Размерът има значение
Размерът има значение / netinfo

Винаги съм твърдял, че за да направи България просперираща страна, което и да е управление трябва да направи две неща - да построи магистрали и да изгради качествена образователната система...

Неотдавна Съветът на ректорите на българските университети се оплака, че Министерство на образованието ги глобило, защото системно приемали повече студенти отколкото квотата им позволява.

Странно, но този път Министерството на образованието май наистина има право! Най-вероятно това е чиста случайност – не бих могъл да си представя някакви разумни решения от тази институция след всички „добрини”, които съм видял от нея.

Но решението да се глобят университетите за прекомерен прием всъщност засяга един жизненоважен въпрос за качеството на образованието, а именно – размерът на класовете.

Учил съм в един от най-добрите университети в България и в един от най-добрите в САЩ, и не мога да не отбележа една явна разлика: докато реномираните образователни институции в Америка целенасочено поддържат малък броя на студентите в курсовете, българските правят всичко възможно, за да приемат няколко пъти повече студенти отколкото могат да поберат аудиториите им.

Ползите от малките по размер курсове са повече от ясни – получаваш много по-голямо внимание от страна на преподавателя и по-добри възможните да повдигнеш въпросите, които те вълнуват. Наистина, умерено малките класове са цяло щастие за търсещите качествено образование.

В моя американски университет имах два или три курса с около 100 студенти в тях, но това бяха изключения. Повечето от курсовете имаха 10-12 студенти, а в някои – дори четирима или петима. Едва ли е нужно да се изтъква, че подобно положение те стимулира да се подготвиш много по-добре и ти дава по-добра възможност да получиш оценка на работата си.

За сравнение – в българския университет, където учих в продължение на една година, останах особено изненадан – въпреки че обявеният прием в моята специалност беше 50 студенти, на първия учебен ден се появиха над 100.

В резултат нямаше място за всички ни в аудиториите, така че някои трябваше да стоят прави отзад, а двама-трима слушаха лекциите от коридора. Тази ситуация очевидно не допринасяше никак за високото качество на образованието.

В последните години не само 45-те (!?) български университета, но и много от т. нар. елитни гимназии увеличиха неимоверно бройките на приема си, дотолкова, че дори не могат да намерят достатъчно кандидати, за да запълнят всички места, обявени от тях, въпреки липсата на адекватни ресурси за качествено образование.

Подобни действия обикновено се одобрят с удоволствие от МОН като министърът неотдавна заяви, че българските университети имали капацитет да приемат и обучат с 6000 повече студенти на година!...

Същност настоящата ситуация, в която буквално всеки кандидатстващ бива приет дори и в най-добрите университети и гимназии, срива напълно всякакви останки от качествено образование в България.

Тя девалвира жестоко съответната диплома, унищожава всякакъв вид конкуренция, която би трябвало да стимулира учениците и студентите да постигат по-високи резултати, и ги принуждава да се блъскат, за да използват крайно ограничените учебни ресурси.

Няма да забравя как в университета ми в България целият курс от над 100 студенти трябваше да чете едни и същи книги, от които библиотеката имаше само по едно копие... Кой превари до библиотеката, той завари...

Защо е този идиотизъм? Защо трябва да се приемат повече студенти отколкото могат да бъдат обучени качествено? Каква ползата от това? И каква е причината?

Най-доброто обяснение, което ми идва на ум, е липсата на компетентност в образователното ни ръководство в съчетание с бюрократическа неадекватност. Убеден, че хората, които решават за по-голям прием на студенти, едва ли осъзнават последиците. Българският образователен мениджмънт изглежда е на ниво от осемдесетте години – 20-30 години изостанал от световните развития.

Например, в България съществува идиотското изискване, че трябва да има поне 18 ученици, за да се формира един клас. Това бюрократическа глупост е довела до затварянето на много училища в страната поради демографската криза. Резултатът е, че директори и учителите са готови да приемат абсолютно всеки, за да спасят учебното си заведение от загуба на нужния брой ученици, и съответно да запазят работните си места.

Какво трябва да се направи? Просто е – да се отмени изискването за минималния брой ученици в клас и да се въведат разумни ограничения при приема в университетите и елитните гимназии. Това е единственият начин да се попречи на тези, които не са за дадена образователна институция, да сринат качеството на образованието в нея. Това е една от предпоставките България да има истински образовани кадри, което пък води до силна икономика.

След първите седмици, повечето от стоте ми състуденти в българския ми университет просто спряха да идват на лекции. Останахме 30-40, които наистина искахме да учим. Това е един вид естествен отбор, но дори и тогава учебните ресурси не бяха достатъчни за нас. Освен това големият хаос наставаше отново всеки път, когато имаше контролни и изпити и всички се сещаха да се появят.

Много неща за подобряване на образованието изискват много пари. Но ограничаването на размера на класовете до разумни нива изисква просто малко мозък...

www.novinite.com