Ако целта на КНДР е да привлече вниманието на международнота общност, то няма по-добро средство за постигането й от това да взривиш ядрено устройство, за да накараш противниците си да се стреснат и да те забележат. Но експерти казват, че Северна Корея има да извърви дълъг път, преди наистина да е готова да създаде ядрено оръжие.
Макар че КНДР умело извлича политически дивиденти от показни военни демонстрации на сила, опитите на Пхенян да изтъкне способностите си доста често припомнят неговите слабости - и евентуалното изпробване на ядрено оръжие вероятно ще продължи тази тенденция.
Опасенията, че може да предстои подобен опит, се засилиха миналия месец, когато Северна Корея отбеляза важна годишнина с изстрелването на ракета с голям обсег. Предишните два опита бяха извършени именно след такива изстрелвания. А и сателитните снимки говорят за увеличена активност на ядрения полигон "Пангири".
Оттогава не се съобщава за някакъв съществен напредък, което може да означава, че раздвижването е било уловка или устройството просто все още не е готово. Това също така може да означава, че новият режим, оглавяван от Ким Чен-ун, който пое властта след смъртта на баща си през декември, размисля дали да рискува международни санкции, ако продължи по същия път.
Рано или късно обаче е твърде вероятно да има ядрен опит.
"Севернокорейците несъмнено оценяват показния ефект от ядрените и ракетни изпитания, дори и опитът да е само отчасти успешен", каза Джефри Люис от Центъра за неразпространение на ядрените оръжия към института за международни изследвания "Монтерей". "Северна Корея извлича доста големи ползи от нашия страх, че тези оръжия може и да проработят някой ден".
Но той отбеляза, че Пхенян се е провалил напълно при опита си да изстреля миналия месец оръжие от типа на междуконтинентална балистична ракета, после е увенчал
разточителен военен парад с показването на половин дузина заплашително изглеждащи нови ракети, за които наблюдателите сега смятат, че са били нискокачествени макети на модел, който никога не би полетял.
"Опитват се да тичат, преди да са се научили да ходят, и накрая предсказуемо ще се спънат", каза Люис.
Евентуален ядрен опит може да има две практически цели.
Северна Корея може би разработва устройства, използващи обогатен уран вместо по-трудния за набавяне плутоний, на който разчиташе в миналото. Ако е така, Пхенян трябва да извърши поне едно изпитание и да види дали устройството действа. Но при всички случаи Северът ще трябва да намали размерите на бойните глави, за да ги монтира на ракета - затова ще трябва да провери и дали има потенциала да направи това.
"Разликата между ядрено взривно "устройство" и оръжие може да е огромна", отбеляза Айвън Йолрих, консултант по ядрените оръжия и бивш шеф на звеното за стратегическите оръжия към Федерацията на американските учени. "Нямаме представа колко големи са севернокорейските бомби или пък дали изобщо разполагат с нещо, което може да се нарече "бомба", добави той.
Севернокорейските устройства вероятно са на равнището на първата американска атомна бомба с плутоний - "Дебелака", пусната над Нагасаки през 1945 година. Тя е била дълга три метра и е тежала 4,5 тона.
Такава бомба може да се качи на кораб или самолет, но без значително "смаляване", за което са необходими сложни технологични подобрения, тя би била безполезна като полезен товар на ракета.
"Оръжието трябва да е леко и компактно, повече или по-малко самостоятелен пакет", каза Йолрих. "За да го поставиш на ракета, ще трябва да тежи под 200 кг и да е по-малко от кубичен метър или два".
Въпреки че оценките варират, външни експерти казват, че Северът разполага с достатъчно плутоний за около четири до шест "обикновени" бомби и дори с повече, ако може да използва уран. Но засега опитите на Северна Корея да покаже, че е овладяла технологията - с оглед на извършените изпитания през 2006 и 2009 г. - не бяха съвсем успешни.
Първото беше с по-малко от 1 килотон тротилов еквивалент, а второто - едва с 4. И двете стойности са доста ниски по ядрените стандарти, въпреки че някои експерти смятат, че при втория опит Северна Корея може да е изпробвала най-малкото устройство, което е в състояние да постави на ракета.
Без значение дали са успех или провал, изпитанията предоставят на севернокорейските учени възможност да научат ценни уроци. Именно затова международната общност налагаше сурови санкции след всеки от предишните подземни взривове. Но материализирането на тези уроци в реално осъществимо оръжие не е никак лесна задача.
"Да извършваш изпитания на устройство под земята е относително лесно, тъй като можеш да започнеш изпитанието, веднага щом всичко е наред и е потвърдено, че е готово", каза Майкъл Илиман от Международния институт за стратегически изследвания. "Едно военно или стратегическо ядрено оръжие трябва да може да се взривява по всяко време без особени предупреждения".
След това идва и другият проблем - как то да достигне до целта.
Южна Корея и Япония - и повече от 70 000 американски войници, намиращи се в тези страни - вече са в обсега на ракетата на Севера "Нодон" /балистична ракета със среден обсег - бел. прев./, чието изпитание беше извършено през 1993 г. и която може да измине до 1300 км с полезен товар от 1200 кг. Ако бъдат оборудвани с ядрени оръжия, тези ракети биха поставили под заплаха живота на милиони.
Но всички пробни изстрелвания на ракети с далечен обсег завършиха с провал. Това означава, че от 1998 година досега резултатът е: четири неуспешни опита срещу нито един
успешен. Това накара някои експерти да се усъмнят дали КНДР, изпитваща недостиг на ресурси и експертен потенциал и притискана от строги международни търговски санкции, някога ще успее да създаде своя собствена междуконтинентална балистична ракета. (БТА)
