Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Главният прокурор Борис Велчев е поискал да бъде свален имунитетът на двама депутати от ДПС - Гюнай Сефер и Митхат Табаков, акцентира „Труд”. Велчев потвърди, че е внесъл искане в парламента защитата на двамата да падне, за да бъдат пратени на съд по две дела за злоупотреби при обществени поръчки. Става дума за проекти, по които е плащано, без да се извършва дейност. Конституцията позволява те да се откажат от имунитета си сами.

„76 депутати от ГЕРБ подмениха волята на 540 000 граждани”, отбелязва „Сега”. ГЕРБ прекрачи границите на абсурда, като подмени самоволно въпроса на референдума, под който се подписаха над половин милион българи, и наложи своята редакция, злоупотребявайки със закона. Гражданите, които искаха да ги питат за бъдещето на АЕЦ „Белене”, сега ще трябва да отговарят дали са „за” „нова ядрена електроцентрала”, без да е уточнено къде, кога и как. Според юристи новият въпрос променя коренно смисъла на допитването, тъй като абстрактният проект, за който ще се гласува, не представлява конкретен ангажимент за властта.

Почти половината избиратели у нас - 47%, не търсят информация за избирателните си права, а 12% нямат никаква представа какви са те, пише „Труд”. Това показва изследване на НЦИОМ, направено по поръчка на ЦИК. Напълно запознати с правата си са 44% от участвалите в социологическото проучване. Сред най-информираните преобладават хората между 30 и 59 г., висшистите, жителите на областните градове и политически активните. Българите, които търсят информация за правата си, посочват няколко основни информационни източника. На първо място е телевизията - 21%. Следват предизборните информационни блокове в медиите - 12%, на трето място е интернет - 10%. ЦИК ще търси алтернативни начини, за да информира обществото за правата по време на избори.

„Срещу всеки лев БАН печели още 7”, посочва в интервю за „Стандарт” главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров. „В последните четири години се забелязва една трайна тенденция - собствените приходи на БАН са в пряка зависимост от приходите ни от държавна субсидия, отбелязва професорът. - Колкото повече е субсидията, толкова повече са собствените приходи. Ние сме направили анализ, който показва, че при един вложен лев за съфинансиране от нас могат да бъдат привлечени 6-7 лева. Т.е. 6-7 пъти се печели от всеки вложен лев в проекти за научни изследвания. И това нещо е крайно време да се разбере от нашите политици - когато се влагат пари за научни изследвания, те имат възвръщаемост. Съотношението на държавната субсидия към привлечените собствени приходи в последните пет години е 60 към 40 на сто. И от тези 40 на сто, които печелим сами, 1/4 е от договори с търговски дружества у нас и в чужбина. Фирмите търсят научния ни продукт. Сред най-търсените са Институтът по металознание, Институтът по информационни и комуникационни технологии, по електрохимия и енергийни системи, полимерите, Ядреният институт”.

„Труд” коментира какво се случва в интернет пространството у нас. Според автора не е тайна, че големите партийни централи поддържат нарочни екипи за интернет-активност, които се редуват на смени, за да пишат денонощно „спонтанни коментари” на територията на свободното слово. И тук е мястото да се запитаме: защо четем измислени истории с фалшиви коментари под тях? Тъмната страна на прекрасната и все още свободна територия, наречена интернет, са платените "буби", които в натрапчив неолиберален стил се преструват на свободомислещи граждани, които уж изказват своето нецензурирано мнение, но всъщност обслужват конкретни пропагандни или рекламни цели. За съжаление доживяхме времето, когато профилът на коментиращите във форумите изглежда долу-горе така: 40% платени коментатори, 40% обидени от живота неудачници, които мразят всички и най-вече себе си, 15% нормални хора, които искат да споделят мнението си, и 5% такива, които наистина са запознати с коментираната тема.

„Биг Брадър в Политбюро”, коментира „Сега” масовия интерес, предизвикан от дигитализирания архив на Политбюро. Повече от месец вече сайтът с протоколи и решения от периода 1944-1989 г. се радва на всекидневни многохилядни посещения. Много от документите дават отговори на щекотливи въпроси или поставят нови въпроси, чиито отговори са скрити в други архиви или пък са необратимо разтворени във времето. Архивът не сглобява целия пъзел на историята, но прави картината по-жива. Държавата е управлявана, както се управлява корпорация,а Политбюро е нещо като борд на директорите. Дори нещо повече - колективен Биг брадър, който вижда и знае всичко. Общ преглед на документите създава усещане, че през десетилетията на социализма страната се е развивала от догматичен и непросветен абсолютизъм към по-малко догматичен и малко по-просветен абсолютизъм. Промените са ставали с предпазливи стъпки чрез вътрешно договаряне в самата партия. Едва ли някой очаква от публикуваните документи на Политбюро да излязат зашеметяващи разкрития, които да преобърнат представите за затворения в папките исторически период. Каква тогава е причината за бурния обществен интерес? Изглежда, част от магията е в смяната на ролите. 45 години Политбюро е било в позицията на Биг Брадър, а сега ролите са разменени.

„Битката за наказателния вот срещу ГЕРБ ще е свирепа”, прогнозира в интервю за „24 часа” Харалан Александров, социален антрополог. Според него при неизбежното олевяване, което върви с обедняването и липсата на перспектива, естественият печеливш е БСП. През последните дни станахме свидетели на няколко победи на БСП на частичните местни избори в сравнително малки населени места, и това не е случайно - отчаянието и гневът в разорената провинция са страшни, хората искат възмездие за излъганите си надежди. Доколко БСП ще успее да се възползва от това, е друг въпрос. Бойко Борисов все още демонстрира завидна популистка кондиция и неуморно флиртува с тълпата, докато лидерството на Сергей Станишев се разгръща в другия крой на политическия регистър - то е интелектуално, дистанцирано и самоиронично - но тъкмо той получи възможно най-високото признание в рамките на ЕС (избирането му за председател на ПЕС - б.р.). Ще е иронично, ако без особени усилия, седейки отстрани и подхилвайки се злорадо, БСП вземе, че обере протестния вот, казва Александров.

КАТ ни спира само при нарушение, съобщава „Монитор”. КАТ слага край на случайните проверки. Това предвиждат промени в режима за контрол, които вчера вътрешният министър Цветан Цветанов оповести. Изключение от новото правило ще се прави само при специализирани полицейски операции. Според Цветанов досегашната практика да се спират избирателно определени лица, които не са направили нарушения, създава предпоставки шофьорите да предлагат подкуп, а катаджиите да го вземат.

„Бавно Движещи се Железници”, е водещо заглавие в „Капитал”. Досегашният модел на „развитие” на БДЖ върви пред очите ни към своя край. Доскоро този край се забелязваше в отчетите на дружеството. Сега вече е на показ за всички. Това е следствие от дълги години липса на реформи и отлагане на болезнени решения, страхливи политици, вкоренена зависимост от държавата, сбъркани инвестиции, лошо управление и още куп други фактори. С годините железницата се е отказала от идеята да е транспортна компания (т.е. да гони бързина, точност и ефективност) и се е превърнала в социална услуга (много влакове за навсякъде на ниска цена), БДЖ не е способна да се издържа сама и разчита на постоянна държавна помощ. През тази година само пътническите превози получават 170 млн. лв. Това чувство за недосегаемост от пазарните процеси я е направило инертна и небрежна към парите й, а нарастването на субсидиите през годините не доведе до по-добри резултати. Компрометираното управление на средства и потъването им в множеството пробойни през годините намали до критична точка доверието в нея. Вече никой дори вътре в компанията не вярва, че ако тя получава финансови инжекции, нещо ще се промени в положителна посока. (БТА)