Информационните игри около отравянето на Александър Литвиненко продължават, без да прояснят ситуацията - заплитат я още повече.
Изявлението /на руската Федерална агенция по атомна енергия "Росатом" - б. р./, че реакторът, използван за получаване на полоний-210, бил спрян преди две години, не казва нищо. Какво значение дали е спрян или не, щом в Русия все пак се произвеждал полоний - от натрупаните досега облъчени бисмутови мишени.
Теоретично погледнато, изходен материал за изолиране на полоний-210 може да бъде получен във всеки изследователски реактор, а не само в онзи, който е бил спрян. В Русия има към 40 такива. При това са разположени в научноизследователски институти и производствени обединения, а те напоследък, меко казано, не са разглезени с бюджетни пари и държавно внимание.
Има и десетки лаборатории /в същото състояние/, където от подобен материал може да се произвежда полоний.
Въпросът е доколко държавата контролира тази сфера и какви грижи полага за професионалистите от бранша. Според синдикатите през 2005 г. заплатите на 2369 служители от "Росатом" са били под жизненото равнище. Най-ниските заплати са тъкмо в научноизследователските институти и в предприятията.
Горещите радиоактивни следи доведоха британски следователи от Скотланд ярд в Москва, за да търсят свидетели и евентуални убийци на агента беглец от Федералната служба за сигурност Александър Литвиненко, а властите ни явно не знаят какво да правят.
По всичко личи, че скоро ще бъдат официално разкрити имената и ще последват международни заповеди за арест на несръчните убийци и заговорници, оставили следи от полоний къде ли не - в хотела, на стадиона в Лондон, в самолетите.
Засега по стара съветска традиция обвиненията се пренасочват в чужбина - към когото се случи. Почти панически се отрича, че Русия е замесена по какъвто и да било начин.
Тук обаче има твърде малко логика и юридическо-процесуален смисъл. Защото ако в Русия наистина е напълно невъзможно да се открадне полоний-210, ако нещата са изцяло под контрол, а радиоактивните следи излизат от Москва и сочат пак към нея, остава само да признаем, че изотопът е бил отпуснат по пряко нареждане от компетентните държавни органи.
Съобщено бе, че полоний-210 бил произвеждан в секретния ядрен град Челябинск-65 /Озьорск/ чрез облъчване на бисмутови пръчки, а после изолиран в друг закрит град - Арзамас-16 /Саров/. Доставките за САЩ извършвало дружеството "Техснабекспорт".
В началото на ядрената епоха полоний-210 се използваше в атомното оръжие за предизвикване на верижна реакция. После методът бе избягван, защото поради бързото разпадане на полония елементите от този метал трябваше често да се подменят.
Руски полоний в нищожни дози може днес да се купи свободно в САЩ, където го използват за направа на различни промишлени четки и валяци, отстраняващи статичното електричество при производство на пластмасови и киноленти.
Тъкмо въз основа на съдържанието на полоний-210 в тези части /с цена от 30 до 225 долара/ след аутопсията на Литвиненко в Англия пресметнаха, че за него е бил изразходван изотоп на стойност 29,7 милиона евро.
Естествено е напълно невъзможно скришно да се купят в САЩ към 50 000 промишлени четки с полоний-210, да се изстърже от всяка частицата метал и да се махне под микроскоп златното фолио, с което изотопът е запечатан от съображения за сигурност /фолиото задържа излъчваните алфа частици/.
Затова различни експерти подхвърлиха в руските средства за държавна пропаганда версията, че Литвиненко не е бил убит, че незнайно откъде се е сдобил с много полоний, приготвял е от него "мръсна" радиологична бомба за терористични цели и случайно се е отровил сам. Събраните от Скотланд ярд доказателства впрочем ясно сочат, че полоният е бил от Русия.
Същевременно можем с основание да предположим, че идеята за използване на полоний-210 като бойна отрова /първи документиран случай в световната практика/, а също и версията за "мръсната бомба" надали са случайни и случайно са били свързани.
Съветският съюз специалноподготвяше командоси за масови диверсионно-терористични акции в САЩ и Европа преди евентуалната трета световна война. Полониевата "мръсна бомба" наистина е идеално терористично оръжие, особено за употреба в метрото и в закрити помещения.
Компактна, лека бомба, практически безопасна по време на превоз. Излъчването й на практика е неоткриваемо преди употреба, доста трудно се открива и след това. Жертвите излизат от строя и бавно умират, а самите диверсанти могат да се спасят, просто като сложат марлена превръзка. Нещо много по-практично от ядрените куфари, за които разказа през 1997 г. генерал Александър Лебед. И както показа случаят с Литвиненко, западните експерти не бяха напълно подготвени за удара и откриха полония едва след 20 дни.
Има само едно затруднение - за да се поддържа потенциалът на разпадащия се полоний, трябва постоянно да се добавя ново количество изотоп, а за целта да работи съответният мощен производствен комплекс.
Според "Росатом" преди около две години е започнало постепенно спиране на руската военна полониева програма, но акцията в Лондон, ако бе успешна /ако англичаните не бяха се досетили/, можеше да вдъхне нов живот на старата съветска схема.
Сега четем съобщения, че свидетели по делото също са отровени с полоний, а Дмитрий Ковтун /който се срещнал с Литвиненко в предполагаемия ден на отравянето му - 1 ноември/ веднага след разпит с участието на британски следователи в Москва внезапно бил поразен от остра лъчева болест. Какво става?
Някой може би вече премахва следите и ликвидира пътьом самия полоний - да не става зян? /БТА/
