На настоящия етап в България най-популярните валути, в които се отпускат кредити, са левове и евро. Една от причините за това е, че страната ни се намира в режим на валутен борд. Привързването на лева към еврото, като резервна валута, дава известна стабилност на националната ни парична единица.
Може би ще възникне въпросът само това ли са офертите на банките, няма ли оферти и в други валути. Разбира се, че има, но техният дял е достатъчно малък, за да може да се каже, че почти няма такива. Първоначално изглежда, че няма някакво съществено значение какъв ще е видът на валутата, тъй като кредитът може да бъде отпуснат в левове или да се кандидатства направо за равностойността му в евро, долари или друга валута.
Тук следва да се отчете значението на вида на избраната валута. Вида на валутата има отношение към кредита дотолкова, доколкото той ще се погасява в същата тази валута. В този смисъл по-голямо значение придобива как се променя стойността на паричната единица, в която е отпуснат кредитът. Всеки е свидетел как се променят курсовете на основните валути в случая при отпускане на кредити – някои от тях растат, а други падат. Съвсем нормално е да има подобно движение, но въпросът е как това се отразява на кредита.
Ако разгледаме съвсем хипотетично един кредит, отпуснат например в американски долари, това означава, че погасяването му вероятно ще се извършва в същата валута. Възможно е курсът на долара по време на изплащането на кредита да нараства, което респективно означава, че ще трябва да се плаща относително повече. Това е така, защото ако кредитът е получен в долари, а доходите на заемателя са в лева, то ще е необходимо по-голямо количество от тях за закупуването на валутата. В същото време е възможна и обратната ситуация – курсът да пада. Тогава описаният механизъм приема обратна посока, т.е. кредитът става относително по-евтин. Вземайки това предвид, можем да обобщим, че принципно по-удачно би било, когато се кандидатства за кредит, да се избере валута, чийто курс пада или се очаква да пада.
От друга страна, ако погледнем този въпрос от гледна точка на банката и приложим същите разсъждения ще достигнем до логичен извод. Щом вземането на кредит във валута с падащ курс е изгодно (относително намалява цената на кредита) за заемателя, то това означава, че банката би получила по-малък приход. Естествено, това не е добра алтернатива за нея. Рискът от колебание в курса на дадена валута е известен също като валутен риск. Това понятие е широко разпространено в банковите среди и на него се обръща достатъчно внимание, поради различни причини, на които няма да се спираме.
Важното сега е да разгледаме как банките се защитават от валутния риск.
Неутрализирането на този риск, разгледан през призмата на кредитирането, може да има следния вид: Банките, оценявайки възможността за колебания в курса на дадена валута, като мярка срещу това могат предприемат ограничаване на офертите в тази валута. Друга мярка, която се използва е завишаване на лихвения процент при кредити в рискова парична единица. Така потенциалните загуби от спадането на курса се компенсират от по-високата лихва, която носи допълнително количество от валутата на кредита. Като цяло това са мерки, които банките предприемат за защита от опасността от девалвация на валутата.
Отпускайки кредит, банката съставя погасителен план и изчислява погасителни вноски. Вноските са във валутата, в която е договорен кредитът. При желание от страна на заемателя, погасителните вноски могат да се внасят и в друга валута. Принципно вноската е изискуема във валутата, при която е отпуснат кредитът. Когато вноската се прави в друга валута, тя се преизчислява съобразно курса на другата валута към договорената. Само един пример: Договорен е кредит при 100 EUR месечна вноска, а вноските се правят в лева по желание на клиента. Към момента на внасяне на вноската равностойността й в лева може да възлиза например на 197 лева. Това в практиката се прилага основно при ипотечните кредити. В този случай съществува известен риск от разликата в курсовете на валутите. Ако курсът на валутата, в която се погасяват вноските, падне, ще е необходимо по-голямо количество от нея, за да се достигне еквивалента й стойност.
Съществува също така възможност договореният в определена валута кредит да бъде предоговорен в друга. Банките предоставят такава възможност, но за това изискват такса в размер обикновено в диапазона 1%-2%, споделят консултантите от „КРЕДИТЛАНД” – Българският кредитен посредник (www.creditland.bg). Таксата се изчислява върху остатъка от главницата на кредита.
Проучванията на „МОИТЕ ПАРИ” показват, че практиката на превалутирането е доста популярна в съседните ни страни. Нещо повече, за разлика от България в Румъния например смяната на валутата на кредита е особено развито при потребителските кредити. Замяната на договорената валута на кредита се заменя в местната валута по определен курс. Така например договорен кредит за 5000 евро се отпуска под формата на 17622 леи (курс към 15.06.2006 г. 1 евро = 3.5244 леи).
Подобно е състоянието в Сърбия и Турция. За Турция е характерен сравнително висок интерес към националната валута (нови турски лири) и предпочитанията на някои банки да отпускат кредити в швейцарски франкове. Банките предпочитат да договарят кредитите в чужда валута поради нестабилността на националната валута и опасността от девалвация.
В заключение на разсъжденията до тук могат да се оформят някои практически съвети относно избора на валута при кандидатстване за кредит. Ако има възможност да се избере валута, чийто курс пада или се очаква да пада, би било подходящо да се избере тази валута (разбира се, ако това не е свързано с по-висока лихва с цел неутрализиране на опасността от девалвация). Освен това, като съвет на „МОИТЕ ПАРИ” е добре да се прецени вида на валутата, тъй като ако се наложи превалутиране за това се заплаща такса. Тази такса, както стана ясно, може да варира до 2%.
На сайта на „МОИТЕ ПАРИ” www.moitepari.bg можете да откриете над 130 оферти за кредити в левове и евро, както и възможност да тяхното сравнение по основни показатели - ГПР, общо изплатени суми, месечна вноска и др.. На сайта има поместена и детайлна информация за кредитите, както и погасителните планове изчислени според зададените критерии.
* авторът е анализатор потребителски финанси в www.moitepari.bg
