Докато в Западна Европа хранителната индустрия все повече се ориентира към производство и продажба на биопродукти, то в България не сме развили достатъчно този сектор, обясни председателят на Българска асоциация „Биопродукти“ Веселина Ралчева. Според нея обаче търсенето на биопродукти у нас ще нарасне:
„За съжаление положението на България е съвсем различно от това на Германия, Швейцария, Австрия, Италия, Испания, изобщо богатите европейски страни, които от години са поели по пътя на здравето и към грижата за бъдещите поколения и околната среда. В България все още пазарът на биохрани е изключително слабо развит. Той е под 1 на сто от това, което се предлага на целия пазар. Същото е положението и със земеделските площи, които се използват за отглеждането на биологична продукция. И той е много далеч от развитите страни, където този процент се движи между 8 и 15 процента, а в България той е под 2 на сто. Това е и причината в повечето българските специализирани магазини за биопродукти да има повече вносни екохрани. Но ние сме оптимисти и смятаме, че след като самата страна е поела пътя към Европа, същото ще се случи и със земеделието, и с потреблението. Рано или късно делът на тези продукти ще нарасне”, обясни още Ралчева.
И нарастването на потреблението вече започва да се отчита от самите производители на екопродукти.
“Все повече младите хора и особено майките държат да купуват безопасни и качествени продукти за децата си, пък и за себе си. Оказа се, че има едно много сериозно търсене и всъщност се получава странният парадокс, че ние произвеждаме и смятаме, че няма търсене, а в същото време има хора, които търсят и смятат, че няма производство и няма къде да намерят такива продукти с гаранция за качество и на прилични цени. В момента текат процеси на организиране на т. нар. потребителски групи или моделът на солидарното земеделие. Така се осъществяват преки контакти между потребители и производители. Тази година ще пробваме за пръв път реализирането на такива доставки директно до потребителски групи, които се абонират за определен фермер или група фермери”, коментира Веселина Ралчева.
Много клиенти се притесняват, че цените на биопродуктите са в пъти по-скъпи от стандартните
„Хората трябва да гледат цената. Има продукти, които са с 20-30% по-скъпи, особено в сезона, когато тези продукти са на пазара. Плодовете и зеленчуците през лятото и есента, когато те се прибират, да с много малка разлика. Сега, през зимата, когато ги няма на пазара, логично е разликата в цената да е по-голяма, защото и самите търговци в момента внасят биологични продукти. Другият голям парадокс е, че голяма част от българската биопродукция се изнася в чужбина, тъй като тук няма добре развита биологична преработвателна промишленост. В чужбина се преработва, а понякога само се опакова в нова опаковка и се връща обратно в България само че вече преминала през две-три нива и на много по-висока цена”, уточни Ралчева.
Въпреки че все още плахо навлизат на пазара екохраните, потребление има и се оказва, че биопроизводството може да бъде печеливш бизнес.
„Биопроизводството в България може да бъде много печеливш бизнес, защото имаме всички предпоставки и да бъдем една от уважаваните страни, снабдяващи Европа с биопродукти, тъй като Европа вече сигурно и трайно се ориентира към екохраните. Пазарът расте със страхотни темпове от 10-15 процента на година и то в условия на криза. Проблемът какъв е? Изключително трудни са първите три години, когато производителите преминават от конвенционално към биологично земеделие, когато започват да плащат сертификати и да спазват всички изисквания. Добивите им неминуемо в началото падат, а разходите се качват. Точно затова Европа дава едни много сериозни средства за подпомагане на
От тези пари обаче ние сме усвоили малко под 2 на сто или около 10 милиона лева. Според Веселина Ралчева близо 30 процента от подадените проекти на биопроизводителите за европейско финансиране на техните стопанства са отхвърлени още при подаването.
