Дали новият президент на Съединените щати ще е Барак Обама, кандидатът на Демократическата партия, чиято емблема е магаре, или Джон Маккейн от Републиканската партия, чийто символ е слонът? Ще узнаем в ранните часове на 5 ноември, сряда, когато ще станат известни изборните резултати.
На 4 ноември американците с право на глас – около 215 милиона над 18 години от общо 301 милиона население – ще могат да участват в изборите за 44-и президент на САЩ, за подновяване на цялата Камара на представителите и на една трета от Сената, за губернатори на 11 от 50-те щати. Наред с изборите ще протекат и десетки референдуми по местни проблеми от всякакъв характер.
Изборите за президент и вицепрезидент са общи и непреки. Гласоподавателите избират членове на Избирателната колегия, която се състои от 538 души. Броят на членовете й е равен на сбора от депутатите в двете камари на Конгреса (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. Всеки щат изпраща различен брой представители в Избирателната колегия и в Камарата, в зависимост от броя на населението, а в Сената – по двама. Щатът с най-голямо население – Калифорния, има 55 членове в колегията. Кандидатът за президент, спечелил в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията от този щат, дори ако има един глас повече от съперника си (изключение правят два от 50-те щати – Небраска и Мейн, където действа пропорционална система). За да бъде избран, кандидатът за президент трябва да получи мнозинство от 270 гласа в колегията. Системата за избиране на президент е създадена с 12-ата поправка в конституцията през 1804 г. Тя не задължава членовете на колегията да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани. Системата действа така, че президентът може да бъде избран с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар да има по-малко гласове на избирателите – така наречения народен вот – от съперника си.
Кандидатът на демократите – сенаторът от Илинойс Барак Обама, преди изборите води пред сенатора републиканец от Аризона Джон Маккейн в повечето социологически анкети и е смятан за почти сигурен победител. Анализатори отбелязаха дни преди изборите, че той се държи като президент, спечелил "служебна" победа. Сред самите социолози обаче се водят нерешими спорове за надеждността на проучванията. Те се извършват по фиксирани телефони, а все повече граждани на Съединените щати притежават само мобилни телефони. Обама и демократите финансираха кампанията с астрономически суми, небивали досега в историята. Експертите са единодушни, че цветнокожият сенатор се представи блестящо в предизборната надпревара, продължила близо година. Но мнозина допускат изборният резултат да е различен от очаквания въз основа на социологическите анкети.
Централна тема в кампанията, особено в последните седмици, бе гл
обалната икономическа криза, връхлетяла в разгара на надпреварата за Белия дом. И двамата кандидати се обявяват за по-голяма роля на държавата и за повече прозрачност във финансовата сфера. Обама обвинява съперника си, че залага твърде много на свободния пазар, с което по нищо не се отличава от сегашния президент Джордж Буш, и обещава да премахне данъчните облекчения, въведени от Буш за хората с доходи над 250 000 долара годишно. Маккейн, който нарече Обама "марксист", предлага намаляване на корпоративния данък и данъка над печалбата, както и намаляване на обществените разходи. Във външната политика Обама, който бе противник на войната в Ирак от самото начало, предвижда изтегляне на американските войски от Ирак до 16 месеца. Маккейн отстоява, че победа в Ирак е жизнено важна за сигурността на САЩ и на свободния свят. И двамата са за засилване на връзките между съюзниците в НАТО от двете страни на Атлантическия океан.
Независимо коя от двете двойки кандидати за президент и вицепрезидент – сенаторите демократи Барак Обама и Джоузеф Байдън или сенаторът републиканец Джон Маккейн и губернаторката на щата Аляска Сара Пейлин - влезе в Белия дом, ще внесе нещо ново в историята на управлението. Ако бъде избран, Барак Обама (47 г.) ще стане първият цветнокож президент, Джон Маккейн (72 г.) – най-възрастният, встъпил в длъжност, Сара Пейлин – първата жена вицепрезидент. За първи път сред четиримата няма действащ политик във върха на изпълнителната власт (президентът на САЩ има изключително широки правомощия на ръководител на правителството, държавен глава и главнокомандващ на въоръжените сили).
Изборите за президент се свикват в първия вторник след първия понеделник на ноември. Членовете на избирателната колегия не се събират заедно, а гласуват в столиците на щатите, където са избрани. Това става в първия понеделник след втората сряда на декември и тази година е на 15 декември. Разликата между двете дати от близо месец и половина се дължи на реалността от началото на 19-и век, когато е създадена системата - тогава броенето на бюлетините и обобщаването на резултатите на национално равнище ставало много по-бавно, а членовете на избирателната колегия пътували много по-дълго и по-трудно до столиците на щатите, където гласували.
Сега по правило името на новия президент става известно веднага, след като затворят избирателните секции, които работят от 7.00 до 19.00 часа в изборния ден. Изключения има – през 2000 г. след оспорване в съда на резултатите от изборите в щата Флорида въпросът бе отнесен до Върховния съд, който произнесе Джордж Буш за победител през декември.
Мандатът на действащия президент изтича на 20 януари следващата година, когато полага клетва новоизбраният държавен глава.
Сложна е и системата за регистрация на избирателите. В редица щати срокът за регистрация е месец преди изборите, но в много други е възможно това да стане и в самия ден. Има предварително гласуване, в което понякога участието достига около 30 на сто от общия вот. Анализатори изтъкват, че от решаващо значение ще бъде активността на избирателите, която обикновено е около или под 50 на сто, но на предишните президентски избори през 2004 г. бе 56,7 процента.
Изборите за Конгрес са преки. Подновява се целият състав на Камарата на представителите – 435 конгресмени – и 35 от общо 100 сенатори. В Конгреса "магарето" – символът на демократите, преобладава над "слона" от 2006 г. с мнозинства и в двете камари. Демократите се надяват да спечелят по-голямо мнозинство в Сената и дори да минат прага от 60 места, необходим, за да не се допуска процедура за блокиране на важни гласувания. Сега в Сената има 49 сенатори републиканци и 49 демократи, плюс двама независими, които обикновено гласуват с демократите. В Камарата на представителите сега има 235 демократи и 139 републиканци, един мандат е незает. Всеки щат е представен в Камарата според броя на населението. Калифорния, щатът с най-много жители, има 53 конгресмени, а седемте щати с най-малко население – по един. Конгресмените имат мандат от две години. Изборните секции ще бъдат отворени от 7.00 до 19.00 часа местно време. Първите прогнозни резултати ще бъдат съобщени на телевизиите около 22.00 часа по Гринуич (полунощ българско време).
обалната икономическа криза, връхлетяла в разгара на надпреварата за Белия дом. И двамата кандидати се обявяват за по-голяма роля на държавата и за повече прозрачност във финансовата сфера. Обама обвинява съперника си, че залага твърде много на свободния пазар, с което по нищо не се отличава от сегашния президент Джордж Буш, и обещава да премахне данъчните облекчения, въведени от Буш за хората с доходи над 250 000 долара годишно. Маккейн, който нарече Обама "марксист", предлага намаляване на корпоративния данък и данъка над печалбата, както и намаляване на обществените разходи. Във външната политика Обама, който бе противник на войната в Ирак от самото начало, предвижда изтегляне на американските войски от Ирак до 16 месеца. Маккейн отстоява, че победа в Ирак е жизнено важна за сигурността на САЩ и на свободния свят. И двамата са за засилване на връзките между съюзниците в НАТО от двете страни на Атлантическия океан.
Независимо коя от двете двойки кандидати за президент и вицепрезидент – сенаторите демократи Барак Обама и Джоузеф Байдън или сенаторът републиканец Джон Маккейн и губернаторката на щата Аляска Сара Пейлин - влезе в Белия дом, ще внесе нещо ново в историята на управлението. Ако бъде избран, Барак Обама (47 г.) ще стане първият цветнокож президент, Джон Маккейн (72 г.) – най-възрастният, встъпил в длъжност, Сара Пейлин – първата жена вицепрезидент. За първи път сред четиримата няма действащ политик във върха на изпълнителната власт (президентът на САЩ има изключително широки правомощия на ръководител на правителството, държавен глава и главнокомандващ на въоръжените сили).
Изборите за президент се свикват в първия вторник след първия понеделник на ноември. Членовете на избирателната колегия не се събират заедно, а гласуват в столиците на щатите, където са избрани. Това става в първия понеделник след втората сряда на декември и тази година е на 15 декември. Разликата между двете дати от близо месец и половина се дължи на реалността от началото на 19-и век, когато е създадена системата - тогава броенето на бюлетините и обобщаването на резултатите на национално равнище ставало много по-бавно, а членовете на избирателната колегия пътували много по-дълго и по-трудно до столиците на щатите, където гласували.
Сега по правило името на новия президент става известно веднага, след като затворят избирателните секции, които работят от 7.00 до 19.00 часа в изборния ден. Изключения има – през 2000 г. след оспорване в съда на резултатите от изборите в щата Флорида въпросът бе отнесен до Върховния съд, който произнесе Джордж Буш за победител през декември.
Мандатът на действащия президент изтича на 20 януари следващата година, когато полага клетва новоизбраният държавен глава.
Сложна е и системата за регистрация на избирателите. В редица щати срокът за регистрация е месец преди изборите, но в много други е възможно това да стане и в самия ден. Има предварително гласуване, в което понякога участието достига около 30 на сто от общия вот. Анализатори изтъкват, че от решаващо значение ще бъде активността на избирателите, която обикновено е около или под 50 на сто, но на предишните президентски избори през 2004 г. бе 56,7 процента.
Изборите за Конгрес са преки. Подновява се целият състав на Камарата на представителите – 435 конгресмени – и 35 от общо 100 сенатори. В Конгреса "магарето" – символът на демократите, преобладава над "слона" от 2006 г. с мнозинства и в двете камари. Демократите се надяват да спечелят по-голямо мнозинство в Сената и дори да минат прага от 60 места, необходим, за да не се допуска процедура за блокиране на важни гласувания. Сега в Сената има 49 сенатори републиканци и 49 демократи, плюс двама независими, които обикновено гласуват с демократите. В Камарата на представителите сега има 235 демократи и 139 републиканци, един мандат е незает. Всеки щат е представен в Камарата според броя на населението. Калифорния, щатът с най-много жители, има 53 конгресмени, а седемте щати с най-малко население – по един. Конгресмените имат мандат от две години. Изборните секции ще бъдат отворени от 7.00 до 19.00 часа местно време. Първите прогнозни резултати ще бъдат съобщени на телевизиите около 22.00 часа по Гринуич (полунощ българско време).
