Обама и Клинтън - двама цинични губещи
Обама и Клинтън - двама цинични губещи / netinfo

Въпреки че държат всички козове, демократите пропиляват шанса на живота си. Как го постигат? Как демократите успяват да пропиляват систематично и с лекота шанса на живота си? Каква обърната алхимия прилагат, за да превърнат златното кюлче на възможността за електорален триумф в обикновения метал на политическата забрава?

Осем години с Джордж Буш, непопулярната война и рецесията предоставиха на демократите най-добрата възможност не само да спечелят за първи път президентски избори от 12 години насам, но и да постигнат незапомнено разместване на пластовете в американската политика, което се случва веднъж на поколение.

Четири пети от американците смятат, че страната върви по погрешен път. Президентът е на дъното с най-ниския рейтинг, откакто има социологически проучвания. Републиканците прекараха почти десетилетие, обърквайки почти всичко, с което се захванат, загърбвайки принципите си и затъвайки в блатото на корупцията, лицемерието и некомпетентността.

И ето ни сега, шест месеца преди президентските избори, а демократите отново изглежда са изправени пред поражение. Ситуацията е като при футболен мач, в който единият отбор допуска дузпа след дузпа в своето наказателно поле, за да гледа как противникът упорито праща топката встрани от вратата.

Убедителната победа на Хилари Клинтън в Пенсилвания обрече партията на още много седмици вътрешна борба и спад на общественото доверие към нея. Сред демократите и медиите се шири мнението, че причина за сегашната бъркотия в партията е фактът, че за нейната кандидатура се борят двама изключителни претенденти - талантливи, привлекателни и по отношение на своя пол и раса - вълнуващо нови. Съществува обаче и друго обяснение, което по моите подозрения избирателите са забелязали доста по-добре, отколкото гадателите в медиите, а именно: и двамата са неудачници.

Колкото по-дълго продължава демократическата надпревара, толкова по-ясно става, че всеки от двамата кандидати има дълбоки, неизкореними недостатъци.

Допреди около месец Барак Обама се справяше блестящо, представяйки се за фигура, превъзхождаща всички, кандидат със смесен расов произход и двупартийно послание, който обещава да излекува историческите и съвременните рани в американския живот.

Само че маската падна. В напрегнатата обстановка на първичните избори Обама зазвуча като всеки друг склонен да увеличава данъците и пристрастен към властта политик-демократ. Още по-лошо - той се разкри като член на една специална подгрупа в либералния елит на партията - високообразован човек със сериозен комплекс за превъзходство.

Най-лошият момент в неговата кампания беше, когато споделяше с изтънчените либерали своите антропологически наблюдения от кампанията. Той каза, че в нещастието на ежедневния си живот, простолюдието се обръща към религията и оръжията и към други ирационални "нужди" на непросветения живот. По-рано жена му каза пред избиратели, че трябва да са благодарни, че човек с такива разностранни способности е благоволил да слезе сред тях и да предложи да им стане президент.

Събитията от последния месец разкриха и друга черта от характера на Обама, която заплашва да подкопае цялото му послание. Той е циник. Пред експертите в Сан Франциско говори едно, а пред плебеите в Пенсилвания друго. Защитавайки дългата си връзка с преподобния Джеремая Райт, той отрече страховете на собствената си баба от опасността да стане жертва на престъпление в ръцете на афроамериканец, като ги сравни с възгледите на преподобния Райт ("Бог да прокълне Америка!", "Съединените щати умишлено разпространяват СПИН сред черното население").

Междувременно Хилари Клинтън беше заета да се отърсва от последните остатъци от срам и честност в отчаян опит да спаси кандидатурата си. Тя се отказа от всякакви претенции за послание и вместо това започна да се улавя за всеки недостатък в представянето на своя опонент.

По този начин погрешните ходове на Обама спрямо работническата класа в Пенсилвания превърнаха Клинтън от обутата в сини чорапи възпитаничка на Уелсли в доброто старо момиче, което се движи сред дъвчещите сламки селяци, прегръща техните ценности, възприема техния светоглед и дори техния начин на живот.

"Унищожете Иран! Идва Осама бин Ладен! Обичам да ходя на лов за патици. Мога да пия шотове и бира едновременно"! Трудно е да преценим кое е по-лошо - да показваш снизходително отношение към работническата класа, или да се преструваш, че принадлежиш към нея. Демократическата кампания просто се топи в баналността, обгръщаща избора на кандидат.

Икономиката е в пълна бъркотия, Съединените щати са затънали в Ирак и Афганистан. Вместо да се възползват от възможността да предложат убедителна визия за алтернативен път напред, демократите правят гафове. Когато не се джафкат за това на кого хората на улицата имат по-голямо доверие, те предъвкват старите постулати на лявата догма - класова борба срещу данъците, безотговорни (и необезпечени) обещания за моментално изтегляне от Ирак, протекционизъм, който предизвиква присмех срещу техните претенции, че искат да възстановят позицията на Америка в света.

На фона на този жалък спектакъл на циничен опортюнизъм и приемствен догматизъм, републиканците някак успяха да изберат Джон Маккейн, единствения претендент от тяхната партия, които има някакъв шанс да спечели изборите.

Американските президентски избори се решават колкото от личностните качества на кандидатите, толкова и от това чия програма е по-лъскава и крещяща. Демократите разбира се смятат това за доста просташко. Според тях избирателите трябва да ограничават вниманието си до "конкретните проблеми". Американците обаче разбират управлението на страната си малко по-добре. Те са наясно с ограниченията на президентските правомощия и разбират, че ролята на президента като държавен глава се изразява както в ръководене на нацията, така и в прилагане на политиката.

Това, което искат те, е мъж или жена с характер и репутация, който (или която) да ги вдъхнови и ръководи. Може би затова демократите са в беда. (БТА)

Коментар