Наричан някога рай, днес Кабул се бори с тежки проблеми
Наричан някога рай, днес Кабул се бори с тежки проблеми / Снимка: БГНЕС
Империята на Бабур, основателят на династията на Моголите през 16 век, се простирала от Самарканд до централна Индия, но той умира с копнеж по Кабул и завет да бъде погребан там, наричайки това място рая на земята.

Неговата гробница, която се намира на един склон край сегашната столица на Афганистан, е разположена сред оазис от зеленина. На великолепния фон на заснежените планински вериги Хиндукуш гробницата е сред градина от орехи, черници, ябълки и нарове, а край нея има малка мраморна джамия, фонтани и водни канали.

Но гледката под нея няма нищо общо с рая. В днешно време гробницата се извисява над един съсипан от война град с население от около 4 милиони, прашен и затънал в боклук.

Питейната вода е оскъдна, а повечето пътища не са павирани. Много сгради са изтърбушени от бомбардировки и със следи от куршуми, купища пластмасови бутилки замърсяват река Кабул, а улиците са задръстени с коли, които оставят след себе си облаци от прах и изгорели газове.

"В Кабул е установено най-високото съдържание в света на фекални изпарения в атмосферата", заяви г-жа Пушпа Патак, старши съветник в кметството на Кабул. "По-малко от 5 процента от домакинстава имат канализация."

"Ако се събудите в 4 часа сутринта, ще чуете как теглени от магарета каруци изнасят екскрементите извън града." Този древен метод за почистване на тоалетните губи своята ефективност, тъй като фермите, използващи екскрементите като тор, се отдалечават все повече и повече поради темпото, с което се разраства градът.

До 70-те години на 20 век Кабул е бил очарователен малък град с градини, дървета, живописни ориенталски пазари и великолепни джамии и дворци. "Беше Швейцария на Изтока", разказва Патак. "Хората идваха тук за своя меден месец."

Десетте години съветско управление, битките за освобождение и последвалата ги гражданска война донесоха разруха и разорение. Последваха международната изолация при управлението на талибаните и войната за свалянето им от власт.

Първо изчезнаха дърветата - изсечени за отопление или защото сменящите се военни вождове се страхуваха, че могат да послужат за прикритие на врагове. "Днес няма път водещ извън Кабул, по който да има и едно дърво", разказва Патак.

Интензивният артилерийски обстрел на града през гражданската война превърна много от сградите в руини. Всичко, което остана, е потънало в разруха. Откакто водените от САЩ сили свалиха режима на талибаните през 2001 г. и президентът Хамид Карзай пое властта, в града е относително спокойно, но са направени само незначителни подобрения.

През 70-те години на 20-и век населението на града беше около 700 000 души, докато сега е набъбнало до 4 милиона със завръщането на бежанците и прииждащите към града обеднели селяни, търсещи сигурност и работа. Мнозина са си построили кирпичени къщи по обраслите с храсталаци хълмове около Кабул, без да имат вода, ток или канализация.

Сега, разказва Патак, само 10 на сто от домакинствата разполагат с питейна вода, само половината от боклука на града се събира, а около 50-60 км от градската пътна мрежа спешно се нуждаят от ремонт. Дори и в най-добрите дни токът спира от време на време.

Подкрепяната от САЩ администрация получава около 3 милиарда долара годишно под формата на чуждестранна помощ, но урбанистичното развитие е към края на списъка с приоритетите - по-голямата част от парите се харчат за сигурност, възстановяване на селските райони и създаване на алтернативни възможности за трудова заетост, които да отклонят фермерите от отглеждането на опиум.

Афганистан е най-големят производител на опиум в света и търговията с наркотици съставлява повече от една трета от БВП на страната.

Според Патак Кабул се нуждае от около 3,5 милиарда долара и може би 10-15 години, за да може да предостави на около 60-70 процента от населението основни услуги като водоснабдяване, канализация, ток и озеленяване на града. Бюджетът на кметството за настоящата финансова 2006-2007 година е 26 милиона долара.

Дори и да бъде намерено финансиране, Кабул никога вече няма да бъде очарователният град от 70-те години. "Човек никога не трябва да гледа назад, трябва да се гледа напред", отбелязва Патак. "Човек трябва да помисли какво да направи с това, което има, и как да го направи по-добро".

Само допреди няколко години би било трудно да се повярва, че мястото, където е бил погребан Бабур, занемарено и опустошено от война, е било модел за десетките градини на Моголите в Индия и Пакистан. Гробницата на неговия син Хумаюн, направена от червен пясъчник и мрамор, се намира в подобна градина в индийската столица Делхи. Друг негов потомък, Шах Джахан, построил Тадж Махал в Агра.

През 2002 г. Тръстът за култура "Ага Хан" започна реставрация за милиони долари на Баг-и-Бабур, или градината на Бабур, която включва пълно почистване на развалините, възстановяване на фонтаните и водните канали и засаждане на дървета.

Една от първите задачи е била да се възстанови направената от кирпич и слама стена Пакса, която огражда градината от 11 хектара. Около една трета от средствата са използвани от тръста за подобряване условията на живот на хората, живеещи на склона, добавя ръководителят на проекта Джолиън Лесли.

"Надяваме се градината отново да стане красива", сподели нейният архитект Абдул Хамид. "Но не знам. Трябва да има мир през следващите 10-20 години." Мраморната плоча над гроба гласи: "Раят е вечният дом на Бабур Бадшах." /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар