Не се страхувайте от имигрантите, а от липсата на такива

16 февруари 2013 10:05

Президентът на САЩ Барак Обама вероятно не е имал предвид Чунюн, когато настояваше за имиграционна реформа по време на речта си „За състоянието на съюза”.

Чунюн е ежегодният пролетен фестивален сезон, по време на който близо 200 млн. китайци - плюс-минус няколко милиона, напускат големите индустриални центрове, за да се върнат по родните си места във вътрешността на страната.

Празникът е най-големият ежегоден миграционен процес в света, като се очаква през 2013 г. да подобри още няколко рекорда. За приблизително 40-дневния период край Китайската нова година ще бъдат извършени около 3,4 млрд. пътувания - повече от всички досега. За сравнение, през 2006-а бяха близо 2 млрд..

Чунюн е почти изцяло вътрешен процес. Но той илюстрира значението на това да позволяваш на хората да бягат от бедните към богатите земи. При управлението на Мао Цзедун, през почти половината от XX век, бе изключително трудно за китайците от селските райони на страната да пътуват до градовете. Либерализирането на системата позволи на бедните фермери да си търсят работа във фабрики и това може би допринесе най-много за китайския икономически растеж през последните десетилетия.

Но ежегодният Чунюн - завръщането към дома, показва, че миграцията никога не протича еднопосочно.

По време на първата си реч „За състоянието на съюза” през втория си мандат Обама обеща да предложи на незаконните мигранти път, по който да получат гражданство. Поемайки инициативата да заличи правото предверие, в което са заробени над 11 млн. „нелегални имигранти”, е повече от социален експеримент, то е също умел политически ход. Демократическата партия, в която членува президентът, ще направи всичко възможно да се набие в очите на обществото като реформаторски настроена. Това ще опетни образа на републиканците и ще ги представи в светлина, от която трудно ще могат да се отърсят - разгневени, стари и бели.

Главозамайващата логистика на Чунюн и реформаторските амбиции на Обама намекват за чудовищността на миграционния феномен. През 2000 г. по света имаше само 150 млн. мигранти. През 2012 г. броят им удари 214 млн., което е над 3% от световното население, а в него влизат единствено международните такива. Само в Китай близо 740 млн. души живеят и работят далеч от дома си, но въпреки това се намират в страната, където се родени. Грубо един на всеки осем души по Земята е мигрант. В останалите части на планетата няколко по-малки събития, подобни на Чунюн, се появяват в различните сезони - между Северна и Централна Америка, от Германия към Турция и обратно и от агломерациите по Арабския полуостров към Източна Азия. Парите, изпращани у дома, помагат на света да се върти. Паричните преводи на мигрантите в посока домовете им през 2010 достигнаха 440 млрд. долара - близо 1,5% от световния БВП.

Но за мнозина въпросните пътувания предизвестяват апокалипсис. Не рухна ли Римската империя - образеца за господствата цивилизация, под натиска от гъмжене, докато бедните хора не зачитаха имиграционната й политика? Този период от историята, от близо 400 г. пр.Хр. до 800 от новата ера е до такава степен съпътстван от мрачни ретроспекции, че е известен още с псевдонима си „Völkerwanderung” (Варварски инвазии). В по-малък мащаб травмата от етническите изселвания все още преследва като призрак сърби, гърци и всички останали на Балканите.

Още повече, че в днешно време въпросните варвари са моторизирани, повечето от тях пристигат със самолети, влакове и автомобили. Но обстановката днес е по-коварна. През XIX век географът Е.Г. Равенщайн - германец, избягал във Великобритания, предлага закони за човешката миграция. „Всеки миграционен поток създава контрамиграция”, гласи част от него. Но най-лесно за забелязване в този закон е, че населението на големите градове нараства предимно благодарение на новодошлите, а не от естествения им прираст.

Несъмнено етническият състав на големите европейски градове се различава драстично от този в обкръжаващите ги райони. Половин Ротердам - водещото европейско пристанище, например, има корени извън Холандия. През 2009 г. градът влезе в историята като първото населено място в страната и Европа, избрало роден в чужбина мюсюлманин за свой кмет. През 2011 г. преброяването на британското население потвърди, че делът на хората, определящи се като „бели британци”, е спаднал под 50% в Лондон.

Тези промени по-скоро затвърждават, отколкото противоречат на тенденциите от изминалите векове. Миналото, по което някои тъгуват, само по себе си е било „модерно и съвременно”. Както се отбелязва в книгата на Питър Акройд за британската столица, лондончани в миналото са били известни в мрачния си англосаксонски тен, дължащ се на историческата смес от средиземноморска, семитска и дори още по-екзотична кръв. Междувременно същото това британско преброяване изтъкна, че полският е вече вторият най-говорим език в Англия.

През 1989 г. Полша и Великобритания бяха от двете страни на уж непреодолимото континентално разделение - както идеологическо, така и физическо. Полската общност на Острова тогава бе екзотично малцинство и бе толкова възрастно, че бе на ръба на изчезването. Повечето свободни поляци се разпръснали след края на Втората световна война, тъй като не желаели да се завърнат в родината си. По това време страната тъкмо се превърнала в комунистическа. (БГНЕС)