Основната загадка около бившия диктатор Аугусто Пиночет Угарте, починал вчера на 91 години, беше, че до неотдавна той все още имаше почитатели в Чили и в чужбина, по-специално сред хора, преживели комунизма. Пиночет съумя да прикрие корупцията и жестокостта, като сведе нивата на репресия до необходимите му да задържи властта и престижа.
Генерал Пиночет беше главнокомандващ на чилийската армия през 1973 г., когато оглави държавния преврат срещу социалиста Салвадор Алиенде, чието хаотично президентство беше още по-дестабилизирано от администрацията на американския президент Никсън. През първите три години режимът на генерал Пиночет изби почти 3000 души. Хиляди други бяха измъчвани. Голяма част от жертвите не бяха извършили никакво насилие.
Отначало чилийците, изтощени от политиката, вярваха на приказките на правителството, че жертвите са терористи, убити при сблъсъци с полицията. После генерал Пиночет направи репресията по-гъвкава. Убийствата бяха избирателни, но достатъчни, за да може властта да се справи с малкото смели дисиденти. Пиночет отвлече вниманието на останалите чилийци с изкуствено силното песо, което поевтини вноса и позволи дори на средната класа да си купи цветни телевизори и коли. Протестите започнаха едва през 1983 г. след срива на песото.
Генерал Пиночет използва и нуждата на чилийците от законност. През 1980 г. той прокара конституция, предвиждаща организирането през 1988 г. на референдум за произвеждането на свободни избори. Така надигащите се протести бяха лишени от сила. Когато настъпи моментът за референдума, правителството се опита да фалшифицира резултатите. Но дори членове на хунтата се противопоставиха на това и генерал Пиночет беше принуден да насрочи избори през 1989 г. Те бяха спечелени от опозицията.
След като вече не беше на власт, репутацията на Пиночет започна бавно да се разпада. Въпреки че втората вълна на неговата икономическа политика даде резултати, левоцентристките правителства, които последваха режима му, задълбочиха реформите и направиха възможно от тях да се възползва чилийската средна класа. Така тези чилийци вече не смятаха, че за икономическата дисциплина е необходим един нов Пиночет. А на онези, които твърдяха, че потъпкването на правата на човека е преувеличено, те представиха неоспорими доказателства.
Следователите откриха най-малко 28 милиона долара, които генерал Пиночет е държал в над 100 тайни банкови сметки, повечето от които в банки в САЩ. Към момента на смъртта му, срещу Пиночет имаше обвинения в отвличане, убийство и мъчения, както и за неизплатени данъци и за притежаване на фалшиви паспорти. Времето показа, че Пиночет, от когото някога хората се възхищаваха, беше успешен като политик само в това, да държи властта. /БТА/
