От алпинистки пиксели и до чадъри с отровни остриета, смъртоносни чаши чай и отровно суши, руската разузнавателна служба често е основен заподозрян при опити за убийства в чужбина.
Дезертирал руски разузнавач лежи сега на прага на смъртта в лондонска болница, след като ял суши или пил чай с отрова по време на обяд с човек, който му предоставил информация за убийството на критично настроена към Кремъл журналистка.
Британската полиция възнамерява да разследва отравянето на живеещия в изгнание в Лондон бивш агент Александър Литвиненко, а руската разузнавателна мрежа отново е заподозряна.
"КГБ убиваше зад граница, а нейните хора продължават да са на върха на йерархията в сегашната руска разузнавателна мрежа", отбеляза Марк Галиоти, специалист по въпросите на сигурността в Русия в университета „Кийл”, Великобритания. "Въпросът е не "могат ли те", а "ще го направят ли" и "защо", подчерта той.
Ръководителите на руските служби за сигурност отричат техни агенти да стоят зад опита за убийство на Литвиненко и твърдят, че вече не виждат никаква нужда до ликвидират бивши руски разузнавачи и критици в чужбина.
През 1978 г. мъж промуши в бедрото с върха на чадър на автобусна спирка в Лондон българския журналист дисидент Георги Марков. Три дни по-късно Марков издъхна от инжектираната с чадъра отрова. Никога не бяха повдигнати обвинения за убийството. Винаги, обаче, се е предполагало, че зад него стои службата за сигурност на България - тогавашен съветски сателит, подпомогната от КГБ.
По-малка тайнственост обвива убийството през 1940 г. в Мексико на Лев Троцки - съперник на съветския лидер Йосиф Сталин. Съветски агент разбива черепа му с алпинистки пиксел, докато Троцки работи в кабинета си.
След рязко спадане на духа и намаляване на средствата в посткомунистическия период на 90-те години, руската разузнавателна мрежа засилва активността си в чужбина, отбеляза Галиоти. "Не е ясно обаче да разберем каква полза биха имали те от отравянето, освен че може би за тях е важно да покажат, че дори бивш служител в изгнание не е в безопасност", предположи той. На по-голям риск са изложени нежелани хора по-близо до Русия.
Лицето на украинския президент Виктор Юшченко бе обезобразено според лекарите от отровата диоксин, след като той обядвал с ръководители на службите за сигурност в предизборната кампания през 2004 г., в която съперник му бе кандидат, подкрепен от политическия елит и Москва. Във връзка със случая не бяха повдигнати никакви обвинения.
Алексей Мухин, генерален директор на базирания в Москва Център за политическа информация, заяви, че Кремъл няма мотив да убива бившите си разузнавачи.
"Позицията на Путин е достатъчно силна и той няма нужда да решава проблемите си по подобен начин. Това не е политически необходимо", аргументира се Мухин.
Руската Служба за външно разузнаване /СВР/ също обяви, че вече не убива хора. "От 1959 г., когато бе елиминиран украинският националист Бандера, съветското разузнаване и приемникът на Първо управление на КГБ - Службата за външно разузнаване, не извършват физически ликвидирания на неприятни на Русия хора", заяви говорителят на СВР Сергей Иванов.
Степан Бандера бе намерен окървавен, полужив на входа на апартамента си в Мюнхен. По-късно той почина, а съветски агент бе вкаран в затвора за отравянето му./БТА/
