През месец март тази година приятният шум от току-що отворено шампанско отбеляза тържественото приемане на третата поправка в българската конституция. Надеждите бяха големи. Смяташе, че с въвеждането на правото на парламента да отстранява преждевременно тримата най-големи в съдебната власт най-сетне ще се въведе контрол върху магистратурата. В името на тази цел бяха увеличени и правомощията на министъра на правосъдието, като му бе дадено правото да кадрува и да определя съдебния бюджет.
Вчера тихо и без шампанско текстът за така наречения импийчмънт бе отменен от Конституционния съд. За правомощията на правосъдния министър, срещу които всъщност Брюксел скочи най-високо, конституционните съдии така и не можаха да се разберат. Днес главният прокурор припомни становището си още от времето, когато бе гласувана третата поправка - че по принцип не е против процедурата по импийчмънт на тримата големи, а против начина, по който това се случва. Председателят на Върховния касационен съд приветства решението на конституционните съдии.
Интервю на Богдана Лазарова с председателя на Варховния административен съд.
Аз съм доволен, че има вече, тези решения са факт, защото това беше много важно, преди да се подготви четвърта поправка в конституцията. Слава богу, Конституционният съд се произнесе навреме. Как се е произнесъл аз не мога да коментирам.
Смятате ли, че ще бъде наложителна сега четвърта поправка точно по тези два текста и какво според вас би трябвало тя да съдържа?
Когато Конституционният съд приеме, че даден текст е противоконституционен, този текст престава да действа от датата на обнародване на решението на Конституционния съд. Може би за законодателна прецизност би следвало да се отмени този текст, който е обявен за противоконституционен.
За да се изчистят съмненията в независимостта на съдебната система, както беше критиката и в евродоклада, трябва ли правомощията на министъра на правосъдието да бъдат обратно коригирани, при положение че нямаме решение?
Специално по въпроса за това министърът на правосъдието има право да предлага магистрати за назначаване или не, аз искам само да припомня, че това право той го е имал винаги по досега действащия закон за съдебната власт, само че не беше конституционно уредено. Тука може би съмненията в нарушаване на баланса се появяват по-скоро от последващите законодателни промени на Закона за съдебната власт, което лиши ръководителите на съдебните звена да правят предложения, и при това положение, изглежда, може да се помисли за това дали тези последващи промени в Закона за съдебната власт не са противоконституционни.
Г-н Пенчев, сега се получава, че Висшият съдебен съвет може да внася кадрови предложения задължително след конкурс, а министърът ще прави това без конкурс и пак остава отворена вратичка за роднински назначения.
Не е само това. Аз искам да ви обърна внимание върху един въпрос, който досега не е бил за предмет на обсъждане на медиите. Значи, ние имаме проект за закон за съдебната власт, нов проект, който беше внесен в Министерския съвет и трябваше да бъде разгледан на 24 август, но не беше, защото се очакват четвъртите поправки в конституцията и те трябва да бъдат съобразени с този нов текст. Аз искам да кажа, че имам много сериозни възражения срещу този Закон за съдебната власт, този проект, именно относно кадровото придвижване, относно набирането на кадри в съдебната система.
Имам много сериозни възражения, защото там е възприет принципът, че всеки магистрат може сам да се предлага за съответния пост по-висок, включително и за заместник-ръководител на звено, т.е. принципът на екипността отпада изцяло. Е, аз питам, не граничи ли с една опасност от анархия, когато примерно за едно място във върховен съд, да кажем, брой документи. . . 100 или 200 магистрати, което е
нормално, имат законовото изискване да бъдат съдии във Върховния съд. Добре, съответно комисията на Висшия съдебен съвет ще ги атестира. Е, питам аз, как може да атестираме ние по обективни критерии примерно сто магистрати за едно място, т.е. получава се една малко възможност дори теоретично Висшият съдебен съвет да не може да вземе решение с конституционното мнозинство от 13 гласа тайно гласуване за нито един от тези сто магистрати, т.е. в един момент прекалената демократичност на процеса да блокира самия процес.
Аз не пледирам за това аз да имам права да си предлагам съдиите, макар че пледирам за това аз да имам право да си посочвам заместник и секретар, поне екипа, нали, но и това го няма в новия закон за съдебната власт, няма го. На мен ми се струва, че този въпрос трябва тепърва да се постави на дискусия и аз сега . . . във Висшия съдебен съвет се предвижда някаква конференция през октомври месец по повод проекта, който испанската страна провежда тук във Висшия съдебен съвет точно на тази тема.
Много ми се иска да чуем мнението на всичките и дори и на представителите на Съюза на съдиите, които най ратуваха за това да имат свобода в предлагането, но дайте да не вземем да направим така, че да блокираме системата и в един момент да не можем да назначим никого. Плюс това аз един друг въпрос да ви поставя. Казва новият Закон за съдебната власт - 20 процента за външни назначения за конкурс, останалите за вътрешни назначения. Питам аз какво значи 20 процента. Предлагам едно място във Върховния съд свободно, назначаваме човек от системата. Предлагам второ място, след два месеца се освобождава или след три месеца, може би на петото място като предложа, някакъв компютър ще каже: а, извинявай, ама пето място е за външен конкурс.
Значи, ако ние предложим 5 души за назначение наведнъж, 5 места или 10, знаем кои са 20 процента, от 10 места 2 места отиват на външен конкурс. Но нормалното назначаване става един по един, защото така е, не се освобождават толкова много места, какво значи 20 процента. Кой ще ги отчита тези 20 процента. Не би могло в един цялостен закон, който едва ли не предлага една нова концепция, да има такива неясноти, които ще блокират системата.
