Интервю на Евгения Марчева с председателя на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров
Господин Свинаров, кажете как точно звучи компромисът, до който стигнахте днес по време на днешното заседание да не се огласяват имената на хората от средния ешелон в разузнаването, които са били сътрудници на Държавна сигурност, това ли е?
Не, не е това. Става дума за шефове на отдели и сектори, които обаче се оказа, че са на оперативна работа в чужбина. Оттук нататък означаваше България една значителна част от своето разузнаване в чужбина да го обяви поименно, което никоя нормална държава не би могла да приеме. Аз знам, че това, което вие наричате компромис, много се атакува от опозицията.
Бях свидетел в зала и на интервютата след зала, но според мен нито един нормален български гражданин, нито един български депутат не би могъл да отрече, че подобен акт - да оповестим поименно всичките си разузнавачи в чужбина или голяма част от тях, не би бил в интерес на националната сигурност. Така че аз не го наричам компромис.
Аз приемам, че решението е единствено правилно и възможно. Така че в този смисъл не го приемам за компромис.
Господин Свинаров, да разбирам, че този текст, около който се обединихте, обслужва интересите на националната сигурност на страната ни.
Да, аз твърдо заставам зад тази позиция и убедено ще предложа текста за гласуване в пленарна зала.
Добре. А какво имаше предвид тогава НДСВ, когато в началото на този дебат ясно заяви позицията си всички архиви на бившата Държавна сигурност да бъдат отворени. Всички.
За мен проблемът не е в това дали и кога ние сме приели различна позиция. Ние отстояваме позицията. Това, което ние не знаехме като членове на комисията, вероятно не са го знаели и вносителите, е, че на оперативна работа в чужбина се намират точно тия служители, които ние наричаме началници на отдели, секции или сектори в двете външни разузнавания.
Когато аз лично научих този факт, за мене нямаше никаква дилема дали да приемем промените, които предлагаме, в допълнителния доклад на комисията след днешното заседание.
А кога научихте тази истина? По време на заседанието при премиера може би?
Да, по време на заседанието тя беше ясно представена от генерал Киров като началник на българското разузнаване и за мен беше ясно, че не бихме могли да приемем друг подход.
Господин Свинаров, бихте ли казали колко души засяга този текст, около който обединихте усилията и мнения?
Ами нека най-напред да направя едно политическо отклонение, че смисълът на закона беше да бъдат обявени всички служители, кадрови и сътрудници на ДС, които влияят върху общественото мнение и българската политика.
Нека да приемем ясно факта, че тези разузнавачи, за които ние говорим, не са фигури, които влияят на българската политика по някакъв начин. Те могат да я представят, била тя добра или лоша, но те не биха могли да влияят на българската политика в собственото си лично качество.
Оттук нататък става дума за няколко десетки души, които все пак ние нямаме никакво основание като държава да разкриваме, защото това са хора, които не само през годините преди 1989, но и в годините до днес работят за сигурността на България. И аз наистина се надявам България днес да е различна и те да работят за днешна България.
Господин Свинаров, а не се ли притеснявате, че ако този текст бъде приет в Народното събрание, а той ще бъде приет, разбира се, не създавате един особен прецедент, една особена вратичка в закона, от която може да се възползват и други хора, които не влизат в категорията, която ясно сте разписали в този текст?
Не, според мен няма никаква опасност и термините на закона, и същността му са достатъчно ясни и категорични. И аз не виждам никаква заплаха някой да може да се прикрие зад фигурите, които се обхващат от този текст.
Какво се случва с имената на дипломатите, сътрудничели на бившата ДС?
Ами това, което пише в закона - имената на дипломатите ще бъдат обявени по реда, по който ще бъдат обявени всичките други, които се обхващат от чл. 3, т.е. от публичните длъжности. Там са не само посланиците, но, разбира се, и останалите ръководители на дипломатически мисии като пълномощни министри, генерални консули и консули.
Имаше притеснение, че разкриването на имената на дипломатите може пък да вкара страната ни в доста неуместни международни скандали в неуместен момент, каквото е, да кажем, предстоящото ни членство в Евросъюза.
Тук става въпрос за различна политическа позиция. Дипломатите, за разлика от разузнавачите, представят българската политика. Ние не бихме могли от политическа гледна точка да приемем, че те трябва да бъдат под общ знаменател с хората, които работят в разузнаването. От тази гледна точка, ако българската държава е допускала грешки в този смисъл, чрез обявяването й се дава шанс да ги оправи.
Г-н Свинаров, убеден ли сте, че законът ще бъде приет от парламента?
Какво означава да бъда убеден. Надявам се, че ще бъде приет. Аз лично не виждам никакви проблеми, надявам се, че ще бъде приет и то още в часовете преди обяд. Доста малко работа ни остава в пленарна зала по този закон.
Вие лично виждате ли поводи да си честитим след като приемането на този закон бъде факт?
Ами нека най-напред да направя уговорката, че аз съм председател на комисията, но не съм от вносителите на законопроекти, които бяха обединени в комисията. Така че ако кажа, че трябва да си честитим, няма да е в личното ми качество или да претендирам за някакви лични заслуги по този закон.
Напротив, аз смятам, че беше свършена изключително важна работа от вносителите, както от ДСБ, така и от ОДС, и от ДПС господин Касим Дал като вносител на конкретен законопроект. Така че според мен, ако трябва да си честитим, трябва да го направим в качеството на български граждани, които най-сетне намират една добра основа за оповестяване на пълната истина в ДС с малкото изключение, което по никакъв начин според мен не помрачава смисъла и логиката на закона.
Това беше подтекстът на въпроса ми, дали смятате този закон за точния закон, за ефективния закон, който ще помогне на обществото ни да разбере истината.
Със сигурност по-добър не е имало и колкото и на опозицията да не й харесва, че в това мнозинство се приема този закон, фактът е просто налице.
