвета за сигурност все пак ще се състои./БТА/
