Страните от Европейския съюз са разделени за това дали да наложат ограничения на достъпа на работници от България и Румъния до своите пазари на труда, когато двете страни се присъединят към Съюза в понеделник, пише в днешния си брой британският вестник „Файненшъл таймс”.
Водещите "стари" нации, включително Великобритания, Германия, Испания и Франция ще ограничат броя на работниците, които приемат, докато повечето "нови" членки като Полша и Чешката република ще позволят неограничен достъп. Ограниченията от страна на Запада, наложени чрез разрешения за работа или квоти, ще забранят на гражданите на бившите комунистически държави България и Румъния да се възползват напълно от фундаменталното право на ЕС на свобода на движението.
Представители на ЕС се опитаха да смекчат ефекта от тези решения, като казаха, че след като почти всички страни като Словакия и Словения предлагат неограничен достъп, българи и румънци няма да има нужда да пътуват далеч, за да се възползват от новите си права. Но повечето от тези, които се очаква да напуснат, ще се насочат към "старите" държави членки, където заплатите са по-високи и десет от които вече съобщиха, че ще затворят трудовия си пазар поне за две години.
Решението на повечето "стари" европейци беше взето в резултат на загрижеността в тези страни от ефекта, който могат да имат новите работници върху безработицата, обществените услуги и заплащането на хората на нископлатени длъжности в съответните страни.
Ограниченията обаче не могат да направят много, за да спрат хората да се преместват на Запад. Всеки гражданин на ЕС, който има валиден паспорт, може да живее в друга държава от Съюза в срок до три месеца без регистрация.
Катрин Дрю от Института за проучване на обществената политика казва: "Ако наложите ограничения върху правото на работа на група хора, които така или иначе имат право да дойдат във всяка страна от ЕС, само ще създадете възможности тези хора да се превърнат в нелегална работна сила."
Зад ограниченията е дебатът за миграцията на Запад, предизвикана от голямото разширяване на ЕС през 2004 година, когато влязоха осем бивши комунистически страни, където заплащането беше ниско.
Великобритания, Ирландия и Швеция бяха единствените "стари" страни членки, които не наложиха ограничения на тези държави, сред които бяха Полша и Унгария. Тогава британските власти прогнозираха, че ще дойдат 13 хил. души от осемте нови страни членки. Но след май 2004 във Великобритания се регистрираха повече от 500 хил. нови европейци – повечето поляци, които запълниха свободни работни места главно в сферата на услугите и строителството.
Сега Великобритания налага ограничения на работници от България и Румъния, като прави завой в политиката си на отворени врати. Ирландия също налага ограничения, въпреки че Швеция не го прави. Водещи британски бизнес групи подкрепят промяната. Те твърдят, че въпреки че британската икономика е спечелила от наплива на източноевропейци, тя може да не е в състояние да абсорбира нова вълна.
Икономистите смятат, че размерът на имиграцията от Румъния и България в останалата част на ЕС ще зависи от това, колко бързо тези две страни успеят да преодолеят пропастта в доходите, която ги дели от Западна Европа.
Средните доходи като потребителна сила в Румъния и България са едва 28% от нивото на Западна Европа в сравнение с 45% на страните от Централна Европа. Така че периодът, през който българи и румънци ще искат да емигрират, може да се окаже много по-дълъг от този за поляците.
Румъния не очаква масово бягство на своето 20-милионно население: около 2 млн. души вече работят в чужбина, някои нелегално, главно в Испания, Италия и Германия. Румънският Брутен вътрешен продукт расте бързо, като през тази година ще достигне 7%, а безработицата пада.
Михай Разван-Унгуряну, румънски външен министър, казва: "Зная, че много румънци смятат, че емиграцията е изтичане на мозъци, но аз не мисля така. Румънците, които живеят в чужбина, запазват своята идентичност. Те работят и създават добро име на Румъния."
Българският министър на труда Емилия Масларова казва, че отливът ще бъде малък и няма "да представлява заплаха за никоя държава членка". Масларова смята, че заминаващите ще са умерено количество, защото България вече е изживяла голяма емигрантска вълна през 1998-2000 година и 800 хил. нейни граждани вече живеят в чужбина. Тя цитира проучване от август на социологическата група Gallup International, което показва, че само 46 хил. души в работна възраст смятат сериозно да заминат на работа в чужбина. Българският икономически ръст е силен - 6% през 2006 и заетостта расте. През миналата година тя се покачи с 3.3% до 59.1%, а безработицата спада.
Брюксел казва, че някои страни членки трябва тепърва да решат дали да отворят трудовите си пазари за България и Румъния. Финландия се присъедини към Швеция като "стар" член, който наруши тенденцията и отвори пазара си напълно, докато Унгария, която граничи с Румъния, е единствената бивша комунистическа страна, която наложи ограничения.
