Само след броени дни, на 2 октомври, свършва мандатът на четирима от конституционните съдии. От Конституционния съд излизат председателят Неделчо Беронов, той е избран от парламентарната квота, Маргарита Златарева и Живан Белчев, избрани от президента, и Стефанка Стоянова от съдебната квота. Точно на нейното място на 3 октомври в съда за 9-годишен мандат влиза избраният днес заместник-председател на Върховния касационен съд Благовест Пунев. Той е първият от новите четирима конституционни съдии.
Ето какво каза пред Богдана Лазарова Благовест Пунев.
Не е ли смущаващо 11 инспектори, избрани от Народното събрание, да надзирават съдебната власт?
Смущаващо е дотолкова, доколкото е и в сегашното конституционно решение - това номер 6, в което се отмени възможността бившите шефове на магистратурата да се освобождават от Народното събрание. Един от мотивите за това беше, че всъщност нарушават баланса между законодателна и съдебна власт, доколкото веднъж има парламентарна квота във Висшия съдебен съвет и втори път имаме избрани 11 инспектори пак от парламента. Просто както при дисциплинарната процедура за освобождаване на тези, висшите магистрати, са предвидили двойна процедура - от Висшия съдебен съвет, с отменената поправка и от Народното събрание.
В решенията на Конституционния съд през всичките тези години обаче е имало и факти, които са го притеснявали като юрист и съдия.
Опасното в дейността на Конституционния съд е да няма политизация на неговите решения и всъщност да се изхожда от едни непрофесионални критерии при постановяване на решенията. Трябва върховенството на конституцията да бъде основен принцип.
Той отбеляза и че почти през цялото време на съществуването си Конституционният съд се е занимавал предимно с разделението на правомощията между властите, но не и с гражданските права и свободи, и това е притеснително.
Защото всъщност начинът за сезиране на Конституционния съд чрез само определени висши държавни органи, а не директно с пряк иск от гражданите води до това, че неговата практика се свързва основно с отношения и изясняване на отношенията между институциите, с техните компетентност и правомощия, а не толкова с правата на гражданите.
Дали гражданите трябва да получат право на жалба до Конституционния съд?
В България това е доста спорно, защото се има предвид, че тук три инстанции са недостатъчни за приключване на споровете, а това на практика би превърнало Конституционния съд, ако не се предвиди, разбира се, една съответна процедура за филтър на такива жалби, примерно в една четвъртата инстанция. . . но това може да стане само с конституционна поправка, едно разширяване на неговите правомощия и аз го виждам по подобие примерно на това, което съществува в една Австрия, където целият нормативен контрол, не само на законовите, а и на подзаконовите актове, е компетентност на Конституционния съд. Той може да контролира не само законовите, както е при нас, а и подзаконовите нормативни актове, което при нас върши Върховният административен съд.
Така в практиката на Конституционния съд според новия съдия могат да намерят повече място и гражданските права и свободи.
