Мисия възможна
Мисия възможна / netinfo

През седмицата се роди поредното доказателство за зависимостта на Европейския съюз от руските енергийни запази. Този път новините обаче не дойдоха от мегаломанската сграда на монополиста „Газпром”, а от кабинета на иранския духовен водач Али Хаменей в Техеран. Само с няколко думи аятолахът превърна посещението на министъра на отбраната на Русия Игор Иванов в сензация. Отново беше съживена една стара идея, от която Европа настръхна – идеята за газов картел между двете най-богати газови държави в света – Русия и Иран, които контролират приблизително половината от газовите ресурси на земята.

Тази идея, колкото и функционална да е тя в своята същност, би трябвало да уплаши Европа, за която Иран е един от потенциалните бъдещи алтернативни източници на енергия на по-изгодни от руските условия.

Тази идея би трябвало да озадачи и България, която би спечелила много от изграждането на газопровода НАБУКО, който да свърже Каспийския регион със Западна Европа, през територията на нашата страна.

Но от този романтичен флирт между Русия и Иран в Европа всъщност има печеливш. И това са поддръжниците на атомната енергетика.

„България е готова да участва в дебата по общата енергийна европейска политика”, каза пред европейските депутати в Брюксел президентът Георги Първанов. Неговите думи насочват много умело българския интерес от събуждането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” към нуждата от ядрените мощности в Европа като цяло.

Логично, Първанов не пропусна да подчертае лидерската роля на България в енергийната сфера на Балканите, която беше унищожена с влизането на страната ни в Европейския съюз. Последствията от това унищожаване бавно, но сигурно излизат на бял свят. Спирането и на последните два „малки” блока на българската централа, които покриваха до 45% от дефицита на нашите съседи, предизвика енергийна криза на Балканите и дори режим на тока в Албания. Това е предпоставка не само за икономически катаклизми, но и политическа нестабилност непосредствено до външните граници на Европейския съюз.

От подобна нестабилност със сигурност Брюксел няма интерес.

Ето защо, събуждането на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй” изобщо не трябва да бъде разглеждано като сюжет на филма „Мисия невъзможна”, а по-скоро като „Спасяването на редник Райън”, който в края на лентата е спасен, макар и след преодоляването на почти невъзможни препятствия.

Иначе идеята от Техеран за „газов ОПЕК”, колкото и интересно да звучи надали ще се превърне в реалност. Белият дом в никакъв случай не би позволил разгръщане на иранските газови запаси, които биха финансирали властта в Техеран. Следователно, дори и руско-иранският газов картел да не се осъществи, Европа няма да има особен избор в алтернативните източници на енергия през следващите години. А това е още един аргумент в подкрепа на ядрената енергетика и АЕЦ „Козлодуй”.

За връзка с автора: sveivanov@abv.bg

Коментар