Подготовката за президентските избори в Русия през 2008 г. навлезе в нова фаза - инициаторите на т. нар. операция "Наследник" задълбочено преразглеждат първоначалния си проект.
Противопоставянето на няколко групировки в управляващия слой отслаби както двамата официални претенденти за висшия пост в държавата, така и групите, които ги подкрепят. Резките противоречия помежду им вече създават съществен дисбаланс на силите в бездруго нееднородното съсловие на висшите бюрократи, чието влияние винаги е зависело от степента на близост до първото лице в държавата и мащаба на контрола върху административните лостове.
Днешната ситуация се обуславя от две основни причини. Първо, формират се групировки, крайно противоречиви по състав - едните търсят различни начини днешното първо лице да запази властта, другите разчитат да бъде осъществена някаква операция "Наследник". При това и двете групи се обявяват за максимален контрол върху ресурсните отрасли от икономиката и укрепване на позициите на регионално равнище. Те са и доста многобройни и обхващат на практика цялата висша номенклатура.
В президентската администрация ясно личи твърде предпазливо отношение към опитите на двамата официални "кандидат-наследници" да разширят своето влияние и публичност. От една страна, това издава извънредно колебливо равновесие между претендентите, а от друга - наличието на сериозни мотиви двете кандидатури да бъдат отхвърлени в заключителната фаза.
Опитите да получи дивиденти от "грузинското" направление като част от цялостния външнополитически курс завършиха със сериозен провал за единия от основните претенденти /Сергей Иванов/, което според запознати укрепва позициите на другия /Медведев/.
Последният обаче не успя да постигне реални и бързи резултати в сферата на националните проекти, които засягат широки слоеве от руското население**. Това не може да засили позициите му нито в обществото, нито сред номенклатурата.
В най-близко време се очаква съществено изостряне на противоречията във висшите номенклатурни кръгове. Отделни групировки в тях изтъкват значението на описания "двупартиен" конфликт, извънредно опасен за висшите политически среди.
В контекста на изострените междуетнически отношения и междурегионални противоречия рязкото социално-финансово разделение между широките слоеве и т. нар. елит дестабилизира още повече създаваната от шест години насам общественополитическа система. Постсъветското пространство се фрагментира, в международните отношения се засилват тенденциите към конфронтация, а руското ръководство е принудено непрекъснато да лавира.
Логично е при това положение да се активизират вътрешнополитическите действия за въвеждане на пълен контрол върху общественополитическите процеси в страната. Дори ако подобен сценарий по принцип е невъзможно да се осъществи в днешните условия.
Официалната пропаганда акцентира върху етническата и религиозната тематика, което радикализира допълнително настроенията в обществото и в някои региони от федерацията. Това прави невъзможни опитите за сплотяване с цел подкрепа за една от потенциалните кандидатури за висшия държавен пост. Нещо повече, всяка поява на нова фигура, обединяваща дори незначителен за руските мащаби сектор от електората, може да нанесе сериозен удар на операцията "Наследник".
Огромно значение за днешното първо лице на Руската федерация ще има общественото мнение в Европа и САЩ. Вниманието на Запада по всяка вероятност е следствие от лични интереси.
Политическата класа в евроатлантическата общност е заинтересована от стабилна Русия, чието ръководство не би се опитвало неприкрито да действа със "специални методи" нито в международното пространство, нито вътре в страната. Това ще изиграе съответната роля на финалния етап от подготовката за изборите през 2008 г.
Както личи от действията на единия от кандидатите, той се стреми да намали въздействието на споменатия фактор, въпреки че официалните му изявления не влизат в противоречие с думите на първото лице във властта. Фактически изборът на реален кандидат е ситуативен тъкмо заради позицията на държавния лидер - засега той осъзнава само на равнище чувства колко е опасно да допуска подобни фигури твърде близо до себе си.
Както сочи развитието на обстановката, започналият вече провал на т. нар. операция "Наследник" ще се движи в няколко насоки и ще се използват няколко сценария.
Първо, за реален кандидат да "наследи" президента ще бъде определен някой "правилен човек", който отговаря на всички изисквания и тънко схваща интереса на главния "препоръчител". Второ, за разлика от 1999 г., този път въпросната фигура няма да е тайна за основните сили на международната арена. Трето, проектът ще се реализира на фон, който съчетава "много правилни" тези, подкрепяни вече от обществото, с абсолютно различни, приемливи за международните партньори на страната. В крайна сметка обаче ще видим съвсем друг вариант на операция "Наследник". /БТА/
