Пет години несправедливост и позор
Пет години несправедливост и позор / netinfo

По цял свят днес се организират бдения и протестни демонстрации за отбелязването на петата годишнина от първите прехвърляния на затворници в американския затвор в Гуантанамо. Това, което преди пет години изглеждаше временна мярка, пригодена към особените обстоятелства около интервенцията в Афганистан, се разду и се превърна в цяла система на извънсъдебна репресия.

Числата разказват своя собствена история. В Гуантанамо са били задържани близо 800 души, под половината от тях са пуснати на свобода. Над 430 все още са затворени там, а надеждата този брой да намалее е твърде слаба. Тазседмичното нападение на САЩ над предполагаем лагер на Ал Каида в Сомалия показва, че "войната срещу терора" продължава и че броят на затворниците може да нарасне. Досега обаче само на 10 от тях са били предявени обвинения, а нито един не е изправен пред съд.

Беззаконията в Гуантанамо сега са добре известни, главно от свидетелства на бивши затворници и на адвокатите им. Задържаните никога не са били признати от САЩ като военнопленници с правата, които този статут гарантира. Използвали са се - а може би все още се използват - методи на разпит, които са твърде близки до мъчения. Малцина измежду тези, които не са адвокати, биха се занимавали с точни дефиниции при практики като "water boarding" /постоянно заливане с вода на вързан човек, за да помисли, че ще се удави/, тормоз с шумна музика и слагане на качулка. За Гуантанамо много говори фактът, че негов предишен комендант впоследствие отговаряше за печално известния иракски затвор Абу Гариб.

Може би най-голямото и най-трайно беззаконие обаче е аномалният статут на този затвор. Това е затвор, установен на територия на САЩ - парче кубинска територия, дадено под наем на армията на САЩ - но изрично предназначено да е извън юрисдикцията на САЩ. Всяко усилие на адвокати правозащитници и други хора да оспорят този статут е времеемка и скъпоструваща процедура. Преди шест месеца Върховният съд на САЩ постанови, че военните комисии /съдилища/, които властите на САЩ смятаха да използват за определяне на съдбата на затворниците, нарушават американските и международните закони. Върховният съд също така

постанови, че задържаните трябва да се ползват от закрилата на Женевските конвенции. Властите на САЩ положиха максимални усилия да отложат всякакви действия, произтичащи от това съдебно решение.

За жалост, позорът на Гуантанамо отива отвъд президента Буш и САЩ. Някои от затворниците пристигнаха там в резултат на тайния процес, известен като "извънредно предаване на избягал престъпник" /extraordinary rendition/. Съучастничеството на

европейски правителства, в това число и британското, остава неясен въпрос. Някои държави отказаха да приемат обратно своите граждани, с което възпрепятстваха освобождаването им. С очакваните едва тази година първи заседания на военните съдилища, Гуантанамо е предопределено да бъде петно върху репутацията на САЩ и съюзниците им задълго - символ на цинизма и неправдата, родени от "войната срещу терора". /БТА/

Коментар