Главният изпълнителен директор на проектите на канадската фирма "Дънди прешъс" в България, Лорънс Марсланд, в предаването „Седмицата” на „Дарик” за това какво предлага за българското злато в Челопеч.
С какво не сте съгласни от това, което каза Джевдет Чакъров миналата седмица?
Господин Чакъров твърди, че по-голямата част от общността в Челопеч са против проекта, което е, просто не е истина. И аз даже съм ви донесъл становищата на основните общини, които подкрепят проекта и които показват, че повечето общини подкрепят проекта в района с изключение на община Чавдар. Така че ние имаме една широка подкрепа в този район.
Добре, но все пак има и такива, които са против. Какво мислите да направите, за да ги убедите?
Мисля, че винаги има хора, които са против даден проект или против проекти като нашия, или в други индустриални области. Но смятам, че един такъв проект води до много дивиденти за една община. И когато например вземем предвид резултатите от нашия доклад за ОВОС, който доклад беше одобрен на два пъти с огромно мнозинство от висши експерти на екологичен съвет, тогава смятаме, че един такъв проект, на един такъв проект трябва да бъде дадена зелена светлина.
Според информацията на Министерството на околната среда и водите в Челопеч има 26 милиона тона запаси. От тях 377 000 тона мед, 103 хиляди тона злато, 244 000 тона сребро - това са над 700 000 тона ценни метали и министерството ги изчислява на над 5 милиарда евро. Спорът е за това колко ще останат в България, какъв ще е принципът, който вие предлагате?
Първо, смятам, че тези, цифрите, които цитира господин Чакъров са погрешни по отношение на приходите, които ще, които ще дойдат от този проект. Първо, цените на металите най-вероятно ще започнат да спадат и, ако този проект заработи през следващите десет години, той ще доведе до 110 милиона долара приходи за държавния бюджет за България. И смятам, че господин Чакъров всъщност не прилага икономическите схеми, по които се изявяват тези приходи, с което се манипулират данните. Т.е. той бездейства в момента и не прилага законите на собствената си страна.
Съгласни ли сте да се обвърже това, което трябва да се плаща като концесионно възнаграждение, с пазарните цени на това, което се добива от мините?
Концесионните възнаграждения се изчисляват по различен начин в света, но по принцип концесионното възнаграждение, размерът на концесионното възнаграждение, което плащаме в момента, се равнява на средните такива платими в цял свят. Даже напоследък беше публикувана една книга, която показва, че всъщност, един доклад, който показва, че има връзка между концесионните възнаграждения и данъците, корпоративните данъци. Има връзка между конкурентоспособността на една дейност и концесионните възнаграждения, които се плащат. Искам да кажа, че преди няколко месеца ние започнахме дискусия с българската Агенция за инвестиции и тогава ние предложихме да увеличим концесионното възнаграждение, като това допълнително концесионно възнаграждение бъде изплащано на общините на Челопеч и Чавдар.
Т.е. не сте съгласни обаче възнаграждението за държавата да бъде процент от това, което печелите, искате твърда сума да бъде и вие колкото си изкарате?
Понастоящем концесионното възнаграждение се изчислява като процент от стойността на металите в добитата и извозена от рудника руда. По принцип това не е адекватна схема, защото обичайно концесионното възнаграждение се изчислява върху приходите от продажбата на вече добития метал. Това, което ние искаме, и това, което е свързано, което е в хармония с международната практика, и това е едно концесионно възнаграждение като процент от приходите от продажбата на добитите метали.
А съгласни ли сте България да участва в общо дружество с вас? Например с 20 процента? Такъв пример даде министър Чакъров с Румъния.
Първо, проектите, за които говори господин Чакъров ... Монтана и за 20-процентното участие, там компанията, която има това процентно участие, тя е всъщност полуприватизирана, тя е отчасти държавна компания и структурата на капитала е съвсем различна от това, което е от нашия случай. И сделката, която беше сключена за този проект, беше сделка, осъществена на свободния пазар. А ние трябва да напомним, че ние закупихме активите също на Челопеч, също ги закупихме на свободния пазар и сделката беше една сделка на свободния пазар. Участието на държавата е защитено с концесионното възнаграждение, което ние плащаме, и това, което е и международната практика, така че коментарът на господин Чакъров не е приложим.
Каква е истината за намесата на Европейския съюз? Вие ли предизвиквате европейските институции с въпроси за вашата инвестиция в България? Ще пречите ли на българската интеграция?
"Дънди" много се радва, че България ще бъде приета в Европейския съюз, и смятам, че е важно за хората в България държавата да бъде приета в Европейския съюз. "Дънди" дойдоха в България, защото искаха България да стане член на Европейския съюз. С присъединяването на страната към Европейския съюз ... това ще бъде добре и за бизнеса, и за хората, които искат да инвестират в страната. Именно затова е много важно Европейският съюз да е наясно, че бездействието на господин Чакъров по отношение на одобряването на ... или ратифицирането на одобрения вече ОВОС за Челопеч, както и несвикването на заседание на висш експертен екологичен съвет изобщо, за да поне разгледа ОВОС-а за Крумовград. "Дънди" вече много пъти се обърнаха към министъра с молба да се намери разрешение на тези въпроси и смятаме, че е много важно да се намери такова разрешение, защото Европейският съюз очаква законодателството, което вече е хармонизирано с това, с европейското, да бъде изпълнявано и процедурите да се спазват.
А не мислите ли, че проблемът не е чак толкова персонален, след като лично министър-председателят назначава комисия, която да се занимава с концесиите?
Не, не смятам. Смятам, че това отношение специално беше ориентирано към нас и смятам, че беше. . . и смятам, че вследствие на бездействието на Министерството на околната среда и водите всъщност започнаха да се изграждат структури, с които може по някакъв начин да се оправдае това бездействие. И смятам, че това е един пример на популистка политика.
