Какво означава "да се помогне" на ливанското правителство да наложи властта си над южната част на страната и да разоръжи в крайна сметка милициите (основно Хизбула), които действат там, и същевременно "да предприеме всички необходими мерки", за да предотврати извършването в района на враждебни действия "от всякакъв вид" и да защити цивилните, попаднали под "неминуема заплаха"?
Когато този брой на "Икономист" бе изпратен за печат, над 40 държави се събираха в Ню Йорк, за да измъдрят как да засилят военната мощ и да установят ефективни правила за намеса на "сините каски", които Съветът за сигурност на ООН с приемането на резолюция 1701 миналата седмица повели да бъдат разположени в Ливан. Ще ни се това да бе проста задача.
Разполагането на 15-хилядни сили на ООН редом до също толкова ливански войници, които на 17 август започнаха да се придвижват на юг в широката 20 километра зона в Ливан край северната граница на Израел, ще създаде (поне такива са надеждите) пространството за политически разговори за по-трайно спиране на огъня.
Сегашната 1900-членна наблюдателска мисия на ООН - ЮНИФИЛ, може да заеме бързо малките сектори от територията на Ливан, които израелската армия вече напусна тази седмица. ООН обаче отчаяно се нуждае да намери до една седмица или приблизително толкова време около 3500 войници, които да заемат позиции в по-големи участъци, освен ако изтеглянето на израелските части не бъде спряно (докато Израел изтегля войниците си, Хизбула настоява, че има законното право да ги напада).
Но откъде ще дойдат новите части на ООН?
Франция посочва, че би могла да ги командва силите и да осигури ядрото от войниците, които ще служат в тях (старите ЮНИФИЛ са именно под френско командване). Няколко други страни - Италия, Испания и евентуално Турция - разполагат с бойни части, които могат да бъдат разположени по-скоро до дни, отколкото до месеци. Ако тези държави се съгласят да действат бързо, и други може да проявят по-голяма готовност да ги последват по-късно.
Следователно ООН предвижда поетапно разполагане. Най-необходими в авангарда ще бъдат механизираните батальони, които да обикалят по бомбардираните пътища и да са в състояние да сглобяват мостове и да обезвреждат неексплодирали боеприпаси, мини и самоделни взривни устройства, чието първоначално предназначение е било да забавят израелското напредване.
Зигзагообразното разполагане на международните сили е необходимо колкото от политическа, толкова и от практическа гледна точка. И докато международната общност успее да осъзнае твърдостта на новите правила за намеса на ЮНИФИЛ (правомощията на наблюдателската мисия, съставена от войници от Индия, Гана, Европа и Китай, са ограничени до самозащита; освен това мисията е обременена от максимално самоограничаване и е обстрелвана и от Израел, и от Хизбула), малко държави проявяват готовност да поемат твърди ангажименти.
Турция, която категорично не иска да бъде поставяна в позиция да й се налага да стреля по свои едноверци мюсюлмани (без да се споменават израелците), ще гори от желание да привлече повече ислямски държави. И Индонезия, и Малайзия предложиха да участват. Израелски официални представители обаче обмислят дали да не се противопоставят на изпращането на контингенти от страни, които не признават Израел. Очаква се да изявят желание Египет, Йордания и Мароко. Редом с Иран, Сирия обаче изглежда вместо това решена да превъоръжи Хизбула, чийто ракетен арсенал бе изчерпан през изминалите седмици на сражения.
Крехкостта на примирието изнервя мнозина. Не е ясно нито дали ООН ще постигне крайната си цел от 15 хиляди войници, нито дали мирът може да бъде възстановен в достатъчна степен, че да не се стигне до това страните, които в момента изразяват желание да влязат предпазливо в Ливан с едното рамо напред, да започнат да бият отбой. Ако примирието издържи, за някои европейски правителства разполагането на части в Ливан ще бележи първо участие в мироопазващи сили след злополучния им опит по време на войната в Босна. Взетото тази седмица от Германия решение да участва в новите сили вдига наложеното в страната след Холокоста табу над изпращането на войници в Близкия изток.
Европейците ще установят, че от войната в Босна насам са се променили много неща, твърдят високопоставени служители на отдела на ООН за мироопазващите операции. Правилата за намеса се втвърдиха значително оттогава.
Франция изглежда е стигнала до извода, че, макар резолюцията на ООН от миналата седмица де не изхожда от Глава 7 от устава й (най-суровият възможен вариант), то поне предоставя достатъчно твърд мандат. Остава да видим как ще бъдат използвани мироопазващите сили, за да се помогне на ливанското правителство да възстанови контрола си върху южната част на страната. Те обаче ще имат правото да отвръщат на атаки или ако им се пречи да си вършат работата, и да защитават попаднали под заплаха цивилни.
Необходимостта от скоростни действия означава, че служители на ООН ще бъдат прехвърлени от други мисии, за да стане ефективна новата мисия в Ливан. Някои военни и полицейски части, определени за други мисии (като операцията на НАТО в Афганистан или оглавяваните от Африканския съюз сили в Дарфур) вероятно ще бъдат отклонени за Ливан.
Ще си струва ли всичко това? Не и ако силите на ООН само "държат обръча", докато Израел и Хизбула ускоряват подготовката си за нов рунд бойни действия. Нито пък ако тези "по-твърди" сили на ООН в Ливан започнат да изглеждат като окупатори. Затова "сините каски" трябва да действат внимателно. /БТА/
