Желю Желев, президент на България в периода 1992-1997 година
Редно ли е според вас България да има президент, който е имал псевдоним в службите на Държавна сигурност?
Вижте, това, което аз слушам, което чета по вестниците, ами, няма доказателства за. . . сигурни доказателства за работа в службите според мене.
Има само псевдоним. Аз затова ви питам редно ли е да бъде президент човек с псевдоним?
То зависи кой го е сложил този псевдоним, за какво е сложен и т.н. Вижте, когато ангажират в Държавна сигурност, аз поне доколкото съм информиран, такава е практиката на тези служби, обикновено има молба от желаещия да сътрудничи. Тази молба е написана собственоръчно с неговия подпис, няма пишеща машина, няма компютър. И накрая неговият собствен подпис. Да се правят такива изводи въз основа на това, че някой лепнал такъв прякор или псевдоним, не е сериозно според мен.
Питам ви, защото само вие след тази седмица, в която Гоце беше последван от Виктор, след края на комунизма, от избраните президенти само вие сте си без прякор.
Е, не страдам много от тази работа.
Вие виждахте ли досиета като президент освен това на Петър Берон, което обявихте?
Не, вижте, аз не знам откъде се е създало това мнение или впечатление, че едва ли не държавният глава може да бърка там в архивите на "Държавна сигурност" и прочие. Такова нещо няма. Вътрешният министър може да не се съгласи и да не даде в случай на поискване нечие досие. . . да не го предостави, така че държавният глава не може да разполага с досиетата на хората, които работят в държавния апарат, в администрацията или дори военни. Това става по специален ред.
Е, вие имал ли сте такъв случай - да искате нечие досие?
Единственият случай това бе с досието на Петър Берон, което аз навремето поисках от министъра на вътрешните работи, но тогава аз работех по старата конституция - преки ангажименти в националната сигурност, отбраната на страната и прочие. Много по-пълни правомощия и действително беше ми донесено това интервю и видях, че Петър Берон е сътрудник на Държавна сигурност. . . и т.н.
Папка ви донесоха? Интервю казахте. Грешка.
Да, да, папка, извинявам се. Цяла папка, това беше една дебела чанта, най-малко 3 кг, едва я носеше вътрешния министър тогава.
Кой беше тогава вътрешен?
В момента просто. . .
Толкова. . . това преди на СДС правителството? Не е Соколов.
Преди, преди. Преди. Бяха дошли от координационния съвет. Половината координационен съвет, така, много разтревожени, в края на 1989 г. началото на 1990 г., бяха много разтревожени от това, което се пишеше за Берон, пускаха разни материали във в. "Дума". Други вестници ги препечатваха, лепяха по стъклата на сладкарници, по стените на телевизията, на парламента и беше притеснило много членовете на координационния съвет. И те дойдоха и ме помолиха - дайте да видим има ли такова нещо, защото е. . . не е редно. Шеф на демократичната антикомунистическа опозиция да бъде един човек, който е служил в политическата полиция на предишния тоталитарен режим. И аз тогава помолих вътрешния министър и той донесе целия. . . цялото досие и за да няма никакви съмнения, на масата в президентството, там в моя кабинет, на единия край му дадох всички вестници, които се получават в президентството, а на другия край аз чета досието му, казвам: Г-н министър, аз няма да се отделя в друга зала и прочие да чета, тъй като винаги може да има подозрения, съмнения. Завиждам ви, че вие ще четете по-интересни неща във вестниците, аз трябва да чета досието на Берон.
Как. . .
И действително, около два часа и половина, три часа четох аз. Той чете вестници, събра нещата и ги занесе обратно в архива на Министерството на вътрешните работи.
Как да се сложи край на тази история с разлепянето на досиетата, д-р Желев, според вас?
Ами, трябва да се отворят. Трябва да се отворят. Без условия да се поставят и прочие. Естествено, трябва да има някакъв ред, да не станат допълнителни усложнения, да се използват по някакъв друг начин, защото досиетата на Държавна сигурност са като, тези, които имат досиета, като оная тояга, за която народът казва "откъдето и да я хванеш, ще се оцапаш".
Вие за Гоце кога разбрахте? За тази папка знаехте ли?
Не. Сега научавам, както и вие, предполагам.
А за Виктор чувал ли сте?
Не. Те просто бяха хвърлени в публичното пространство в. . . сега е навечерието на президентските избори и това е началото на компроматната война, която е много кална и много мръсна.
Вие, като заговорихте за кандидат президентската кампания да ви попитам какво мислите за очертаващи се кандидатури, вие лично имате ли симпатия, бихте ли се включил с подкрепа? Има такава практика в други държави.
Не, вижте, в такива случаи аз се въздържам, не съм се включвал. Разбира се, позволявал съм си да давам оценки, но не цялостни оценки за работата на хората, които след мене дойдоха в президентството. Нямам намерение да се включвам.
Добре ли е да го преизберат Първанов според вас?
Моля?
Добре ли е да бъде преизбран Първанов?
Ами, вижте, Първанов поначало стои добре като президент. Сега ние сме идеологически противници, да кажем. Той е представител на левицата, аз съм човек с дясна ориентация. Но това, което е факт не може да се отрече, че той като президент тук стоя много добре и според мене той успя да се наложи като президент на всички българи.
А десницата как я виждате?
В много жалко състояние. Виждате, те не могат още да се разберат какъв кандидат да издигнат, а и тези, които представят, лансират като възможни кандидатури според мен са несериозни.
Е, Петър Стоянов несериозен ли е?
Е, той няма да се кандидатира. Нали. . . .
Абе, не е казал. А Петър Стоянов сериозен ли е, ако. . .
. . . категорично.
Ако се кандидатира сериозен ли е?
Е, сега, хайде, не ме тласкайте към оценки. Въздържам се.
Накрая да ви попитам, сега започваме един дебат за мястото на специалните служби. Според вас къде да са - при президента или при премиера, при правителството?
Категорично - при президента. Много пъти по мое време се опитваха да ги вземат, да ги прехвърлят към изпълнителната власт. По принципни съображения аз съм бил противник, много категоричен, защото, първо, държавният глава е институцията, президентът е институцията, която има най-дълъг мандат - пет години, парламентът - четири години, правителствата - особено в началото на прехода, траеха по година, година и половина. По мое време са минали три парламента и седем правителства. Ами, представете си, че службите бъдат прехвърлени към изпълнителната власт. Ами, то всяко правителство, което идва, ще смени съответно министъра и ще смени. . . той пък ще смени шефовете на тези служби. Те надолу ще сменят заместниците си, ще гледат свои хора да сложат, от тяхната партия. На свой ред те ще направят промени. Така не могат да се поддържат служби. Парламентът, както и правителството, са политически много остро заинтересовани да направят промени в своя полза. . . Тяхното отношение поначало е. . . по принцип не е държавническо. Докато президентът по конституция е длъжен да бъде президент, след като е избран веднъж, президент на всички българи, на всички български граждани и да обединява нацията, да работи за обединението на нацията и за спазването на конституцията.
