Председателят на комисията по външна политика в 40-то Народно събрание и бивш министър на външните работи Соломон Паси, който е в Хелзинки за конференцията на председателите на външните парламентарни комисии на страните-членки на Европейския съюз, в интервю за предаването „Денят” на „Дарик”:
Това е първата среща на председателите на външните комисии от Европейския съюз след вчерашното решение. Аз току-що пристигнах и колегите веднага се втурнаха да ме поздравяват и да казват „Честито на България и на Румъния! Това е наистина голям успех за вас”.
Искате да кажете, че с много повече самочувствие днес провеждате срещите си в Европа, след като имаме дата за членство и нямаме предпазни клаузи?
Самочувствието не идва толкова от всичките успех, които постигна българската външна политика през последните години, колкото от увереността, че България се развива много добре, че върви в правилната посока. Това се вижда и от околните, а признанието също си има значение.
Като бивш първи дипломат сигурно по-добре от всеки друг знаете какво ни каза Европейската комисия с Доклада си вчера – нямаме предпазни клаузи, защото сме подготвени в достатъчна степен или защото, налагайки клаузите, ще свършат средствата за натиск над страната ни от страна на Съюза?
Тези клаузи не трябва да се превръщат в някаква космическа тема, те са един нормален технически инструмент. Дали ще бъдат предпазни клаузи или някакви други мониторингови механизми за наблюдение, това няма никакво значение. Такива механизми са били налагани и на Гърция, и на Португалия, в определени случаи и върху други държави, дори след като са били членки на ЕС. Това е механизъм, който помага на държавата и на народа да се дисциплинират и мобилизират малко повече. България в никакъв случай няма да загуби.
Ние в момента нямаме ли нужда от дисциплиниращ ефект, щом не биват налагани тези клаузи?
Клаузите биха били наложени само, ако има нужда от тях. Но това са толкова технически проблеми на фона на историческото решение за присъединяване към Евросъюза. България в навечерието на 2007 година ще посрещне два пъти Новата година – един път на връх Нова година в 12 часа и един път в 1 часа на 01.01.2007, когато по брюкселско време ще се присъединим към Европейския съюз. За нас няма да бъде само една европейска Нова година, това ще бъде нов европейски век. Ние трябва да си даваме сметка, че това, което се случва с присъединяването към ЕС, е сравнимо със Съединението на България, с обявяването на Независимостта на България преди сто и повече години и нека да гледаме в бъдещето, за да можем да си направим генерална оценка за това, какво ни се случва. Препятствията, които сме имали по пътя към това присъединяване и дребните препятствия, които ще трябва да преодолеем след това, не са от съществено значение.
Аз имам съвсем пресни спомени от присъединяването ни към НАТО през 2002 г. - и тогава имахме такива остатъчни уговорки, които да довършим, след като се присъединим. Направихме го и в момента България е един от най-уважаваните членове на НАТО и по нищо не си личи, че е една от последните присъединили се страни. Напротив, с авторитета, който си е завоювала, има визия на страна-основателка.
Със сигурност знаете наизуст шестте задачи, които Брюксел поиска София да изпълним до 1 март 2007 г. Според Вас, в коя област ще ни е най-трудно – в конфискуването собствеността на бандитите, в преследването на перачите на пари, в качествената промяна на Конституцията или в изпълнението на критериите в областта на земеделието?
Трудно ми е да сравня отделните препятствия и да кажа кое е по-голямо и кое е по-малко от останалите. Но ще кажа това, върху което най-малко се съсредоточава вниманието в момента – предупрежденията, свързани със сигурността на въздушните полети. И в това отношение Европейската комисия няма да прави компромиси, има и специална агенция, която следи за сигурността на въздушните полети. Така че, смятам, че това е една от областите, върху които е необходимо също да се съсредоточим, както и върху останалите.
Кое заглавие от българския печат по-точно отразява случилото се вчера – „Три години под лупа в Европа” или „Европа ни призна”?
Смятам, че нито едно от заглавията не отразява в достатъчно коректна степен това, което се случва в момента. Бих казал, че България зае своето място – мястото, за което се е борила много активно през последните 16-17 години, място, което наистина сме си заслужили да заемем. Разбира се, да не започваме с фанфарите, но можем да сложим по една бутилка шампанско от сега да изстудяваме в хладилника, която да гръмнем в 1 часа на 1 януари 2007 г.
На 1 януари 2007 г. обаче Европа очаква от нас еврокомисар. Текат ли вече някакви консултации, обсъжда ли се сериозно този въпрос?
Обикновено такива въпроси се решават между президента на Европейската комисия, който в случая е Барозу, и министър-председателя на съответната държава. Моите колеги в НДСВ оценяват много високо приноса, който г-жа Меглена Кунева – нашата европейска министърка, има за този процес. Тя е човек, който е много добре познат в Брюксел, с уважение се отнасят във всички дирекции и комисари, и директори, и генерални директори. Тя отдавна вече е „у дома си” в тази Комисия. И като имаме предвид, че българският комисар ще бъде само две години и половина комисар преди следващите Европейски избори, той няма да има време тепърва да се запознава с всички чиновници и служители на Комисията. Наистина, не можем да си представим по-добър политически избор от този на г-жа Кунева.
Искам да използвам случая да благодаря на всички дипломати, които в продължение на 17 години провеждаха политиката на европейска интеграция. Това са хора, които не дават интервюта и чиито снимки не се появяват често по вестниците, но без техния усилен и титаничен труд не смятам, че щяхме да стигнем до тук. И специално на всички тези дипломати, които работят извън България … бих искал да спомена нашия посланик в Европейския съюз г-н Станислав Даскалов, който работи така усилено през последните 5 години. Неговото име не е единственото, но го споменавам като символ на дипломатическа активност и упоритост, за да се постигне това, което страната ни иска да постигнем.
* Интервюто със Соломон Паси можете да чуете във звуковия файл